Забележителности Паметник на световната култура

balgari.bg

Паметник на световната култура

altЦърквата "Св. св. Никола и Пантелеймон", известна като Боянската църква, от 1979 година е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.
Храмът е принадлежи към типа двуетажни църкви гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен - за семеен параклис.
Най-старият строителен период е от края на X - началото на XI век. Това е малка едноабсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластика на многостъпалните ниши и арките е допълнена с т. нар. "вълчи зъби" от керамични тела - такъв похват е прилаган при по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.
Църквата е разширена с пристроената от севастократор Калоян през тринайсети век основна част. Долният етаж (криптата) е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши "аркосолии" - на северната и на южната стена, а горният (парклисът) повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където е приложен т. нар. "живописен стил" - смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани "чашки", характерна за търновските, несебърските и охридските храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две - "Света Петка Стара" и параклисът "Свети Николай".
Третата, възрожденската част от Боянската църква е достроена от боянчани в средата на деветнайсети век.
След Освобождението селяните искат да построят по-голяма черква, като съборят старата, но храмът е спасен от царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва малкия парк около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански секвои и други редки видове. След кончината й през септември 1917 г. царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.
Стенописите в Боянската църква са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14 в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група художници, от които е известен Димитрий Зограф, когото изкуствоведите причисляват към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма - севастократор Калоян и съпругата му Десислава - са изобразени на северната стена, тук са и портретите на Константин Асен и царица Ирина. Тези изображения се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.
Още Богдан Филов като директор на Народния музей възлага през 1912 г. реставрацията на стенописите на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на проф. Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов отново почиства стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения - в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.
Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17-и век (изрисувани върху по-старите, от 12-и), между които е и първото изображение на свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за уникалния храм - на www.pravoslavieto.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google