Забележителности

balgari.bg

Наричат го Българския Стоунхендж

Докато работи по проучването на тракийския култов храм край с. Старосел, на 10 км югоизточно от град Хисаря, край Старо Железаре Георги Китов открива 24 вертикални каменни плочи с височина от половин до два метра и диаметър 6.5-7 метра.
Определя я като тракийска обсерватория, макар науката да не е съвсем наясно какво е било предназначението на т. нар. кромлех - съоръжение от побити в кръг каменни блокове. Такива в Европа има открити до момента още три - Карнак в Бретан, Франция, едно мегалитно съоръжение в Белгия и прочутият Стоунхендж във Великобритания.
Характерно за комплекса край Старо Железаре е, че няма редуване на високи с ниски менхири, което го прави сроден на типичните кромлехи в Западна Европа. Макар блоковете да са от трошлива песъчлива скала, при разкриването им те са били  добре запазени. По северния полукръг на окръжността камъните са по-високи, отколкото по южния, размерите им също са различни.
При разкопките върху изравнената площадка над древното съоръжение са намерени керамични фрагменти от съдове, датиращи от началото на V в. пр. Хр.
Според учените, които провеждат археологически и астрономически проучвания, този обект е бил използван от одрисите за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли съществена роля в обредите и стопанския календар на древните траки.
Съществува и хипотезата, че находката е много по-стара.
Комплексът край Старо Железаре е вторият у нас "Стоунхендж" и е по-голям от първия - мегалитния комплекс край с. Долни Главанак в Източните Родопи.
Днес старожелезарският кромлех е застрашен от разруха.

 

Обител край Мулдава пази памет за Апостола

Мулдавският манастир "Света Петка" е основан през четиринайсети век, но малко след това е опустошен от османците.
За първи път след разрушаването му сведения за обителта са открити в Станимашкото (Асеновградско) евангелие от 1519-1538 година.
Мулдавската света обител е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно е възобновена през 1836 г. от игумен Антим.
През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище, разполагал с богата библиотека със стари и редки ръкописи, по-късно разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888 г.
Днес Мулдавският девически манастир е постоянно действащ и в него могат да се видят запазените жилищните и стопанските сгради, главната църква с камбанария и аязмото.
Манастирският двор е ограден с високи каменни зидове. От строените през Средновековието сгради са запазени основите и част от стените на жилищните помещения, върху които са издигнати днешните. А в западната част на комплекса се е съхранила изцяло куполната магерница, датирана от XVI-XVII век.
Сегашната църква е издигната през 1836 г. и представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор, в югозападния ъгъл се извисява камбанария. От старата архитектура на храма са запазени притворът, откритата галерия и камбанарията, която е строена през 1894 г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. Църквата е изписана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. В галерията до входа са изографисани фигурите на Кирил и Методий, а вътре - на Климент Охридски, Наум Преславски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски.
Източната стена на притвора е заета изцяло от пространната композиция "Страшният съд". На северната и южната стена са намерили място сюжетите "Сътворението на света", "Апокалипсис" и "Деянията на апостолите". Интерес представлява ктиторският портрет на дарителя Петко Хаджинеделчев и сина му Неделчо от Чирпан. Двамата са изобразени в цял ръст, облечени в дълги народни носии.
През 1946 г. манастирският храм се срутва, но през 1951 г. е реставриран.
Аязмото е построено през 1888 г. и се намира на 20 м извън манастирския комплекс.
Мулдавският манастир "Света Петка" често е приютявал Апостола при странстванията му. Запазено е скривалището на революционера под игуменарницата, а на входната врата е поставен негов барелеф.

 

Космическата звезда на България

Розетата от Плиска е средновековен артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 година. Откритието дължим на археолога Станчо Ваклинов.
Розетата е датирана в периода VII-IX век, диаметърът й е 38 мм. Представлява звезда със седем лъча с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака. В центъра й има халка, за която розетата е висяла успоредно на земята. На гърба е изобразен знакът ІYI, който се среща в над 160 други надписи и гравировки. Розетата от Плиска е излята от бронз в калъп, което означава, че екземплярът не е единичен.
Пръв Веселин Бешевлиев лансира тезата, че седемте лъча и знаците върху тях са свързани със седемте планети - Юпитер, Сатурн, Марс, Венера и Меркурий, към които древните причислявали Слънцето и Луната.
Същото твърди и Александър Алексиев-Хофарт. А доц. Иван Танев дори прави опит да разчете наименованията на небесните тела, изписани върху древния медальон.
Върху розетата от Плиска има два кръга символи и учените считат, че външният отговаря на планетите, а вътрешният - на дните от седмицата.
Прабългарите определяли дните за битки така, че да донесат победи, именно като използвали розетата, смятат изследователи.
Седем са не само небесните светила и дните на седмицата, но и чакрите (енергийните центрове в тялото), дефинирани най-напред от съседите ни в прародината. 
В древността само ханове и жреци притежавали сакралния символ.

