Забележителности

balgari.bg

Под манастирската лоза

Манастирът "Св. св. Петър и Павел" се намира на северния склон на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи, на 12 км югозападно от Пазарджик и на 3 км от с. Баткун. Затова е известен и като Баткунски манастир.
В църквата "Св. Димитър" в Паталеница е намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който манастирът е възникнал през ХІ-ХІІ в. Обителта е построена върху основите на стар езически храм. Близо до манастира се намират и останките на древния град Баткунион.
До ХІV в. Баткунският манастир е голям духовен център. Опожарен и разрушен е през 1657 г. - заедно с още 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (днешния Асеновград), по време на насилственото помохамеданчване на родопското население. След това манастирът е възстановен отчасти, но през 1774 г. кърджалии го опустошават отново. Мраморната плоча от старата чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира, свидетелства за тези събития. Въпреки трудните времена през ХVІІІ в. тук се извършва активна духовно-просветна дейност, функционира и килийно училище.
През втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание, манастирът е възстановен, но с по-малки размери, само с една каменна църква, завършена окончателно през 1870 г. В този си вид тя се е запазила до наши дни.
Във бунтовните времена преди Освобождението обителта дава подслон на много хайдушки войводи, сред които Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други. През 1872 г., когато Васил Левски прави обиколка из Пазарджишко, посещава и манастира.
След 9 септември 1944-та една от сградите на манастира е преустроена в клиника за душевно болни.
Днес манастирът представлява комплекс от каменна църква, жилищни постройки и стопански постройки. Към обителта има и голямо земеделско стопанство.
Църквата на Баткунския манастир е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. До западната й фасада е долепена голяма камбанария. Има предверие, където се съхраняват ценни икони като "Апостолски събор", "Св. Георги на кон", "Св. Харалампий".
Иконостасът на храма е резбован и датира най-вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони - храмовата икона на св. св. Петър и Павел. Забележително красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са изработени от Христо Димитров, основателя на Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписва четири големи икони - на света Богородица, на Исус Христос, на светите Козма и Дамян и неръкотворния образ на Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим, и един на сестра му - баба Лула. Тези портрети са ценни образци на българската възрожденска живопис. Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал. Тези стенописи съществуват и до днес.
Легендарна е старата лоза в манастирския двор. Игуменът архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и починал през 1977 г., свидетелства, че стари лозари са установили възрастта й - над 500 години, което я прави най-старата на Балканския полуостров. 
Лозата в Баткунския манастир е обявена за природна забележителност.

 

Животоприемен източник в Странджа

Голямобуковският манастир "Свети Животоприемен източник" ("Света Петка") е единственият действащ манастир в Странджа планина, намира се на 3 км източно от село Голямо Буково.
Обителта е основана през дванайсети векк върху основите на древно светилище. Според преданието святото място е посочено свише на Коста Янов от с. Голямо Буково, който боледувал дълго и оздравял, след като се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската църква.
Съществува хипотеза, че на мястото на днешния манастир през тринайсети - четиринайсети век се е намирал известният Парорийски манастир "Св. Григорий Синаит" - люлка на исихасткото движение.
Голямобуковският манастир е бил разрушен и е възстановен в периода 1873-1877 г., откогато датира и днешната църква. През 1903 г. монахът Гай разменил манастирското стадо овце срещу 1000 дка обработваема земя от изселващи се турци и така обителта се сдобила с много земи в този край на Странджа. Манастирът се замогнал и били построени нови стопански постройки, двуетажен каменен метох и воденици по Бялата река.
До края на 80-те години на двайсети век жилищните сгради на Голямобуковския манастир са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. обаче манастирският храм е в руини, а сградите са превърнати в свинарници.
Благодарение на усилията на йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско), който е превърнал възстановяването на обителта в лична мисия, манастирът постепенно се възражда от нчалото на 90-те години на двайсети век. Издигнати са наново църквата и жилищната сграда, които са и изографисани.
Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г., стенописите са подновени след 1990 г.
В олтарната й част се намира аязмото "Живоприемний източник", за което се смята, че лекува редица болести.
Манастирът е обявен за паметник на културата през 1954 г.
Храмовия си празник отбелязва на Светли петък.

 

