Забележителности

balgari.bg

Отворени двери

Девическият манастир "Света Троица" в Ново село, недалеч от Априлци, има богата история. Основан е през 1830 г. като семеен манастир. Включва еднокуполна църква и параклис, посветен на "Св. Иван Рилски". През 1831 г. тук е донесено и първото печатно издание от Рилския манастир. Първите обитатели на светото място били 40 монахини от съседните села.
По време на Априлското въстание през 1876 г. в продължение на девет дни просъществува Новоселската република. Краткотрайната свобода е платена с много кръв, пожари и разрушения. Почти целият днешен град Априлци (тогава селата Видима, Острец, Ново село и Зла река), са изпепелени. Повечето от монахините в "Света Троица", заедно със свещеник Георги Христов, който поддържа защитата на манастира, са изклани. Храмът е ограбен и опожарен.
И до днес в параклиса зад църквата, който е превърнат в музей, са запазени останките на мъчениците. След Освобождението манастирът и параклисът са възстановени с доброволния труд на хората от близките села.
Новоселският девически манастир "Света Троица" е обявен за паметник на културата.
Макар че в него днес няма монахини, обителта се поддържа и пътниците, които искат да останат тук, могат да се подслонят в килиите.
Вратите на Новоселския манастир са отворени постоянно.

Етикети:
 

Каменната гора

Чудо на природата, игра на вековете, предизвикателство за въображението...
Пясъчен хълм, недалеч от Гебедженското езеро (сега Белославско), е приютил приказна гора с дървета от камък. Прилича на оазис сред пустиня, който е пресъхнал и се е вкаменил.
Отдалеч наподобява омагьосано сборище на дружина великани, отблизо безмълвните стълбове напомнят древните останки на Плиска, Мадара и Преслав.
Всъщност тази омагьосана гора е приказка без думи. На едно място влюбена двойка напразно се мъчи да се целуне, на друго отбор юнаци водят славна битка...
От векове природата вае камъка, за да го превърне във впечатляващи скулптури - хора, животни, митични същества... Тук са Каменните стражи, Камилата, Трона и много други.
Уникалният природен феномен Побитите камъни представлява група каменни колони, високи до 10 метра, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове.
Тези пясъчни структури най-вероятно са формирани около естествени газови извори вследствие на "слепване" на отделните песъчинки чрез карбонатен цимент - продукт от микробиалното окисление на газ метан. Циментацията е станала в морски седименти преди около 50 милиона години и благодарение на ерозионите процеси и вертикалните движения на земната кора сега този феномен е на земната повърхност.
Впечатляващия ландшафт на Побитите камъни се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития с обща площ над 7 кв. км, линейно разположени в пояс, ориентиран в посока север-юг, широк 3-4 км и дълъг над 8 км. Зоната се намира на 18-20 км западно от Варна, началото й е на няколко километра южно от Белослав.
Побитите камъни са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за национална природна забележителност през 1938 г.
Освен формите, изложени на земната повърхност, има и подземни нива - всичките четири могат да се наблюдават едновременно в Кариерата и Канарата.
Най-известната част от Побитите камъни, Дикилиташката група, е най-импозантна и най-добре съхранена. Състои се от над 300 различни по големина колони на място с размери 850 на 120 метра и още около 50 структури в по-малко пространство на юг. Някой от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, трети образуват колосални скулптурни групи.
Страшимировската група, недалеч от с. Страшимирово, пък е съставена от четири близки едно до друго разкрития с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 метра в диаметър.
Близо до селата Слънчево и Баново се намират едноименни скални групи. Сред тях има каменно образувание, наподобяващо замръзнал фонтан, друго - с форма на лъв с диаметър в основата над 12 м, огромни "гъби" и др.
Групите Кариерата и Канарата са най-интересни за учените, защото дават възможност да се изследват и подземните нива на каменната "гора".

За възникването на Побитите камъни се разправят легенди.

