Забележителности На мястото на древно селище

balgari.bg

На мястото на древно селище

Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е разположен в поречието на река Малък Искър, между селата Боженци и Своде, на 15 км от Правец. Названието на манастира идва от едноименната махала в близост до него.
Обителта е основана по време на Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало църковен комплекс и двата манастира са поддържали тесни връзки. При падането на Боженишкия Урвич под османско владение в края на четиринайсети век Чекотинската обител е разрушена.
През седемнайсети век е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир.
Възстановяват я, но по време на кърджалийските набези в края на следващото столетие манастирът отново е сринат.
В средата на деветнайсети век с усилията на местното население Чекотинската обител е вдигната отново. В годините на робство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, тук се съхранява голямо книжовно богатство, има и училище. Някои от монасите са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.
През 1992 г. в околностите на Чекотинския манастир са правени разкопки, които доказват, че селище по тези места има още през шести век пр. Хр.
Днес Чекотинският манастир е действащ. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради, параклис "Св. Генадий". От средновековните манастирски сгради е оцеляла частично само църквата - еднокорабна, триконхална базилика с абсида, преддверие и цилиндричен свод. Интересни са нейните вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура.
От двете страни на базиликата има две издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, водещ до битова сграда, която до 1943 г. се е извисявала на скалата до църквата. През тази врата е излизал Левски, когато е намирал убежище в манастира. Входът към църквата е нисък и сводест, оформен с дялани камъни. Над портата е изсечен кръст, а отляво и отдясно са изобразени Луната и Слънцето. Интерес преставляват иконата на свети Мина, изографисана от хаджи Иванчо от Габрово, и дървеният иконостас с богата дърворезба със стилизирани лозови листа и гроздове, дело на тревненски майстори.

От www.bulgariamonasteries.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google