Забележителности Манастирът с царските секвои

balgari.bg

Манастирът с царските секвои

Германският манастир "Свети Иван Рилски" се намира на 5 километра от село Герман, в Лозен планина.
Основан е през десети век и според легендата, преди още да бъде построен, на мястото известно време е живял свети Иван Рилски.
При управлението на цар Петър манастирът се развива като важно духовно средище и се превръща в част от Софийската Мала Света гора.
При нашествието на османските войски и превземането на София през 1382 г. светата обител е разрушена. Възстановена е век по-късно и през седемнайсетото столетие става център на книжовна дейност. Свидетелство за това е запазеният Германски сборник от граматик Никола, който се съхранява в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
По време на кърджалийските размирици през осемнайсети век Германският манастир отново е плячкосан. Монасите, които успяват да се спасят, заедно в местни хора започват да го строят наново и през 1818 г. е издигната еднокорабна църква, вкопана в земята, и жилищни сгради.
След Освобождението тогавашният игумен на Германския манастир - Никифор - и неговия брат Кирил решават да изградят манастира наново. През 1886 г. старата църква е съборена и на нейно място е построена нова. Прави се и нов иконостас с икони на свети Иван Рилски, света Богородица, Исус Христос, Йоан Предтеча и свети Николай Мирликийски. Иконите са дело на братята Никола и Иван Доспевски от Самоков.
В края на деветнайсети век в Германския манастир идват княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които засаждат две секвои (на снимката). По-късно, през 1936 г., цар Борис III също засажда дърво при визитата си в светата обител.
През 1928 г. бъдещият български екзарх Стефан дарява Германския манастир на ефория "Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския Зографски манастир "Св. вмчк. Георги Победоносец".
Днес Германският манастир е действащ, с един монах.
Манастирът представлява комплекс от църква и една жилищна сграда. Днешната църква е издигната през 1886 г. върху основите на стария храм и представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвол, без купол.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google