Забележителности

balgari.bg

Свято място в пазвите на Пирин

Роженският манастир "Свето Рождество Богородично" е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, запазени до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.
За първи път Роженският манастир се споменава в приписка към гръцки ръкопис от тринайсети век.
По това време Мелнишката област е управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на Калоян. При османското нашествие манастирът е опожарен, но скоро след това е възстановен.
Роженския манастир се споменава отново през 1551 г. в ръкопис на тогавашния игумен Козма.
През шестнайсети век е изградена главната църква на обителта, трапезарията и някои жилищни сгради.
През първата половина на осемнайсети век Роженският манастир е обновен, а вътрешното оформление на главната църква завършва окончателно през 1732 г., по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий и на настоятеля и ктитор Дукас.
Манастирът достига своя апогей през XIX век, когато се превръща в духовен център на региона, притежава и много земи.
По време на турското робство Роженският манастир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. От 1912 г. манастирът отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.
През втората половина на деветнайсети век Роженският манастир е и убежище на революционните дейци от този край. По-късно приютява и войводите на ВМРО, а близо до обителта е погребан Яне Сандански.

Роженският манастир е построен с неправилна шестоъгълна форма, жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена манастирската църква. Тя е обновена през 1732 г., представлява трикорабна, триапсидна, безкуполна сграда, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. Има стенописи от края на шестнайсети и началото на седемнайсети век, но най-много са изографисани през първата половина на осемнайсето столетие. Стенописите, украсяващи притвора на главната църква, са най-ранни и изобразяват деянията на Христос след Възкресението - умножаването на хлябовете, превръщането на водата във вино и чудотворните изцеления. На южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи на Богородичния акатист. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с изображения на пророци. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т. нар. "Стълбица на добродетелите", по която монасите се възкачват към праведността.
Иконостасът в Роженската църква е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 г. и е един от най-представителните иконостаси по българските земи от този период. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части са покрити с плитка резбована плетеница.
В северозападнара част на църквата се намира параклисът "Св. св. Козма и Дамян", украсен със стенописи от XVII в. Наред с образите на патроните тук е изобразен и ктиторски портрет на монахиня Мелания. Тук се намира и най-ранният иконостас в Роженския манастир, включващ орнаментален фриз с оцветена дърворезба, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред които се откроява храмовата икона "Св. Безсребреници".
Жилищните постройки в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е построено през шестнайсети век. То представлява двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителния блок, избите, игуменарницата и монашеските килии. Тук е манастирската трапезария, в която има стенописни композиции и фрагменти от "Тайната вечеря", сцената "Св. Пахомий и ангела", "Богородичен акатист" и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от този период.
Второто, триетажно жилищно крило, е издигнато през XVII в. с помощта на мелнишките еснафи. В приземието се намират оборите, а на етажите - големи гостни стаи, някои от които с огнища. През деветнайсети век на покрива на сградата е изградена малка камбанария.
Към манастирския комплекс на Роженската обител се отнася и Костницата, построена през 1597 г., вън от манастирските стени. Представлява двуетажна църква гробница, на чийто долен етаж почиват костите на монасите. Горният етаж, предназначен за богослужение, е украсен със стенописи, създадени по времето на игумен Теодосий и митрополит Силвестър през 1662 г. - 12 сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, предтечата на монашеството.
Роженският манастир притежава музейна сбирка, съхраняваща ценни икони и църковна утвар, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Етнографският отдел пък пази уникална колецкия от носии и шевици от Югозападна България.
 
 

