Забележителности Книжовно средище и лечебен извор в обителта на безсребрениците

balgari.bg

Книжовно средище и лечебен извор в обителта на безсребрениците

altМанастирът "Св. Безсребреници Козма и Дамян" се намира в красива долина в Белочерковския рид на дела Чернатица в Западните Родопи, на 2.5 км от с. Куклен и на около 15 км на юг от Пловдив.
Народът нарича обителта "Свети врачове", както са известни във фолклорната традиция двамата християнски лечители.
Манастирът е основан по време на Втората българска държава около целебен извор. Аязмото е било познато още на древните траки, водата тук - според преданията - цери лудостта.
Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани - основатели на Бачковския манастир.
По време на царуването на цар Иван Александър Кукленският манастир е известен с книжовната си школа и с културното си влияние.
Манастирът е разрушаван два пъти. През 1657 г. е единствената оцеляла обител по време на помохамеданчването на чепинските българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. В старинния си вид (ХV-ХVІ в.) манастирът се е запазил до 20-те години на ХХ в., след което са изгорели половината от северното и цялото южно крило. В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. манастирът е възстановен от родолюбиви българи от Пловдивско и се възражда като книжовно средище, където се подготвят граматици и преписвачи на църковни книги. Историята е съхранила имената на някои от тях - йеромонах Ананий, Кръстю Граматик и йеромонах Сидер. В манастирската библиотека са запазени ценни ръкописи и книги. Тук е съхраняван и Кукленският псалтир - Песнивецът (денс е в библиотеката на БАН), написан по волята на цар Иван Александър през 1337 г. като възхвала на монарха.
През Възраждането в манастира се помещава и килийно училище. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. обителта става гръцка. Гръцките монаси замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи (при реставрацията на църквата са открити двата стенописни слоя).
Манастирският комплекс се състои от две църкви - "Св. Козма и Дамян" (ХV в.) и "Св. Благовещение" (50-те години на ХХ в.), голямо аязмо на няколко метра от църквата, жилищни и стопански сгради.
Съборната църква "Св. Козма и Дамян" (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда, с два два притвора, във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са връзвани душевноболните. От стенописите най-добре е съхранен образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Особен интерес представлява иконата "Св. Четирийсет мъченици", паметник на българското иконографско изкуство.
На храмовия празник - 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и тя повежда литийното шествие.

Източник: www.dveri.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google