Забележителности Пъстри следи по скалата

balgari.bg

Пъстри следи по скалата

altНа 14 километра от Варна, близо до курортния комплекс "Златни пясъци", се намира скалният манастир "Света Троица", по-известен като Аладжа манастир.
Наименованието му идва от турската дума, която означава "пъстър" - вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки.
Предполага се, че манастирът е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, когато в българските земи се разпространило отшелничеството.
Първото известие за Аладжа манастир се съдържа в едно от писмата на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828-1829 година проучва археологически паметници в Северна България. Аладжа манастир се споменава и в изследванията на Константин Иречек.
Първото цялостно проучване обаче е дело на Карел Шкорпил. През 1889 г. Шкорпил изследвал пещерата и съставил неин конструктивен план.
Най-старите археологически артефакти, открити в Аладжа манастир, се отнасят към ранновизантийската епоха - монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-и век), както и керамични фрагменти.
Според историците примитивни монашески килии са били направени тук още през четвърти век. Завършен вид обаче манастирът придобива през дванайсети век.
Петте монашески килии на първия етаж са свързани помежду си с тесен коридор, който минава по ръба на скалата. Северният край на коридора завършвал с тясно стълбище, което отвеждало в четириъгълно помещение, служещо за манастирски храм. По стените на тази малка черквичка и днес има следи от старата живопис.
В по-късен период на горния етаж на скалния комплекс е издълбан малкият манастирски параклис, изписан някога също със стенописни изображения, почти изцяло повредени от времето.
Предполага се, че манастирът съществува и през епохата на османското владичество.
Аладжа манастир е обявен за паметник на културата, към него е създаден и музей.

Източник: www.pravoslavieto.com и www.bulgarianmonastery.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google