Забележителности

balgari.bg

Къде започва монашеския си път Йоан Рилски.

Бобошевският манастир "Свети Димитър" се намира на 4 километра над Бобошево, Кюстендилско. Възниква в началото на Х век.
Тук започва своя монашеския път свети Йоан Рилски.
Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток.
В продължение на няколко века манастирът е важно просветно и духовно средище. След Освобождението обаче обителта обеднява и запустява - не идват монаси и управлението се поема първо от Бобошевската община, а по-късно - от местните свещеници.
Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки - плевня, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склонове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма и един метох в Бобошево.
До днес е оцеляла само манастирската църква, реставрирана през 2005-а, и една стопанска постройка по пътя за обителта.

Църквата "Свети Димитър" е малка, еднокорабна постройка с вътрешни размери 4.15 м на 2.66 м и височина 5.50 м. Има полукръгла отвън и отвътре апсида, на източната стена, вляво от апсидата, има малка полукръгла ниша, а на северната стена - друга с почти квадратна форма. Сводът на храма е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозореца. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.
Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис.
Застъпени са няколко художествени традиции, фигурите са раздвижени, образите - емоционални, а лицата - изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции.
На свода са изографисани три големи медальона, като на централно място е изобразена фигурата на Христос с четири ангела около него. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен - с Христовите страсти.
По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст.
На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.
Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. и са дело на възпитаници на Охридската школа. Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи: " + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."
Иконите от иконостаса, датирани от 1729 г., се съхраняват в криптата на храм-паметника "Свети Александър Невски", а част от запазените ръкописни книги, преписвани в манастира, се съхраняват в Църковноисторическия музей.
Храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение през 1972 г.
 
 

Злато на седем хилядолетия

Най-голямото количество обработено злато от V хилядолетие пр. Хр. е открито у нас.
През 1974 година при изкопни работи кай Варненското езеро, на 4-ри километра западно от центъра на града, на повърхността излизат златни и сребърни предмети със странна форма и украса. Специалистите са категорични, че находките представляват гробен инвентар, дарове към погребаните в халколитно гробище, датиращо от V хилядолетие, около 4200-4000 година пр. Хр.
От разкопаните 7500 кв. м са разкрити 294 гроба и над 3000 златни предмета, изработени с много вкус и изящество. Общото тегло на съкровищата е около 6.5 кг. В некропола археолозите откриват три различни типа погребения и начин на полагане на тленните останки - по гръб и с изпънати тела, в свито положение, т. нар. ембрионална поза, както и символични погребения, при които в гробовете вяча тела, а само погребални дарове (практика за отдаване на почит към починали далеч от дома -паднали в битка, по време на пътуване или др.).
Във всеки от трите вида гробове учените откриват предмети, които трябва да служат на покойниците в задгробния им живот - глинени съдове с богата украса, предмети от благородни или неблагородни метали с декоративна функция, изработени от кост стилизирани човешки фигури, изобразяващи идоли.
Изобилие от златни предмети има в празните гробове - при символичните погребения. В тях също са поставяни съдове и инструменти. В някои от гробовете са открити символично оформени лица от глина с богата украса. Само в един от разкопаните гробове (№ 43 по реда на откриването) са намерени 990 златни предмета с тегло над 1.5 килограма.
В гроб № 43 лежат останки на мъж на около 45 години, с висок за епохата си ръст - 170 см, и атлетично телосложение. НИ на двете му ръце има по една масивна златна гривна, както и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение, наподобяващо широка яка, украсява шията и гръдта му. Огърлието е съставено от златни пластинки и скъпоценни камъни, с каквито са обшити и дрехата и шапката му. В гроба са открити и много сечива от мед, кремък и съдове от глина. Всичко това разкрива на учените, че става дума за погребение на знатен вожд или жрец.
Находката от Варненския халколитен некропол е най-голямото обработено от човешка ръка злато от тази епоха.
То може да се види в залите на Археологическия музей в морската ни столица.

 

Книжовна съкровищница в полите на Витоша

Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка" е основан през 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (тоест подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечкия градоначалник и владика.
Тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман, дадена на обителта.
Манастирът представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Опожарен е при завладяването на София от турците през 1382 г. През 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синове Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност.
Манастирът става средище на книжовна и просветителска дейност, център на Софийската книжовна школа. Има собствен скрипторий и килийно училище. Известни са имената на някои от книжовниците, работили тук, като поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г., тримата братя Даниил, Стоян и Владко, които през 1598 г. преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир "Ивирон", граматик Йов Шишатовац, който през 1612-а преписва известния "Боянски поменик".
Запазено е и т. нар. "Драгалевско евангелие" от 1534 г., украсено през 1648-а с посребрен обков, което днес е в Църковния музей.
От стария манастирски комплекс е запазена само църквата, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, датираща от петнайсети век.
Тя е украсена с два слоя стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали фрагменти от сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър", образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и др. В притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло. Тук са представени старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана" и др. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида, както и на по-младите Стахна и граматик Никола.
Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция "Страшният съд". Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица и трима от най-популярните светци конници - свети Георги, свети Димитър и свети Меркурий. През седемнайсети век са създадени стенописите на външната северна стена на Драгалевската църква, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които свети Иван Рилски и света Петка Търновска, които днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата. Към края на осемнайсети век е обновен иконостасът в църквата, като резбените му орнаментални плетеници са позлатени. По същото време е изработен и дърворезбеният владишки трон.
През 1871-1872 г. Левски неведнъж отсяда в манастира. Игумен по това време е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) - четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски.
През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея. Днес двете части са едно цяло - паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия синод, посещавана от цар Борис ІІІ и принц Кирил.