Чучури - соколи, икона - чудотворна

Соколския манастир "Успение Богородично", недалеч от Габрово, е основан през 1833 г. от униатския архиепископ Йосиф Соколски, който идва тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий.
Двамата съграждат до входа на близката пещера малка дървена църква и жилищна сграда. Година по-късно на мястото на съборената дървена църква е издигнат днешният храм - със средства и помощ от селяните от близките села Етъра и Нова махала. Новопостроената църква е осветена на 15 август 1834 г. от търновския митрополит Иларион Критски.
През 1836 г. в Соколския манастир е открито килийно училище, а обителта се превръща в книжовен център, където преподава за кратко и известният просветител Неофит Бозвели.
През 1856 г. в манастира отсяда четата на капитан Дядо Никола, тук е осветено знамето и й. Турците разбиват четата, а осем от четниците са обесени на скалите край манастира.
По време на Априлското въстание в обителта е сформирана четата на войводата�Цанко Дюстабанов�и оттук Габровската чета започва бойния си път. Васил Левски също намира подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е превърнат във военна болница. Музейна експозиция показва реликви от борбата за освобождение.
Църквата "Успение Богородично" е еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор. Стенописите й са дело на поп Павел и сина му Николай Попович от с. Шипка и датират от 1862 г. По-запазени са рисунките в нартиката. Над централния вход са изобразени сюжети от "Шестоднева" и илюстрации към псалмите на цар Давид. На западната стена е композицията "Страшният съд", а в аркадата - "Успение Богородично".
Стенописите в църквата на Соколския манастир се характеризират с примитивност, ярки чисти цветове и с отклонения от сюжетните и композиционните правила.
Сред ценните икони в иконостаса са "Христос Вседържител" и "Св. Богородица с двайсет миниатюрни житийни сцени", зографисани от Йоаникий папа Витанов, "Св. Екатерина и св. Меркурий" от Захарий Зограф и иконата "Св. Георги", дело на авторите на стенописите поп Павел и Николай Попович. Иконата на Божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, се смята за чудотворна.
Жилищните и стопанските сгради в Соколския манастир са построени във възрожденски стил - с еркери, дървени чардаци и стълбища. В средата на манастирския двор се намира красива белокаменна чешма с осем чучура - соколи, строена през 1865 г. от майстор Кольо Фичето.

 

Древен град край Свищов пазел границите на Римската империя

На 3 км източно от Свищов се намират останките от римския легионен лагер Нове - най-добре проученият военен лагер, разположен в граничната територия на някогашната Римска империя. Нове е основан на брега на Дунав като военен лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. и е важна част от отбранителната линия на Римската империя. Легионът, настанен тук, пази завоюваните територии в Тракия и Македония от набезите на племената, идващи от изток.
Първоначално лагерът се простира на площ от 17 хектара, но постепенно се разраства с още 10 хектара. Построен е с правоъгълна форма, на всяка от стените му има по една порта. Зад крепостните стени на лагера се намират щабът на легиона, военната болница, офицерските жилища, легионната баня, войнишките казарми, жилището на командира на легиона и бараките на помощните войски. Цивилното селище е разположено извън крепостните стени.
"Принципията", или щабът на легиона, е най-мащабната сграда, открита в Нове. На това място са намерени много статуи и монетно съкровище, които могат да бъдат разгледани в посетителския център, изграден до разкопките. Интересни са останките и от военната болница (валетудинариум). Тук са се лекували до 300 воини. В двора на болницата е имало и малко светилище, посветено на боговете на здравето Асклепий и Хигия.
Извън легионната крепост, близо до нейната западна порта, са разкрити останките на сграда със спорно предназначение. Смята се, че е резиденция на командира на легиона.
През V-VІ век  старата легионна крепост се преобразява в ранновизантийски град. Оттогава са останките от епископския комплекс, състоящ се от голяма и малка базилика, жилищни помещения с внушителна баня и впечатляваща по размери сграда, предназначена за посрещане на поклонниците на местния мъченик св. Лупус.
Западно от входа на базиликата е разкрит впечатляващ с архитектурата си баптистерий - пристройка към църквата, в която се извършвало християнското покръстване.
Нове е обявен за архитектурно-строителен паметник с национално значение в бр. 78 на Държавен вестник от 1968 г.
От няколко години в Свищов и Нове се провежда Фестивал на античното наследство, по време на който се пресъздават гладиаторски битки, правят се демонстрации на римска артилерия, разиграват се сцени от произведения на римски и гръцки автори.
В археологическия резерват е изграден посетителски център.

 

Стара София между два моста

Преди построяването на Лъвов мост през 1889-а на неговото място се е намирал така нареченият Шарен мост. Той прекрачвал Владайска река, наричана преди Освобождението Канлъ дере, или Кървава река. Легенда свързва името й изхвърлените тук тела на избитите българи, защитавали Средец, и с лютия нрав на шопите от Драз махала, на които турците дали право да носят оръжие като пазачи на мостовете.
И още една легенда има - как се съградил Шарен мост.
Имало един богат турчин - Халил Сали Ефенди. Шопите му викали Шашавия Халил. Една година реколтата била добра и Халил започнал да купува слама. Не върнал никого, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът отговарял, че "времето продава сламата". На следващата година реколтата не била добра и селяните пак идвали при Халил - но този път, за да си купят слама. И с печалбата той направил мост. От едната му страна стоял надписът: "С време продадох, мост създадох", а от другата мъдрост от Корана - "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма". В духа на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му "Шарен мост". Днес обаче надписите не са съхранени.
До Освобождението на мястото, на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците. В Империята бесели край тази порта, през която си влязъл в града, ако не си местен, иначе екзекуциите ставали на площадите.
До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт в църквата "Св. Крал" (сегашна "Света Неделя").
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята се споделя от интелектуалци и политици и се стига до изработването на мащабен проект за мемориал. Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата "Братя Прошек" по проект на Вацлав Прошек. Проектът струва 260 хиляди златни лева. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени възрожденци. Мостът е дълъг 26 м и широк 18.1 м. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, изработени от виенската фирма "Рудолф Филип Ваагнер & Биро".
В книгата си "Спомени" Димитър Пенев обаче посочва друг изпълнител на проекта - "Тодор Велян и сие", под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина", което помества една от първите фотографии на моста.

