Забележителности

balgari.bg

Каменни хармани "улавят" Слънцето

Огромният тракийски комплекс Харман кая е най-внушителното скално светилище в Източните Родопи. Животът тук започва през каменно-медната епоха, 5 хил. г. пр. Хр.
Харман кая се намира между Татул и Перперикон, очевидно е, че е имало връзка между тези три обекта.
Според траколози Харман кая е култово място и се е обслужвало от жреци, а поклонници са били допускани само на празници, свързани с важни астрономически явления.
Древният паметник е разположен в едноименна местност, отстояща на 2 км североизточно от момчилградското село Биволяне. Светилището се е развило на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка.
Открива го преди 60 години проф. Васил Миков.
Светилището на Харман кая е система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Всъщност именно заради тях обектът носи името Харман кая, т. е. местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между контурните линии от 0.30 м до 1.40 м. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи. На първата площадка има шест, ориентирани на север, на втората - 11 в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата линии. По площадките са издълбани системи от улеи, подредени като концентрични кръгове.
На около 500 м западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан, са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
На Харман кая ясно се виждат улици и площади. Личат зидове и основи на постройки. Зидарията е без хоросан, керамиката датира от VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница.
Според проучванията, направени от д-р Алексей Стоев, проф. Валерия Фол и колегите им, става дума за древна астрономическа обсерватория за позиционни наблюдения на Слънцето, измерване на годишния цикъл и установяване на зимното и лятното слънцестоене.


Подробно за древния паметник разказва http://rock-cut.thracians.org
 

Село уникат пази родопската магия

Село Широка лъка се намира на 23 км северозападно от Смолян. Разположено е в долината на Широколъшка река, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица.
Селището съществува от седемнайсети век - основано е след една от най-жестоките вълни на насилствено помохамеданчване на родопското население.
Широка лъка е известна със своите красиви автентични къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути строители. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил - двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, с малки прозорци.
Всяка къща има скрити в стените долапи и изба. Заграден с дебели бели зидове, дворът на широколъшката къща е малък, покрит с плочи, а в средата му се издига каменна чешма.
Днес музейна експозиция в в Згуровския конак показва бита на широколъчани през Възраждането и подредбата на старата родопска къща.
През 1834 г. в селото е построена църквата "Св. Богородица". Според преданието тя била издигната за 38 дни. Иконостасът й е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф, съществува и хипотеза, че самите те са изографисали стените на храма. Близо до църквата е старото училище, строено през 1835 г.
През 1878-а в Широка лъка настанява щаба си Капитан Петко Войвода.
Освен със забележителната си архитектура Широка лъка е известна и с песните си, съпроводени от каба гайда.
Селото е обявено за архитектурен и етнографски резерват.
В първите дни на март тук се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от Песпонеделник.
В Широка лъка се намира Националното училище за фолклорни изкуства.

От www.rhodope.net и www.rozhen.com

 

Воин светец край столицата

Кремиковският манастир "Свети Георги Победоносец" се намира на около 3 км от столичният кв. "Кремиковци", в местността Градището.
Обителта е основана още по време на Иван Александър (1331-1371), но сигурни сведения за съществуването й има от края на петнайсети век. През 1382 г., когато османските нашественици завладяват София, манастирът е разрушен.
През 1493 година, когато софийски митрополит е Калевит, местният велможа Радивой възобновява порутената църква "Св. Георги" и я зографисва в памет на децата си Тодор и Драгана, починали по време на голямата чумна епидемия от 1492 г. През 1503 г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов, а с друг ктиторски надпис от 1611 г. се съобщава за обновяване на църквата.
По време на османското робство Кремиковския манастир е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. Тук се преписват богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени в обителта.
Бунтовници намират убежище в манастира - сред тях и вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитьр Стефанов - Казака.
След Освобождението в Кремиковския манастир се заселват двайсетина монахини - бежанки от Малешевско. През 1897 г. Иван Вазов посещава обителта и пише пътепис.
През 1901 г. започва изграждането на нова голяма църква "Покров на Пресвета Богородица", която е завършена през 1907 г. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. Другите жилищни сгради са строени през 30-те години.
През 50-те години на XX в. в сградите на манастира са настанени военни, а монахините са изпратени по други манастири. Осемнайсетгодишното им присъствие нанася сериозни щети на обителта - много стенописи са унищожени, библиотеката изчезва.
По-късно обаче Кремиковският манастир се връща към духовното лоно.
Реставрацията на стенописите в малката църква започват през 1980 г. и с прекъсвания продължават до 2003-та. На мястото на изгорялата магерница е построена нова. През 1994 г. пред манастира е изградена чешма, а в двора му са монтирани дървени маси и пейки.
Днес Кремиковският девически манастир е постоянно действащ, има две жилищни сгради и две църкви.
По-старата - "Св. Георги", е от широко разпространените по българските земи през средните векове еднокорабни, едноапсидни храмове, покрити с полуцилиндричен свод. На мястото на сегашния притвор е имало друг, вероятно със същата дължина. Няколко години след обновлението, навярно при земетръс, старият притвор бил повреден и преизграден в настоящия му вид.
Стенописите в старата църква са направени скоро след построяването й и са напълно в духа на средновековната иконопис. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време. Повечето са на тъмен фон, върху който изпъкват фигурите на архангел Михаил, св. св. Константин и Елена, светците воини Прокопий, Теодор Стратилат, на Богородица и свети Георги. Могат да се видят и изображения на ктитора Радивой и семейството му.
През осемнайсети век към църквата е пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд".
Втората църква в Кремиковския манастир - "Покров Богородичен", е строена в периода 1901-1907 г. Тя е внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на Богородица.
Една от реликвите в Кремиковския манастир е евангелие от 1497 г., преписано по поръчка на софийския митрополит Калевит. То е с едър шрифт и красиви винетки и съдържа 307 листа. Интерес представляват и един триптих от шестнейсети век, както и дървен иконостас от седемнайсето столетие.
Сред най-ценните икони в Кремиковския манастир са "Христос Вседържител" от петнайсети век и и "Свети Георги убива змея" от 1667 г. 


