Забележителности Древност и бъдеще се срещат над морето

balgari.bg

Древност и бъдеще се срещат над морето

altПриродният и археологически резерват Калиакра е тесен дълъг нос на черноморско ни крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна, вдаден е на 2 км навътре в морето.
Калиакра е уникално със своите природни богатства място.
Отвесни скали се спускат 70 метра към водната шир, прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Заливът, образуван от нос Калиакра, е убежище за минаващите оттук кораби при буря. На носа има музей, ресторант, фар, радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис "Свети Никола" (на снимката).
Най-ранните поселения тук датират от IV век пр. Хр., когато областта е била населявана от тракийското племе тиризи. Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Лизимах криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени при походите срещу Персия.
В епохата на елинизма навътре към сушата е построена втора крепостна стена, а по римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, образуват се външен и вътрешен град. През втората половина на четвърти век още по-навътре е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2.90 м. През пети век крепостта (Акре Кастелиум или само Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи през седми век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място.
Най-ранната карта, в която се споменава наименованието Калиакра, е от 1318 г. Думата произлиза от гръцки и означава "красив нос".
Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, където владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от българските владетели започват формирането на военноморски флот. През 1393-1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година крепостта отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав III Варненчик. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
Според една от най-романтичните легенди четирийсет български девойки завързали косите си една за друга и се хвърлили в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители.
Другата легенда разказва за произхода на Калиакра. Свети Никола, покровителят на моряците, казва тя, бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под нозете му, за да се спаси праведният мъж, и така бил създаден носът. Там, където сега е параклисът, по време на турското владичество е имало дервишки манастир, за който се твърдяло, че съхранява мощите на Саръ Султук.
Калиакра е една от първите защитени територии в България, територията е обявена за природен резерват през 1941 г. Днес защитената зона е на площ от 687 хектара и е единственият резерват у нас, който включва и защитена акватория.
През 1981 г. в пещерите под носа все още се среща тюленът монах. Тук могат да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани, скален кос, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове - общо 32 вида птици по платовидната част и други 12 по скалните корнизи.
На север от Калиакра се намират две малки влажни зони - Болата и Тауклиман (Птичият залив). Тук гнездят малкият воден бик, малкият гмурец, патици. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google