Още за символиката на розетата - на http://bolgari.net
 

Най-голямата ни селска църква - с уникална архитектура

И до днес се спори дали узунджовската "Успение Богородично" първо е била джамия, или християнски храм.
Легендата разказва за зазидани християнски кръстове и тайни символи в колоните на молитвения дом.
Това се счита за доказателство, че християнството е първо, а ислямизирането - по-късно.
Каменните лалета по фасадата - "подписът" на майстор Лалю, строителя на храма, също говорят за православното минало на църквата.
Според историците обаче днешната църква, издигната преди повече от пет века, е започнала да функционира като джамия.
Финансирането на строежа е било поето от Синан паша, който дарил 30 хиляди гроша за построяване на комплекс от религиозен храм, кервансарай, имарет и хамам. Джамията е била действаща до Освобождението, след което е била занемарена.
Зданието започва да приютява християни от момента, в който в Узунджово се срутва църквата "Свети Йоан Кръстител", изградена през 1857 година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да приспособи изоставената джамия за хриситянски храм.
Узунджовци обаче се разбунтуват срещу идеята. Взима се решение сградата да бъде разрушена и от строителния материал да бъде съградена нова църква.
След тригодишни спорове надделява мнението, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква.
През 1906 г. мюсюлманският храм и принадлежащият му имот са преотстъпени от Турция на България и преустройството му започва. То е възложено на майстор Вангел от Дебър. Тогава е изграден олтарът с иконостаса и част от орнаментите, характерни за православието.
От върха на купола е свалена старата емблема - полумесец и звезда, редом с която се издигало и голямо разцъфнало лале, чиито тичинки се сплитали в кръстен знак. На нейно място е поставен позлатен кръст.
През 2007 г. е извършен основен ремонт на храма. Подновена е медната обшивка на купола, отново са позлатени кръстовете. Реставрирани са стенописите на купола и запазените икони, като липсващите свети изображения били изработени наново.
Най-голямата селска църква в страната има уникална архитектура.
Куполът на храма е съграден от закрепени върху квадратна основа тънки тухли и е с формата на полукълбо. Той се прихваща и укрепва от външна каменна стена. Самата тя има форма на правилен осмоъгълник. Върху фасадите на всяка от четирите укрепващи стени е издялана интересна релефна украса - халка, закрепена на трапецовидна основа.
Стените на църквата са от масивен камък, като за по-голяма здравина отделните парчета са захванати един за друг чрез зъбци. Повторно те са закрепени помежду си с метални скоби, споени с олово.
Иконостасът на църквата "Успение Богородично" е дело на майстора дърворезбар Уста Дарин Божков. Размерите му - 8.80 на 14 м, го нареждат сред трите най-внушителни иконостаса в страната. Уникален детайл е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Всъщност узунджовската "Успение Богородично" е единствената църква у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.
Част от украсата на храма са монтираните на прозорците изящни витражи със стъклопис, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. Този вид декорация е характерен предимно за католическите храмове. При реставрацията през 2007 г. са открити и два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика.

 

