Забележителности Възраждането съхранено в град музей

balgari.bg

Възраждането съхранено в град музей

Недалеч от центъра на Карлово се намира Архитектурно-историческият резерват "Старият град".
Тук са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата.

Историческият музей е в една от най-представителните сгради от епохата на Възраждането - някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Богатата музейна сбирка разказва историята на Карловския край от праисторическата, античната и средновековната епоха, снимки представят промяната в архитектурния облик на града от основаването му през ХV век до наши дни. Изложби показват някои от занаятите, изделията и инструментите, съществували в Карловско, представено е развитието на образователното дело и участието на населението от околията в борбата за църковна независимост. Специално внимание е отделено на дарителите от Карлово, сред които и най-големите български благодетели, родени в града - Евлогий и Христо Георгиеви.
 
Мазаковата къща в Стария град е архитектурен и исторически паметник на културата, построена е около 1848 г. В нея е разположена постоянна етнографска експозиция, която представя оригинални тъкани, народни носии от Карловско, домашни занаяти и др. Пресъздаден е типичен градски бит, характерен за богатите карловски фамилии.
 
Даскал-Ботевата къща е приютила фотодокументална изложба, представяща живота и делото на видния възрожденски просветител, баща на революционера Христо Ботев.
 
Бухаловият хан (на снимката) е издигнат в средата на ХІХ век и е едно от най-интересните и красиви здания в града. В хана някога се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски.
Днес тук е Центърът за занаяти и културни традиции и посетителите могат да се докоснат до майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят калоферската дантела, тъкачеството, плетачеството, изработката на кукерски маски.
 
Карлово се гордее и с двете си църкви. "Света Богородица" е построена през 1851 година от майстори строители от Карлово и Брацигово, а изтъкнати зографи от Банско, Трявна и Самоков рисуват иконите. На северната стена на църквата карловският художник Дечко Тодорове стенописва момент от ръкополагането на дякон Игнатий в йеродяконски сан. Камбанарията на църквата е построена през 1897 г. на мястото на Хилендарския метох.
 
Църквата "Свети Николай" пък е от 1847 г., а сред иконописците, работи тук, са Станислав Доспевски и Иван Зографски. Камбанарията е построена през 1890 г. При тържествено биене на камбаните ясно се чува името на църквата "Све-ти-Ни-ко-лай". Тук през 1858 г. за първи път е отпразнуван Денят на българската писменост. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева - майката на Васил Левски.
 
Родната къща на Апостола се намира в западната част на Карлово, близо до централния площад "20 юли". Къщата е построена в края на ХVІІІ век. Останала необитаема, тя се саморазрушава в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 г. и е отворена за посещение като музей през 1937 г. Представлява скромна сграда в стил, характерен за ранното Възраждане. Състои се от спалня, гостна, зимник, работилница и бояджийница.
Възстановени са и калдъръменият двор, чешмата с бистра старопланинска вода, чемширите и китната градинка, дуварите, старата асма. Комплексът включва още експозиционна зала, Чардаклиевата къща, Онбашиевата къща и параклиса "Всех святих болгарских", където се съхранява най-ценната реликва - косите на Левски.
 
Паметникът на Дякона, издигнат на площада между двете църкви, е по проект на скулптора Марин Василев.
Полагането на основния камък става на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд.
На пиедестала на паметника са изписани имената на загиналите през страшните юлски и августовски дни на 1877г. карловци.
 
Най-старият архитектурен паметник в Карлово, запазен до днес, е Куршум джамия. Сградата е строена през 1485 г. по времето на известния османски военачалник Карлъ Али бей. За градежа на храма са използвани материали от разрушения манастир "Свети Спас". Свидетелство за това са мраморните колони, още с християнски символи по тях.
Джамията получава името си - Куршум, заради оловния покрив.
 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google