Забележителности Устои на вярата, вдълбани в скалите

balgari.bg

Устои на вярата, вдълбани в скалите

altИвановските скални църкви се намират на 22 км южно от Русе, близо до село Иваново. Те представляват "мрежа" от близо 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани помежду си с пътеки и скални стълби.
Първите отшелници са издълбали килиите си там още през дванайсети век. Стенописите от четиринайсетото столетие свидетелстват за високоразвито художествено майсторство, характерно за живописната школа на старата столица.
В периода на разцвет на православното средище (епохата на Втората бълграска държава) скалните църкви били повече от 40, а килиите - около 300. Тук на общение с Бога се отдавали много монаси, сред които - граматици и книжовници.
Главната църква на храмовия комплекс - "Света Богородица", е изсечена на височина 38 метра и е изписана изцяло отвътре с библейски и евангелски сцени и образи, сред тях - Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, страстите Христови и др. Ктитори на скалната обител са били българските царе Иван Асен Втори, Иван Александър и други боляри.
Параклисът "Господев дол" е сред най-богато украсените. Стенописи разказват за успението Богородично, за Възнесението и за слизането на Христос в ада. Надпис свидетелства, че тук се е замонашил българският цар Георги Тертер и тук почиват тленните му останки.
От житието на търновския патриарх Йоаким, който в края на своя живот се отдал на отшелничество сред непристъпните скали, се разбира, че той със свои ученици е построил първата скална църква, която заедно с останалите в местността Писмата образуват големия скален манастир "Свети Архангел Михаил". През четиринайсетото столетие именно тази обител става център на исихазма по нашите земи.
Ивановските скални църкви съществуват и през ранните векове на османското владичество в България, но постепенно комплексът запада като духовен център. През XVIII век скалният манастир отново става обект на поклонение за вярващите.
През 1979 година този уникален паметник на християнската култура е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

Източник: www.pravoslavie.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google