Трите най-големи

Краеведите Иван Моллов и Петър Векилов смятат, че бебровската църква "Свети великомъченик Георги" се издига на мястото на манастир, строен по времето на Иван Асен Втори и посветен на светите 40 мъченици, намирал се тогава край селото.
В края на осемнайсети век в Беброво има дървена, вкопана безкуполна църква, наричана Малката. Към нея работи килийно училище.
През 1835-а в селото вече е издигнат внушителният храм, посветен на светеца воин. Това е и един от най-старите храмове в Еленско. Осветява го през 1840-а гръцкият владика на Търново Неофит. По време на Руско-турската освободителна война църквата е разрушена, но още през 1879-а родолюбивите бебровчани го въздигат отново - с доброволния си труд и със събраните от тях над 60 хиляди гроша.
Възобновената духовна обител същата година осветява епископ Климент.
"Свети Георги" в Беброво е дълга 30, широка 15 метра трикорабна църква с масивно засводяване и купол, поставен върху висок цилиндричен барабан. Корабите се разделят от четири двойки колони и са засводени с висящи куполи, но във вътрешното пространство на наоса се веждат само четири колони, осваналите две двойки са скрити под емпорията и в иконостаса. Църквата е с три престола -  централният е посветен на свети Георги, двата странични – на свети Харалампий и света Богородица.
Олтарното пространство е триапсидно, а по протежение на надлъжната ос от запад е добавен притвор. Куполът е непропорционално голям.
Южно от храма през 1925-а е издигната камбанария.
Богато резбован иконостас от орех и липа приютява петте реда икони на бебровската църква. Някои са дело на Ангел Симеонов от Трявна, на тях стои годината 1879-а.
Храмът е зографисан през 1954-та от П. Сеферов и А. Велев.
През 2011-а след ремонт митрополит Григорий  извършва обновление на храма.
Бебровската църква е дело на майстор Михо от еленската махала Болерци. Той строи и друга внушителна църква в района - еленската.

С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага през 1800 г. в Елена издигат нов параклис "Успение на Пресвета Богородица". С течение на времето обаче дървената постройка вече не задоволява нуждите на селището и еленчани замислят строеж на голяма църква. Започват да събарят Калето, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Материала използват за строеж на храм. Градежът почва през 1836 година. През 1837-а, на 28 август, църквата е осветена.
"Успение на Пресвета Богородица" е монументална, трикорабна, триабсидна, с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири кръгли колони.
Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи.
С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина) еленската църква е сред най-големите православни храмове у нас.
През 1861 година се прави реконструкция, за която свидетелства надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка пък е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.
През 1925-а църквата "Успение на Пресвета Богородица" губи ценно художествено творение - при пожар изгаря иконостасът. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са изписани от еленския художник Христо Берберов.
 
На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община варненци избират комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията е да определи мястото, както и да събере средства - преценено е, че ще са нужни 300-400 хиляди франка. С дарения, с лотария и с отпуснати от правителството пари започва строежът на "Успение на Пресвета Богородица".
Основния камък полага княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 г. Първоначално избраното "5000 кв. аршина общинско място до правителствения дом" (в градинката зад Часовника) не се харесва на княза. "Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна."
Тогава мястото е на края на града.
Строителството на храма продължава шест години. Проектът е дело на одеския архитект Маас и е по модел на Петерховския храм в Петербург. Комисията откупува проекта и основите са положени по плана на Маас, а самата сграда се строи от общинския архитект П. Купка.
Използвани са запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата е доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе. Външните колони под прозорците са от русенски камък, сводовете - от бигор. Величко Христов доставя от Англия медните листове за покрива. Оттам са докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Проектите предвиждат внушителното здание да има размери 35 на 35 метра, да е трикорабна базилика и главният олтар да е посветен на Успение Богородично, северният - на княз Александър Невски, а южният - на свети Николай Чудотворец.
Варненци искат да възложат майсторската работа по храма на уста Кольо Фичето, но не успяват да се споразумеят. Временно ръководството е възложено на местния майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и "Св. Николай".
На 15 март 1884 г. комисията възлага строежа на уста Генчо Кънев от Трявна. Първата литургия е отслужена две години и половина по-късно - на 30 август 1886 г.
Вътрешното обзавеждане на църквата продължава и в следващите години. Архиерейският трон, дело на Нико Мавроди, е поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът - той пък е работа на дебърския майстор Иван Филипов.
В края на януари 1890 г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30 хиляди лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя". До нея водят 133 стъпала. Камбанарията е с височина 38 метра и е доизградена през 1943-та.
През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия в морската столица са донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. - още осем икони за средните и северните врати. Подът е застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г.
Изографисването на храма започва след 1949 г. под ръководството на проф. Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора.
През 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните - св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. 
 
Описаните три православни църкви са най-големите храмове в Северна България

По материали на http://history.elena.bg, http://varna.info.bg, Васил Славов и Христо Медникаров

На снимката: Еленската църква "Свето Успение Богородично"
Етикети:
 
Страница 3 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google