Забележителности Древна крепост край голямата река

balgari.bg

Древна крепост край голямата река

altКрай Видин се издига единственият изцяло запазен средновековен замък у нас - крепостта Баба Вида.
Отбранителното съоръжение е било и дом на владетелите, което го прави уникално. Баба Вида е построена върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на тракийско селище в началото на I в. От Бонония най-добре е запазена североизточната ъглова кула, вградена в основите на крепостта.
Строежът на същинската крепост е започнал през десети век, преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт. През средните векове крепостта служи за защита на Видин, разширена и укрепена е по времето на цар Иван Срацимир, който живее тук. Голяма част от сградите, строени през този период, са устояли на времето и варварските нашествия.
На площ от 9.5 дка се простира древният паметник, заобиколен е със защитен ров, широк 12 и дълбок 6 м.
Очертанията на крепостта са близки до квадрата, ориентацията на стените е в четирите основни посоки.
Състои се от две стени - вътрешната, дебела 2.2 м, с 9 кули, и външна - по-ниска, свързана с 2 кули. При изграждането на стените е заложено и на декоративната функция на някои елементи - запазени и днес са тухлени пояси, слепи аркирани ниши, геометрични фигури.
Жилищната част на замъка, в която помещенията са разположени на два етажа, се намира в добре защитения вътрешен двор на Баба Вида.
Замъкът е достъпен единствено от север, където е входната кула. В миналото към нея се минавало по подвижен дървен мост над ров, пълен с вода от Дунав.
През годините на Второто българско царство Баба Вида е най-важното укрепление в Северозападна България.
Към края на осемнайсети век крепостта е превърната в оръжеен склад, служи и за затвор.
Днес Баба Вида е голям каменен музей край голямата река. При възстановяването на крепостта е запазена автентичността й.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google