Някога, преди много години, тук се простирала приказна вековна гора, разказва една от тях.
Бистри ручеи ромолели през китни поляни, безброй птички огласяли с веселите си песни цялата околност. В най-гъстата част на гората се криела хайдушка дружина. Турска потеря подгонила хайдутите, подпалила къщата на войводата, а младата му невеста с невръстното му дете повели в гората, за да покаже къде се крие дружината. Младата жена отказала да предаде любимия си, затова турският главатар съсякъл рожбата й с боздугана си... Тогава небето потъмняло, птичките замлъкнали, гората застенала, извила се страшна буря... Изведнъж войводата със своята чета връхлетял върху потерята - всички загинали в ужасната битка. При първите слънчеви лъчи се открила чудна картина - един до друг се издигали каменни стълбове, не се чувала нито птича песен, нито нежно шумолене на листа, изворите били пресъхнали...
В тази кървава нощ гората се вкаменила от ужас и останала така и до днес.

Преди много векове, когато морето достигало до земите на тази загадъчна местност, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето, обяснява друго, по-старо предание. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Богът на морето му бил разкрил своето име и го обрекъл завинаги да пази тази тайна. Дарил му безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане простосмъртен. Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива девойка и между тях пламнала любов. Девойката обаче била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Отишъл момъкът при титаните, дълго ги увещавал, най-сетне те склонили да му отстъпят девойката, ако им разкрие тайната на своето безсмъртие и им каже божественото име. С ясното съзнание, че ще изгуби своето безсмъртие, мъжът се съгласил.
На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж започнал да подрежда по странен начин титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: "Аз току-що изписах името на Бога с вашите тела." Богът останал поразен от тази невероятна постъпка. Трогнат от остроумието и себеотрицанието на младия мъж, той решил да накаже титаните за това, че посегнали на неговите божествени дарове. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застинали така, както били подредени.
Младежът се върнал при своята любима. В мига, в който се срещнали и се прегърнали, под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода - божествен дар за поколения наред.

Още факти и легенди - на www.varna-bg.com и www.moreto.net

 

Бижутерски шедьоври край Преслав

През пролетта на 1978 г. в местността Кастана, недалеч от руините на Велики Преслав, лозари откриват изящни златни накити.
Следват разкопки, при които се установява, че съкровището е било укрито в каменната пещ на бедна землянка.
Преславското съкровище, както става известна находката, съдържа части от диадема и огърлица, цяла огърлица, няколко масивни обеци, пръстени, златни апликации на дрехи, скъпоценни камъни и бисери. Украсата на някои от предметите е изпълнена чрез сложната и скъпа техника на клетъчния емайл.
През Ранното средновековие вещите от злато с клетъчен емайл са оценявани като изключително луксозни. Правят се в императорския ергастерион (комплекс от работилници и ателиета) в Константинопол и много рядко - в ателиетата към дворовете на другите владетели. Формата и изработката на някои предмети от Преславското съкровище подсказват, че в българското ателие са познавали изкусната техника.
Огърлицата от Преславското съкровище е ненадминат шедьовър на средновековното златарство. Тя представялва наниз от седем двулицеви плочки, свързани на шарнир посредством къси ленти, фино изплетени от златна тел. От плочките на нежни верижки висят седем капковидни медальона, обрамчени с бисери. Върху плочките и медальоните с разноцветен емайл са изобразени светци, птици, растителни орнаменти и др. На средния медальон е образът на Богородица Оранта (Молещата се).
Особено впечатляваща е диадемата. Изключителната й художествена стойност я нарежда сред паметниците на българското културно наследство със световно значение. На централната плочка на диадемата е изобразено възнесението на Алексанър Македонски на небето с колесница, теглена от грифони. На останалите четири има грифони и кучета птици.
Скъпоценните предмети от Преславското съкровище несъмнено са една малка част от т. нар. дворцова ризница - съкровищницата с царските инсигнии. От историческите извори е известно, че тези инсигнии са заграбени от византийците, когато завземат българските земи.
Днес Преславското съкровище може да се види в Археологическия музей във Велики Преслав.

