Забележителности Църквата на мъчениците

balgari.bg

Църквата на мъчениците

Районът на родопския град Батак е обитаван от най-древни времена. Доказват го откритите развалини на близо 20 тракийски, римски, византийски и славянски крепости, тракийски могили, римски мост, над 10 църкви и манастири.
Според легендата първото име на селището било Батево, от брат, бате, наречено така от бежанци по време на насилственото помохамеданчване, когато тук идват цели родове от Серско, Драмско, Неврокопско и Македония.
Важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху камъка на чешмата при Кричимския манастир "Рождество Богородично". На него се четат както името Батак, така и имената на батачаните, издигнали чешмата през 1592 г.
Настоящото си име селището получава по време на турското робство. Предполага се, че поради трудното за произнасяне Батево то бива променено от турците на Батак (в превод - "кал") - заради езерото в близост до селището.
През 1813 г. жителите на Батак построяват нова църква, тъй като старата е вече тясна за богомолците. Само за 75 дни с труда на цялото население новият храм бива издигнат и обграден с високи каменни стени като крепост. "Света Неделя" е построена върху имот на Тодор Балинов, кмет на селото по това време, дарено от него специално за построяването на православен храм. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Църквата е кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати.
В Баташката църква се служи само на църковнославянски език и проповедите се изнасят на български, не на гръцки. Църквата се е смятала за самостоятелна и независима много преди решаването на църковния въпрос. Изпреварени са реформите от 1829 г. вероятно защото Батак е далеч от Пловдив, където владиката е грък, и вероятно защото Рилският манастир е покровителствал храма в родопското градче.
По времето, когато узрява Априлското въстание, свещеници в храм "Света Неделя" в Батак са отец Нейчо и отец Петър. И двамата загиват при погрома на бунта, отец Нейчо е обезглавен. Синът му Тодор е учител в местното училище, по-късно става свещеник на мястото на убития си баща. По време на подготовката на въстанието Тодор Попнейчев е член на баташкия революционен комитет, подпомага и създаването на комитети в Неврокопско и Санданско, в селата Долен и Сатовча.
Най-голямата дъщеря на поп Нейчо, Стефана, ушива въстаническото знаме с помощта на сестрите си. На него е изобразен настъпил полумесеца лъв и думите "Свобода или смърт". След освещаването му от свещениците Нейчо и Петър пред въстаниците Стефана го предава на байрактаря Атанас - син на отец Петър. Това знаме се развява 14 дни над окопите на Баташката република. Последна го издига самата Стефана, също посечена.
Каменната светиня на Батак - "Света Неделя", е последно убежище за мъчениците на Родопа. На сутринта на 3 май 1876 година башибозукът прониква в двора на храма. Избити са потърсилите закрила зад портите на храма. Входната вратата на църквата обаче е задръстена от хората вътре. Три дни турците опитват по всякакъв начин да изкарат хората навън - пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, много от хората умират поради недостиг на кислород.
В църквата няма вода, барикадираните използват зехтина от кандилата и кръвта на изкланите.
На третия ден оцелелите решават да излязат, разбрали, че вътре са обречени. Когато отварят портите, Ахмед ага Барутанлията чака отвън с башибозуците си. Започва клане, оцеляват малцината, склонили да приемат исляма.
Данни за жертвите събира Димитър Страшимиров. Списъкът му съдържа имената и възрастта на жертвите, както и махалата, от която са.
Един от първите чужденци, описали ужасите в Батак след Априлското въстание, е американският журналист Джанюариъс Макгахан, военен кореспондент на вестник "Дейли нюз". Консулът на САЩ Юджин Скайлър в свой доклад, след като посещава Батак, съобщава, че е избито към три четвърти от населението, и посочва цифрата 5000 загинали българи, повечето от които жени, девойки, деца и старци. Светът е потресен.
Днес Баташката църква е музей, а на 3 април 2011 година Българската православна църква канонизира за светци жертвите на Батак, както и осем монахини и двама свещеници от манастир "Света Троица" в Априлци.
 
Още за църквата в Батак и за трагичните събития там
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google