Забележителности Храмът на най-високото място в древна София

balgari.bg

Храмът на най-високото място в древна София

Църквата "Света София" в центъра на столицата, близо до храм-паметник "Александър Невски", е строена върху основите на няколко по-стари църкви от римско време, разрушени при набезите на готи и хуни. През втори век на мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма.
Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на четвърти век, недалеч от античната арена на Сердика, сред източния некропол на Сердика. Вероятно е била предназначена за мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква. Най-старата по-голяма църква на същото място, чийто под с римски мозайки е запазен и днес, е базилика от средата на четвърти век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. До шести век в сградата са направени множество промени. В средата на века църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика.
Предполага се, че архитектурният облик на "Света София" е резултат от грузинско влияние. След 809 г., когато хан Крум включва Средец в територията на България, и особено след покръстването и през цялото средновековие храмът служи за градска съборна църква и храм за погребални обреди поради близостта на градското гробище.
След османското нашествие базиликата е превърната в джамия - издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи от стенописи от XII век, предхождащи онези от Боянската църква).
Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение в средата на петнайсети век. Столетие по-късно тя е възстановена като джамия. Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно при земетръси, минарето пада и джамията е изоставена. Оцелялата част е превърната в склад.
На 4 януари 1878 г. пред "Света София" с благодарствен молебен столичани посрещат войските на генерал Гурко.
Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на вековно дърво в градината пред входа - там, откъдето е възвестила идването на руските освободители.
За кратко към края на деветнайсети век сградата е била използвана като наблюдателната кула на столичната пожарна команда. Основна реконструкция на храма се прави в край на 20-те години на двайсети век. На 21 септември 1930 година църквата е осветена.
През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата.
Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Археологическите проучвания непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук.
През 80-те и 90-те години църквата отново е реставрирана и консервирана във вид, най-близък до късноантичния и средновековен оригинал, а на южната й фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметника на незнайния войн.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google