От www.nasamnatam.com

Етикети:
 

Манастирът на добротата и чудесата

Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в Чипровския дял на Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. - с. Лопушна). Манастирът е на 21 км от Монтана, на 300 м надморска височина.
На мястото на сегашния манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и разрушен по време на турското нашествие. Възстановяват обителта в средата на XIX в.
Въздигат го от пепелта чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава е изградена и църквата, жилищният корпус, портата, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската.
Тук има килийно училище, обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Народния поет Иван Вазов - по време на пребиваването си там той създава част романа си "Под игото".
Църквата на Лопушанския манастир е трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всички разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от Самоковската школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони - дело на Станислав и Никола Доспевски. През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се срутват и при ремонта на сградата са премахнати и останалите.
През 1989 г. Лопушанския манастир е реконструиран. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий - именно по негово време тук се изгражда нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
През 2014-а обителта приюти сирийски бежанци.
След пророчески сън в манастира бе открита и зазидана икона на над 300 години. 

Етикети:
 

Имението "Врана"

Преди Освобождението на мястото на днешния дворец "Врана" край столицата се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша.
През 1879 г. хаджи Боне Петров, съратник на Левски, наема "Чардаклията", както се наричал имотът, от наследниците на пашата, а по-късно го откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери - Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на княз Фердинанд.
Той плаща за имота 56 хиляди златни лева. Седмица по-късно князът откупува имота от Странски. Фердинанд, известен със страстта си към орнитологията, решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Типичните за Софийското поле птици дали името на парка и двореца.
Голяма част от имението - както уникалният парк, създаден от Фердинанд, така и стопанството, са купувани на части в началото на ХХ век от царя с десетки продавателни актове, които днес се съхраняват в Държавната агенция "Архиви". Фердинанд купува от селяните по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия.
Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда - новият дворец, е построена между 1909 и 1912 г.
Закупуването на терените за парка и стопанството, както и строителството на двете сгради е финансирано със средства на самия Фердинанд - от годишната му Цивилна листа и чрез вземане на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от руския император Николай II през 1911 г.
Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия "Делфтваре". Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор "Шиндлер".
Карелската столова е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, Княз Търновски, и цялото й обзавеждане е изработено от карелска бреза от майстори, изпратени тук от Петрозаводск.
Главната сграда в имението е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но през 1946-а е възстановена в първоначания си вид.
След референдума от септември 1946 г., който слага край на монархията, за известно време дворецът "Врана" се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на България. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов.
С решение на Конституционния съд от юни 1998 г. "Врана" е върната на Симеон II и неговата сестра Мария-Луиза. През 1998 г. Симеон Саксгобургготски дарява парка на Община София с условието да бъде отворен за всички граждани и гости на столицата.
От 2011 г. по волята на царското семейство дворецът "Врана" се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна", чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909-1912 г. по запазените планове на архитект Лазаров, създаването на постоянна експозиция, посветена на историята на българската царска династия, и отварянето му за посещения.
Уникалният резерват е развиван от Фердинанд като ботаническа градина. Тук могат да се видят над 400 растителни вида. Едно от най-красивите места е още в началото - гигантска китайска глициния.
Сред забележителните гледки е езерото с лилиите, създадено през 1909 г. Лилиите за него се отглеждат в оранжерията на "Врана" и сред тях има дори представители на стигащата 2 метра в диаметър гигантска водна лилия.
Запазено е и бунгалото на Георги Димитров - дървена къщичка, построена специално за него.
Точно до нея пък се намира алпинеумът "Далем", създаден по идея на цар Фердинанд. За да се докарат камъни за него, специално е била построена теснолинейка от Казичене до двореца. Алпинеумът е дело на австриеца Йохан Келерер. Има три дяла - връх Фердинанд (някогашното име на връх Ботев), Пирин и Драгоман.
Наблизо се изгражда паметна плоча на мястото, на което е бил погребан цар Борис III. Някога там е имало параклис, но той е разрушен след 1946 г.
Интересни са царските конюшни, в които някога са отглеждани и два индийски слона - Фердинанд ги купил за зоокъта на парка, първия зоопарк в София, но животните били ползвани и за селскостопанска работа.
На Платановата алея пък човек може да поседне на пейка и да се наслади на оформените като картини прорези в гората. През тях се разкрива поглед до Стара планина. Тук е и царският дъб, посаден лично от Фердинанд.

 
Виртуален тур - от www.24chasa.bg
 
Страница 4 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google