Забележителности Бунтовният манастир

balgari.bg

Бунтовният манастир

Чипровският манастир се намира в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 километра североизточно от град Чипровци. До обителта се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна.
По сведения на Петър Богдан манастирът е построен през десети век. В продължение на девет столетия той е важно духовно и просветно средище и твърдина при нашествията на татари и маджари през тринайсети век, при падането под османско владичество и нападенията на Михай Витязул през шестнайсети век.
Шест пъти е разрушаван и възстановяван Чипровският манастир - през 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 година.
След Чипровско въстание тук били унищожени икони, църковна утвар и реликви, библиотека от славянски книги.
След възстановяването обителта установява връзки с руски православни манастири и получава в дар от император Павел I престолно евангелие с пищен сребърен обков, което днес се намира в Националния исторически музей.
През 1829 година е построена манастирската църква. По време на въстанията в Северозападна България Чипровският манастир на два пъти приютява четници. Самите монаси се включват като въстанници в Ломското съзаклятие от 1867-1868 година. През юли 1876 година в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
Манастирският комплекс се състои от църква, монашеска обител, малко гробище и триетажна кула с костница в приземния етаж, параклис на втория и камбанария на третия етаж. В костницита на кулата на манастира се пазят тленни останки на въстаниците от онова време.
В църквата "Свети Иван Рилски" няма стенописи, иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, седем от иконите са дело на копривщенския зограф Христо Енчев.
В чест на Освобождението в помещение на втория етаж е осветен параклис "Свети Атанасий" с малък иконостас, сглобен от два старинни иконостаса от средата на деветнайсети век и един нов, от 1879 година.
Паметна плоча до входа на костницата прославя имената на Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Манчо Пунин от село Бистрилица, Върбан Пенев от село Белимел, Панайот Хитов и Филип Тотю.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google