Уникална гробница разказва за живота на траките

През декември 2000 г. в могилата Рошавата чука до с. Александрово, Хасковско, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, прави едно от най-значимите открития в българската археология.
Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринайсет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
Тук учените попадат в тракийска гробница от IV в. пр. Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Художествената украса на древното съоръжение е уникална.
Със своите стенописи и архитектура гробницата е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и е сред най-големите, открити досега.
Александровската гробница има дълъг около 15 метра коридор. Входът, чиято фасада е разрушена още в античността, се намира на изток. От коридора се влиза в правоъгълна камера. Покривната й конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и преддверието е с правоъгълна форма. Оттук се влиза в кръглата камера, чийто диаметър в долната част е 3.30 метра, а височината й - 3.40 метра.
Постройката е играла ролята на хероон (храм мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност.
Стенописи украсяват изцяло кръглата и правоъгълната камера и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и пояси с орнаментална украса.
Изображенията в първата камера са предимно едноцветни или орнаментални. Над входа за централното помещение са разположени конник и нарисуван срещу него пешак в момент на двубой.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера. Тя е украсена с шест хоризонтални, разположени един над друг пояса. Два от тях са с фигурална украса.
Най-добре е запазен поясът с изображения на ловни сцени - лов на глигани и елени. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с туники, някои са с панталони. Въоръжени са с копия и мечове. Формите на оръжията обогатяват представите за тракийското въоръжение.
Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. Върху главите на конете са изобразени украси с форма на лабрис (двойна брадва).
В единия от поясите е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил. Над него има надпис с гръцки букви, разчетен като "Кодзимасес Хрестос". Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата.
Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре - от тясно бяло поле с вписани в него червени точки.
През май 2009 г. отвори врати Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи", в който е разположено точно копие на намиращата се в непосредствена близост Александровска гробница. Културното наследство на траките в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късножелязната епоха (VІ-І в. пр. Хр.). Тук може да бъде видяно златно съкровище, датирано около 4500-4000 г. пр. Хр.

Всичко за уникалната находка - на www.alexandrovo.com
 

Крепост с изглед

На запад от с. Мезек, на възвишението Калето, се издигат руините на една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите.
Според Константин Иречек това е известната от писмените източници крепост Неутзикон. На друго мнение са Б. Димитров и А. Ханджийски, които предполагат, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110 на 60 м, изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Има девет кули, високи повече от 10 м, пет от които са разположени на южната кpепостна стена, две - на западната, и по една на северната и на източната стена. Били са свързани с дървени стълби.
Кулата, разположена в югозападния край на крепостта, е най-интересно устроена. Тя е и най-голямата и най-добре запазена. Била е на три етажа, горните два - с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел.
Северната страна е с дебелина от 1.90 м и е изградена над труднодостъпен ров. Интересен е входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Построена е така, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.
Дебелината на южната страна е 2.60 см, източната и западната са дебели по 2.30 м.
Северната кула е била предназначена за затвор.
Намерените при проучването на крепостта материали показват, че на това място е имало старо тракийско селище още от желязната епоха.
Построяването на крепостта е датирано през епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.В нея е имало зърнохранилища, открити са железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона.
В началото на XX в. от крепостта Мезек се взимат камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.
Крепостта е обявена за археологически паметник на културата от национално значение през 1968 г.
Освен невероятната гледка към живописната околност на Мезек при ясно време от кулите се открива приказен изглед към Бяло море.

Още - на www.mezek.net
 

Обител, която помни Асеневци

Арбанашкият манастир "Св. Никола" е основан през 1240 година.
След падането на Търново в 1393 г. поед османска власт е разрушен. Чак през 1680 г. обителта е възобновена, тогава е построена и сегашната църква. По същото време е издигнат и параклисът "Св. Илия", чиито стенописите са запазени и до днес.
През седемнайсети и осемнайсети век църквата е енорийска на с. Арбанаси. През 1798 г. при кърджалийско нападение храмът е ограбен и почти разрушен, но десет години по-късно е възстановен. През 1833 г. по инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир със средства, събрани от местното население, се извършва обновление, построени са жилищните сгради и дворът е ограден със зид.
Арбанашкият манастир се превърнал в девически и негова първа игуменка станала Теодора Христова от Търново. През 60-те години на деветнайсети век тук живеят около 30 монахини. В обителта отсядат Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов.
След Освобождението Арбанашкият манастир запада, а през 1913 г. земетресението срива сградите, само църквата оцелява. Впоследствие манастирските сгради са издигнати отново.

Църквата "Рождество Христово" е най-старата запазена сграда в манастира - от края на седемнайсет век е. От оригиналния й вид е запазена само западната част, източната е пристроена през деветнайсети век. Храмът е в типичния за арбанашките църкви стил - еднокорабен, покрит с полуцилиндричен свод, с наос и женско отделение. Запазените в западната част стенописи датират от седемнайсети-осемнайсети век. На източната стена са изобрзени сцената "Възнесение Богородично" и откъси от живота на свети Никола. На южната и северната стена са запазени композиции от "Акатист Богородичен" и "Празниците", а на западната - от "Менология". Върху свода е голямото кръгово изображение "Ангел на великия съвет".
Интерес представляват старият иконостас с полихромна дърворезба от седемнайсети век.
Църквата в Арбанашкият манастир притежава и един метален полилей, изработен в Нюрнберг подарен й през 1746 г., и дървен кръст, обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни.
През 1716 г. от север на църквата е издигнат параклисът "Св. Илия". В него се намират интересни икони - "Св. Никола", "Огнено възхождение на св. Илия", "Христос Вседържател" и "Богородица Пътеводителка", рисувани в началото на осемнайсети век. Иконите, както и стенописите носят почерка на тревненските художници.
 
Още за обителта - на www.svnikolai-chudotvorec.com
 
Страница 5 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google