В другия край на стара София, над Перловска река, е Орлов мост.
Построен е през 1891 година, две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Адолф Вацлав Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати заточениците от Диарбекир.
Металните части на Орлов мост са разработени, излети и доставени също от "Рудолф Филип Ваагнер & Биро", чиито изящни изделия украсяват и други софийски архитектурни паметници - Паметника на Васил Левски, оградата на Градската градина, Княжеския Дворец (днес Национална художествена галерия).
Някога извън Орлов и Лъвов мост не е имало София, днес между тези два архитектурни паметника е сърцето на столицата. 
 
 

Здраво стъпили сред водата и времето

Десетки са старите мостове из България, които ни служат и до днес. Някои са от римско време, други са градени от възрожденски майстори. Всеки от тия мостове разказва своята приказка за времето.

Над река Харманлийска (наричана преди Олудере) извива снага Гърбавият мост.
ой е един от най-старите мостове в областта - строен е през 1585 г., има своеобразна архитектура. Според археологически проучвания той и Кервансараят в Харманли са строени по едно и също време, най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до везирска длъжност).
Мостът е връх на османското строително изкуство - каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Мраморният надпис гласи: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка."
Сега под Гърбавия мост не тече реката - отбита е заради проект отпреди много години, според който тук е трябвало да има езеро с лодки.

* * *
Мостът зад Часовниковата кула на Трявна е строен през 1844-1845 г. Наричат го... Гърбавия, или Кивгирения мост.
Бил от дърво, но след поройни дъждове реката прииждала и често го събаряла. Затова тревненци решили да го построят от камък. Строежа поверили на майстор Димитър Сергюв, който дълго избирал камъка - да издържа на студ, жега и водна стихия. Направил моста в римски стил - висок, сводест (кивгирен), силно изгърбен, за да може свободно да пропуска придошлите буйни води на река Тревненска.
Дълъг 25 метра, широк около 4 метра. Големите плочи от дялан камък били захванати помежду си с железни шифтове и оловни припои.
Малката стомничка - ибрик, издълбана на една от големите плочи на моста, е обект на шеги. Едни казват, че е предупреждение към габровци, кога влизат в Трявна - първо да се умият, други пък твърдят, че тревненци на път за Габрово трябвало първо да се умият.

* * *
В Габрово пък - града на мостовете, един от най-известните е Баевият мост, в центъра на града.
Гради го майстор Минчо Стоянов, ученик на Кольо Фичето, през 1855 г. Мостът е от дялан камък, на най-високата му част има надпис, според който е направен с подкрепата на султан Абдул Меджид.
С течение на времето мостът станал тесен за града. Решено било да го съборят, ала известните със своята пестеливост габровци не позволили. Баев мост е реставриран през 1968 г. и става пешеходен. Паметник на културата е. А за да се осигури автомобилният трафик, бил изграден нов мост, почти долепен до стария.
Иначе в Габрово имало двайсет моста, твърди се в различни публикации.

