Забележителности Приказка от камък и дърво

balgari.bg

Приказка от камък и дърво

На 23 километра североизточно от Гоце Делчев, по стръмните западни склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, е кацнало село Ковачевица.
Високо в планината (1020 м), но с мек средиземноморски климат, с живописната р. Канина в землището си, Ковачевица е едно истинско архитектурно-историческо и природно богатство.
В землището на селото има 15 извора и 12 чешми, обширни пасища, изобилие от диворастящи билки и плодове.
Да се отвоюва обаче терен за дом тук, е истинско предизвикателство. Още първите заселници изобретяват уникалния тип компактно жилищно строителство - редово или ансамблово, на група къщи.
Архитектурният стил на тези ансамбли е уникален, няма аналог в българската архитектура. Затова още през 1977-а селото е обявено за "Исторически и архитектурен резерват - Ковачевица".
Хора в това землище са живели още през каменно-медната епоха, показват археологически находки от надгробната могила в местността Рударя и тракийското светилище от I хилядолетие пр. Хр. в местността Козия камък. Северно от с. Ковачевица, в местността Свети Константин, има античен некропол, където са намерени едни от най-ценните находки у нас, датирани от края на IV и началото на III век пр. Хр., сред тях бронзов шлем и ризница, тракийски тип. Източно от селото, в местността Старата църква, са разкрити основите на средновековна църква. Останки от античен път, свързвал Никополис ад Нестум и Филипопол (Пловдив), говорят, че селището е имало интензивни културни и търговски връзки с други населени места в античната епоха.
Първите заселници на с. Ковачевица в средните векове са бежанци от разгроменото от турците Търновско царство (1393 г.). Към тях се присъединяват преселници и от Костурско. Те се установяват в няколко махали, пръснати из планината наоколо. Друга голяма вълна от заселници е свързана с безчинствата на турската власт при насилственото помохамеданчване на българското население. След опожаряването на с. Рибново оцелялото население се заселва в горната част на днешното селище около извор - сега чешмата "Циганчица".
Легендата, която дава името на селището - Ковачевица, е свързана с жената на ковача Марко - Гина Ковачевица. След смъртта му тази мъдра и силна духом жена била търсена за съвет и помощ от много свои съселяни, казвали: "Отивам при Ковачевица", когато някой тръгвал от долната към горната махала, където била къщата на ковача.
Нова миграционна вълна от българи от Западна Македония стига до Ковачевица около 1791 г. Новите жители на селото внасят нови елементи в бита на хората тук. Техният строителен гений дава познания ни днес архитектурен облик на Ковачевица.
През Възраждането тук се развива мащабна стопанска дейност, овцевъдство, занаятчийство - абаджийство, кираджийско, дюлгерство. Архитектурната приказка от камък и дърво е дело на самоуки гениални дюлгери от родовете Пачалови, Джигреви, Мъгеви, Джиртови, Баятеви и др. Тези хора сами въздигат големия трикорабен храм "Свети Никола" (на снимката) през 1841-1847 г. близо до най-старото килийно училище в Неврокопско, завършено още през 1820 г. Камбанарията на църквата, построена през 1900 г., е дело на Уста Ангел Митев и Тома Марков, когото считали за равен на Кольо Фичето. Камбаните отлели на място горнобродинските майстори леяри от материали, дарени от населението - претопени били десетки чанове (тунчове), звънци, метални съдове, златни и сребърни предмети и накити. Сваляли камбаните два пъти, докато майсторите извлекат най-чистия звук от металната сплав.
В Ковачевица народният учител Никола Ковачевски основава първото новобългарско училище в Неврокопска област. Годината е 1854 г. През 1865 г. отваря врати читалище "Светлина", първото Професионално селско дюлгерско сдружение в Пиринския регион също е основано в селото - през 1873 г.
Ковачевица не участва в Априлското въстание, но по-късно от селото излизат въстанически чети по време на Илинденско-Преображенското въстание.
С присъщият си дух на търсещи и организирани хора, многобройните земеделски фамилии учредяват през 1920 г. Земеделско стопанско сдружение "Братство" в Ковачевица.
Обществените промени след 1944-та обезлюдяват селото, но през 70-те го открива... киното. Десетки филми, заснети в с. Ковачевица, разнасят славата на този уникален каменен декор по света.

Заповядайте на виртуално посещение в Ковачевица

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google