Забележителности

balgari.bg

Видения, изваяни в скалата

Белоградчишките скали

Огромни пясъчници и варовикови натрупвания с червеникави, сиви и жълти оттенъци изграждат внушителната "крепост" на Белоградчишките скали.
В продължение на 200 милиона години стихиите са ваяли тези скулптури.
"Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали човешката фантазия е ограбена", казва за природния феномен Антон Страшимиров.
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в Западна Стара планина, на 52 км югозападно от Видин, на 182 км от София и на 68 км от Монтана.
Изумителните скални "приказки" се простират на 30 километрова дължина, 15 км е широк "парцелът", на който са "израснали".
Легенди витаят около тази природна "композиция".
Централната група скали е разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания в района - Адам и Ева, Ученичката, Мечката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената стена, Мадоната, Конникът, Монасите, Мислен камък, Хайдут Велко, Боров камък и други.
Втората група е разположена западно от града. Скалите тук имат алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известните са Збеговете, Еркюприя, Борич.
На около 4 км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Липенишката пещера.
Четвъртата група е между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.
Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци.
От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали.
Вървейки по тях, всеки може да изпита преклонение пред мощта на природата и да се потопи в уникалното преживяване - да "доизмислиш", да "досътвориш" легендарните образи.
Пръв през 1841 година пътешественикът Жером Бланки описва фантастичното скално видение Белоградчик с думите: "Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-древните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик."
През 2009-а Белоградчишките скали участваха в световно онлайн-допитване за определянето на новите седем природни чудеса на света, но останаха извън подреждането.

От forthenature.org

 

Болярското наследство

Арбанаси

На 4 километра от Велико Търново се намира селището - музей, Арбанаси.
Историческите източници свидетелстват, че през 1538 г. с нарочен ферман Сюлейман Великолепни подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна Оряховица и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша.
Различни са схващанията на възрожденците ни за най-старата история на селото. Според Раковски цар Иван Асен Втори настанил в селото гръцки семейства заради съпругата си - дъщерята на Теодор Комнин. Търновският учител А. П. Границки обаче пише, че Арбанаси е "заселено в старо време от българските боляри".
През втората половина на седемнайсети и целият осемнайсети век Арбанаси се развива. Основен поминък на хората тук е суватчийството (отглеждането на добитък), както и джелепчийството (търговията с добитък за клане), медникарството, златарството. Отглеждат се буби, четири ръчни долапа произвеждат коприна, изнасяна чак в Италия. Лозаро-винарските традиции на този край са с дълбоки корени.
В края на осемнайсети и началото на деветнайсети век кърджалии разграбват и опожаряват Арбанаси три пъти, епидемии от чума и холера обезлюдяват селото.
Дошли от Еленско и Тетевенко българи се установяват тук в началото на деветнайсети век.
11 опълченци от Арбанаси се сражават в Руско-турската освободителна война.
В Арбанаси има 5 църкви и 2 манастира, строени през шестнайсети и седемнайсети век.
36 арбанашки къщи са паметници на културата.
Има и две къщи-музеи - Костанцалиевата и Хаджиилиевата.
Селцето е включено в списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Архитектурно-историческа съкровищница

Копривщица

Легенда разказва за млада жена, заселила се там, където днес се намира Копривщица, тъй като местността й се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан - "женска поляна", название, което след това често се използвало от турците.
Турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие, твърдят стари предания.
От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.
Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
Многото каменни чешми и мостове пазят паметта на старите майстори, най-известни сред тях са Керековата, Мирчовата, Моровеновата чешма.
И двете копривщенски църкви - "Свети Никола" и "Успение Богородично", са строени през деветнайсети век.
Тук е създадено второто в България взаимно училище и първото в страната класно училище.
В Копривщица на 20 април 1876 година гръмва първата пушка на историческото Априлско въстание.
Градът музей е родно място на възрожденските титани Найден Геров, Тодор Каблешков, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Йоаким Груев.
Димчо Дебелянов - най-нежният поет, е роден също в Копривщица.
Техните домове са музеи, паметници на архитектурния гений на българина са и Ослековата, Лютовата, Старирадевата, Млъчковата къща и др.
Единайсет пешеходни маршрута тръгват от Копривщица и отвеждат любителите на красивото до сърцето напланината.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за историята на музейния град и личностите, родени тук - на www.koprivshtitza.com

 

Загадка на столетия

Мадарския конник

Мадарският конник представлява изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в Североизточна България, близо до село Мадара, на 20 км от Шумен.
Релефът изобразява триумфиращ владетел - символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина виждаме конник, орел, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции. Детайлите определят датировката (началото на осми век) и подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа, според която изображението е на хан Тервел (701-721).
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може "да стои във връзка с името Аспарух". Някои изследователи споменават и българските ханове Крум и Омуртаг.
Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато (431 м). Наблизо се намират и първите български столици Плиска и Преслав.
Мадарският конник е един от деветте обекта в България, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това става през 1979 г.
Според астролози фигурата на конника олицетворява Слънцето, а изображенията на животни - другите небесни тела. Уникална звездна кодировка съдържа барелефът и тя свидетелства за момента на основаването на българската държава според тълкувания.
На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е избран за символ на България след анкета в национален мащаб.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 
Страница 32 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google