Забележителности Кръстоносни кръстопътища

balgari.bg

Кръстоносни кръстопътища

Земенският манастир се намира на североизточния склон на Конявската планина, на левия бряг на река Струма. Разположен е на около 1 км от радомирското градче Земен.
В манастира се издига единствената у нас кръстокуполна църква с кубична форма - 9 на 9 на 9 метра. Средновековният майстор е издължил стените и е придал едва забележимо конусовиден вид на храма. Двуметровият купол се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Има три полуцилиндрични абсиди.
Според преданието наблизо е заровено имането и на цар Михаил III Шишман Асен, загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград. През този проход са минали и рицарите тамплиери при кръстоносните си походи на път за Божигроб.
В началото на XIX в. манастирът е обновен от местните българи. Тогава е вдигнато и голямото жилищно крило, съчетало монашески килии и стаи за гости. След Освобождението е построена и китната камбанария в двора.
До 1966 г. манастирът "Св. Йоан Богослов" е бил действащ.
През последните си десетилетия е бил лечебница за монаси с психически разстройства.
Тогава откриват уникалните стенописи в храма и Светият синод се съгласява да го преотстъпи на Националния исторически музей. Още през 60-те години на двайсети век е извършена основна реставрация на безценните стенописи. Най-ранният е отпреди девет столетия - отчасти запазен образ на св. Ана, майката на Богородица. Основната част от стенописите датира от ХІV в. Техен автор е самобитен местен майстор. Стилово земенските стенописи не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис.
В малката църквица може да откриете самобитна интерпретация на Причастието - в центъра на Тайната вечеря има двама Спасители. Единият подава кана с вино на апостол Павел, другият подава къшей хляб на апостол Петър. Изключително живописни са и сцените на молитвата на Христовите ученици в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съда на Пилат, пътя към Голгота и Успение Богородично. "Светците са сякаш портрети на живи хора и нямат нищо общо със стилистиката на византийските иконописци от тази епоха", твърдят експерти.
Сред сюжетите, които не се срещат другаде, е изковаването на гвоздеите за Христовото разпятие и отричането на Петър, където присъства дори пропелият три пъти петел.
Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието" изобразява на преден план двама мъже - млад и стар, а на втори план - млад ковач и жена. Именно жената, нарисувана с чук в двете ръце, изковава гвоздеите.
"Гвоздеите на Разпятието” се споменават за първи път едва след като цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Йерусалим през 326 година. До ХІІІ в. обаче не са засвидетелствани никакви данни - литературни или художествени, за тяхното изковаване. Андре Грабар открива първите извори по тази тема във френски и английски ръкописи от края на ХІІ в. и началото на ХІV век.
Земенската сцена вероятно почива върху английския вариант, а първоизточникът трябва да се търси в изкуството на християнския Изток от доиконоборската епоха (преди началото на VІІІ в.).
Земенската стенопис е първият битов сюжет в българската живопис изобщо, пример как църковната иконография изиграва ролята на първооснова за развитието в сюжетно отношение на темата за труда в човешкия живот.
В Земенския манастир се намира и едно от най-старите изображения на св. Иван Рилски.
Добре запазени стенописи от 1334 г. изобразяват владетеля на отцепилото се от България Велбъждко княжество деспот Деян и съпругата му Доя, ктитори на църквата.

На снимката: "Спящите апостоли". Фрагмент от "Молитва в Гетсиманската градина" от Земенския манастир

Източници: www.pravoslavieto.com и в. "Стандарт"

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google