* * *
Преданието разказва, че докато се градял Кадин мост, камъните сами се търкулвали от планината и сами се подреждали, а когато мостът станал готов, спрели да се търкалят, останали по пътя и досега си стоят там.
Спори се откъде идва името на този мост. Според едни бил построен от кадия (съдия на турски). Според други е наречен Кадин заради една невеста (кадъна).
Мостът се намира в центъра на село Невестино. Дълъг е около 100 и широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата. Застлан е с големи гранитни плочи. От същия камък са и зиданите перила.
На източния парапет от южната страна на моста е вдигната гранитна плоча с надпис на турски, от който се разбира, че строежът е станал по заповед на везир Исак паша през 874 г. от Егира, тоест през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата преминал през тези места по пътя си към Босна.
Има легенда, че мостът е построен от трима братя. Те дълго го градили, но все не успявали да завършат основния свод, защото той всеки път се разрушавал. Станало ясно,че мостът "иска курбан" - да се вгради човешка сянка в камъните. Тримата майстори неохотно се наговорили да вградят невестата на един от тях - тази, която първа дойде на следващия ден на строежа. Двамата по-големи братя предупредили тайно жените си, а най-малкият спазил дадената дума. Неговата невеста била вградена, за да скрепи моста.
Кадин мост се счита за един от най-забележителните паметници на строителството в България от този период и през 1968 г. е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.

* * *
Най-големият и величествен родопски мост е Дяволският над Арда.
Намира се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци.
Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината - 3.5 м, трисводест е и на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане. Височината на централния свод е 12 метра, а по ръба има запазен каменен парапет с височина 12 см.
Мостът е построен в началото на шестнайсети век по желание на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа.
Шейтан кюприя (или Дяволски мост) е съграден от Уста Димитър от съседното село Неделино. Уста Димитър вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността.
 
* * *
Драматична любовна история станала повод да се построи Томин мост във Врачанския край.
Млад свирач на име Томо веднъж отишъл да погледа момите на хорото в село Криводол. Но не се стърпял и сам засвирил. Всички били омаяни от неговите чудни мелодии и се скупчили около него. Една от момите така го харесала, че му подарила китката си. И той се захласнал по нея.�
Девойката била дъщеря на богаташ, баща й нямало да я даде на бедния свирач, затова двамата избягали.
Стигнали до малка рекичка с буйни води, които не можели нито да прескочат, нито да прегазят. Тогава Томо започнал да огъва крайбрежните върби и успял да направи мост до другия бряг. Минал пръв, за да опита здравината на моста. Но в това време пратените от строжия баща преследвачи настигнали влюбените и отвели момата обратно.
През 1915-а на легендарното място е издигнат каменният мост.
Днес местността Томин мост е известна повече с Паметника на септемврийците. Наблизо, на около 12 км, е природният феномен Божият мост, чиито каменен свод се издига повече от 20 метра.
 
* * *
Мостът на Мустафа паша (наричан и Старият мост) пресича Марица при Свиленград. Има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода с най-голям отвор 18 метра. Широк е 6 метра, дълъг - 300.
Съоръжението е построено през 1529 година и е дело на известния османски архитект Мимар Синан. Част е от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.
В средата на моста е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис, който гласи:
"Този мост построи, когато бе халиф, най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша."
 
* * *
Освен църкви и къщи, Уста Кольо Фичето градил и мостове.
Започва най-вероятно с родното Дряново. Тук развива своите идеи за традиционния възрожденски тип "гърбат" (римски) мост.
Мостът в Дряново е дълъг 38.50 метра, а ширината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най-висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите - плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и да подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
 
* * *
В Ловеч пък майсторът "прекрачва" Осъм с покрит мост (на снимката).
Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа има само три подобни - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.
Символът на Ловеч е граден през 1874-1876 г. като транспортен мост по поръчка на Османската държава. Стъпва на пет каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), снагата му е дървена, без метални части, дори при сглобките са използвани дървени клинове. Дълъг е 84 м, височината му е 7 м, а ширината - 10 м (5 от които - пътно платно), има шест отвора.
Горните части на каменните устои са украсени със скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс и др. От двете страни на улицата, подслонила се на моста, има 64 дюкянчета с размери 2.50х2.50 метра. Бил е осветен с газови фенери.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, три отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
През 1981-1982 г. по проект на архитект Златев и инженер Малеев мостът е реконструиран и придобива днешния си вид, най-близък до облика на Кольо Фичето.
 
* * *
На 1 километър от град Бяла над Янтра самоукият възрожденец съгражда уникално съоръжение. Беленския сводов мост Кольо Фичето започва да строи по поръка на Мидхат паша през 1865 г., завършва го през 1867 г.
Мостът е дълъг 276 м и широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
Видял моста, Феликс Каниц пише за майстора: "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград."
 
* * *
Стари римски мостове има в село Българене, Плевенско, в Беброво, Еленско, в родопската перла Широка лъка.
Столицата пък преди малко повече от век е била "затворена" между Лъвов и Орлов мост.
 
По публикации на infotourism.net, bgwikipedia.org, stroitelstvo.info и др.

 

 
Страница 7 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google