Забележителности Градът в скалата

balgari.bg

Градът в скалата

ПерпериконПерперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от Кърджали.
Извисява се на скален връх, висок 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина, дълга около 10 км и широка 3-4 км. Река Перперешка се влива в яз. "Студен кладенец", построен по коритото на Арда. Мястото на вливане - при с. Калоянци, е застроено като водно-планински курорт.
Различни епохи са оставили следите си тук.
Преди хилядолетия Перперикон представлявал скален масив без растителност. Хората, заселили се там, обожествили грандиозните канари.
Именно Източните Родопи са люлка на мегалитната култура, която не бива да се свързва единствено с живелите много по-късно траки.
Усъвършенстваните сечива позволили на хората да отнемат повече материал от каменните масиви. Късните изсичания изличили останките от ранните цивилизации.
Според данните от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 - началото на 5 хил. пр. Хр. Фрагменти от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини.
Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на 5 - началото на 4 хил. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Тя е сходна с откриваната в други енеолитни селища, например с прочутата Карановска могила.
Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, 18-12 в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена.
Керамиката от този период е открита в културни пластове, разположени върху обширни обработени повърхности от скалата. По-късните изсичания са унищожили значителна част от тях, но археолозите са уверени, че в края на бронзовата епоха Перперикон вече е представлявал голям култов комплекс.
Изключително интересна е откритата през 2002 г. къснобронзова керамика, представена с многобройни фрагменти и няколко цели съда. Някои от тях са малки чаши, а други са с високи и извити дръжки. Има разлика и в качеството на глината. Заедно с грубовата и пълна с примеси от дребен чакъл керамика се намират луксозни съдове с излъскана до блясък черна повърхност. Уникална е керамиката от крайбрежието на Мраморно море от 18 в. пр. Хр., свидетелстваща за първи търговски взаимоотношения.
Върху външната повърхност на почти напълно запазен съд чрез врязване и запълване с бяла боя е изпълнена цяла композиция. В нея участват шест човешки фигури, разположени около централното изображение на слънцето. Те са оформени като цветя, крайниците им са показани като листа, а главите представляват слънца.
През 2002-ра археолози откриват огромна овална зала, изсечена в скалите. Залата не е имала покрив, а в центъра й е запазен кръгъл олтар с диаметър почти два метра, висок близо 3 м, където жреците са извършвали своите ритуални действия.
Акрополът, крепостта на Перперикон, е защитен отвсякъде с висока стена с дебелина до 2.8 м, издигната направо върху камъка. Има два вхора - откъм запад и откъм юг. Вътрешността на Акропола е застроена с множество граждански постройки и храмове. На тридесетсет метра под Акропола се намира огромен владетелски дворец или храмов комплекс. Той също е ограден от защитна стена, площта му е 17 хиляди кв. м. За да го изградят, неговите древни строители са отнели от скалите огромно количество материал. Първите етажи на близо 50-те помещения са запазени, защото са изцяло издълбани в камъка. Тридесетметрова зала е представлявала най-официалното помещение в двореца, две крипти дълбоко под повърхността на скалите крият 20 саркофага. Едно помещение в югозападната част на двореца археолозите наричат Банята, защото ясно личат издълбаните в камъка плитки корита за вода. Канализационна и водопроводна система са засвидетелствали археолозите при проучванията си на скалния град.
В подножието на върха е имало две подградия с изсечени в камъка улици и сгради.
През втората половина на 4 век готите опожаряват Перперикон, но той възкръсва отново само век по-късно. Сега върху древната му култура своя отпечатък поставя и християнството.
През 7 век прабългарски племена се заселват близо до Солун, следи от тяхната култура се откриват на Перперикон днес. През 14 век Перперикон е епископален център и макар далеч от античния блясък, крепостта е важно средище на средновековния живот по тези земи. След 18 век областта е заселена от мюсюлмани.

Източник: perperikon.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google