 

Книжовна школа залага на краснописа

Етрополският манастир "Света Троица" се намира на около 5 км източно от Етрополе.
Обителта е градена през средновековието.
При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант открива сред развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на манастира - 1158 г. Тази плоча вграждат в основите на новостроящия се храм.
В началото на шестнайсети век в Етрополския манастир вече работи една от най-активните и големи български книжовни школи - Етрополската (Варовитецката). Варовитецката книжовна школа се прочува в целия православен свят с богатата украса на книгите и със специфичния краснопис.
В скриптория на манастира се трудят краснописци, преводачи и художници. Те правят два вида книги - богослужебни, за църковната служба, и аскетични - съдържащи поучителни истории. Сред най-ценните е Евангелието от 1577 г., преписано от граматик Бойчо.
До нас са достигнали общо 76 ръкописа и имената на 26 монаси - книжовници. Сред тях е и основателят на школата йеромонах Даниил Етрополски, както и йе�ромонах Рафаил, дякон Йоан, даскал Койо, Василий Софиянин, дякон Драгул. Изпод перото на Даниил Етрополски излизат "Пролог за месеците от септемврий до февруарий", "Петогласник", няколко евангелия, които са не само произведения на книгописа, но и шедьоври на книгооформлението с пищните си начални страници, заглавки, винетки и концовки.
Освен скрипторий в манастира има богата библиотека, иконописно ателие и килийно училище. Голяма част от книгите на манастирската библиотека днес се съхраняват в Народната библиотека и в Националния църковен историко-археологически музей.
От иконописното ателие на обителта се оцелели около 30 икони. Изключителното интересна е храмовата икона "Св. Троица", рисувана от даскал Недялко през 1598 г. Тя е първата българска икона, която носи авторски подпис.
Около 1833 година жилищните крила и каменният ограден зид на манастира са преизградени. Новите сгради, опасващи днес живописно двора от запад и север, носят изцяло духа на Възраждането.
Манастирската църква е издигната между 1858 и 1860 г. от майсторите Иван Боянин и Георги от Брацигово. Преди да започнат строежа на църквата, майсторите изработват модел от 7 оки чист пчелен восък.
Църквата е зографисана едва през 1896-1907 г. от казанлъшкия зограф Петю Ганин. Стенописите са малко, а храмът отвън е украсен с каменни релефи.
Именно в светата обител е основан Етрополският таен революционен комитет - сам Левски го сбира през ноември 1870 г. За председател на комитета избрират Тодор Пеев�- главен учител в Етрополе, основател на читалището, революционер и писател.

 

Град на кръстопът

Минерални извори, антична крепост и средновековна църква пази самоковското село Белчин.
Археологически проучвания на хълма Свети Спас край селото доказват, че изграждането на крепостта, станала известна с името Цари Мали град, е започнало по време на император Валент (364-378).
Крепостта е изградена на стратегическо за наблюдението на котловината място, възникналото край нея селище е при минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и кръстопът на две антични магистрали. Цари Мали град се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.
1078 находки (монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, керамика) са открили археолозите. Установени са пет фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността - Сердика, Пауталия и Германея.
Най-рано тук са били траките, още през VІІІ-VІ в пр. Хр. За това говорят множеството малки и по-големи ями с култово предназначение, характерно за тракийското население. Откритите керамични фрагменти са от различни типове съдове, правени на ръка, по някои има врязана декорация.
След като е бил тракийско светилище, хълмът Свети Спас става римско убежище - през ІІІ-ІV в. За това свидетелстват монетните находки, както и фрагментите от луксозна сива и червенолакова керамика. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище.
През III век по периферията на Свещения хълм е изградена оградна стена от дървени колове и плет, обмазана с глина, опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365-366).
В края на 60-те години на IV в. управителите на късноримската провинция Средиземна Дакия предприемат укрепяване на хълма. Изградена е каменна крепостна стена, дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около един хектар.
По времето на обширната възстановителна кампания на репости и селища, която византийският император Юстиниан Велики (527-565) провежда, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II (1565-1574) е изградена преградната северна крепостна стена с две ъглови правоъгълни кули и крепостната порта.
Животът в крепостта спира след 578 г., но хората остават в подножието на хълма.
Най-ранният храм тук е от края на III и началото на IV век. То не е изграден на случайно място - стъпил е на основите на езическо светилище.
Върху първия християнски храм пък е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV век, а по-късно е построена и базилика от края на V и началото на VI век.
След нейното разрушаване върху останките й е издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира, на това място се появява оброкът Свети Спас. До 60-те години на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб, и на святото място белчинци празнували Спасовден.
Северният параклис е бил баптистерий, кръщелня. В нея има зидано басейнче във формата на кръст.
Мултимедийна система и фототабла по стените на възстановения храм разказват за историята на християнството в целия Самоковски край.
Малко преди да се влезе в крепостта, посетителите могат да видят църквата "Света Петка", построена през XVII век върху основите на по-стар храм. Възстановяването й започва през 2006-а със средства на местните жители, преосветена е на 14 октомври 2007 г. от покойния патриарх Максим. В църквата се пазят ценни икони от школата на Пимен Зографски, най-старите от които са изписани през 1653 г. Иконостасът е образец на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги.
Музейни експозиции разказват за това - как древните траки са измервали времето, показани са подкови, звънци, нашийници, свидетелстващи за поминъка на животновъдите тук, има богата колекция от накити - фибули, пръстени, гривни, копчета, обеци, огърлици.
Представени са различни типове от битова и култова керемика.
Но безспорно най-интересни са монетите, те са и най-многобройните находки от обекта. Колекцията включва монети от почти всички известни императори и различни номинали. Един от изключителните експонати в тази сбирка е бронзова монета минима на императрица Гала Плацидия. 

Виртуална разходка из възстановеното историческо място - на www.carimaligrad.com
 
Страница 6 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google