Стенописи от манастирската църква вижте на www.pravoslavieto.com

 

 

Манастирска църква е с уникална архитектура

През 1801 година, когато кърджалиите изпепеляват Тетевен, манастирът "Свети Илия" оцелява по чудо.
Разположен е в южното подножие на връх Острец. Някога се е намирал североизточно от Тетевен, но днес е в пределите на града.
Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на обителта дървен кръст, обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният писмен паметник за манастира е от 1600 година от йеромонах Василий, живял и работил тук. В приписките му в требник, който днес се пази в Националния църковен историко-археологически музей, пише: "...в Илински манастирь близь се Тетевене и преписал трабник великий с Номоканона на Иван Постника".
През 1705 г. граматик Станьо рисувал икони в манастира.
Преди Освобождението Тетевенският манастир е книжовен център с килийно училище и библиотека.
Съхранени са сборници от XVI-XVII в., съдър­жащи молитви, мъдрости, поучения, летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира убежище тук.
Запазени са църквата и една жилищна сграда на светата обител. Църквата е с уникална архитектура.
Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Други две конхи очертават задната част. Църквата е двукуполна, покрита с плочи. Строителст­вото е на два етапа. Най-напред е издигната триабсидна църква с един купол, която през 1869 година е разрушена и достроена с две задни конхи и втори купол.
Храмът е без притвор и има един западен вход и един вход в югозападната конха. Между двете северни конхи е изградено достъпно само отвън помещение, приспособено за костница. Надпис върху църквата гласи, че през 1779 г. турците опожаряват и разграбват Тетевен, но манастирът оцелява.
В храма има два слоя останки от стенописи: от седемнайсети век в олтарната част и от деветнайсети - във вътрешността на църквата.
Запазени са интересни икони. Най-старата е от 1776 година е на Архангел Михаил (53 на 80 см). В долния десен ъгъл се чете: "поп Пав. 1776 г.". Иконата е рисувана на дъска и е резбована. Има и икона на патрона на обителта свети Илия. От по-късно време е друга икона на Архангел Михаил (53 на 72см), която е дело на иконописеца Ненчо Найденов от Троян (1861 г.).  Иконата "Успение на Света Богородица" е дело на самоковския зограф Иван Доспевски (син на Станислав Доспевски), зографисана е през 1874-та. Иконите са вградени в иконостас от две части - по-стара и по-нова. Иконостасът е на майстори от Тревненската школа, орнаментиран е с растителни елементи.
За тетевенската обител Вазов пише: "Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец в майка България!"

 

Храмът на бойната слава

С Указ № 39 на цар Фердинанд от 1 август 1914 г. при Щаба на армията се създава Военноисторическа комисия. Малко по-късно е уточнен и съставът й - музей, архив и библиотека.
През 1916 г. започва комплектуване на колекциите на Военноисторическия музей, какъвто е днес.
Първата експозиция на Главния военен музей е открита на 12 май 1937 г. на ул. "Московска" 15. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на Народната армия.
През 1956 г. филиал на музея става Военноморският музей във Варна. Същата година започва работа първото реставрационно ателие.
След спогодба между правителствата на България и Унгария през 1967 г. колективът на Военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия.
През 1968 г. музеят получава статут на национална институция под името Национален военноисторически музей. Негов филиал става Парк-музеят на бойната дружба "Владислав Варненчик" в морската столица, а по-късно - и Музеят на авиацията в Крумово.
НВИМ има 41 дка външна и 5000 кв. м вътрешна експозиционна площ. Постоянната експозиция е разгърната на площ от 2800 кв. м.
Решена е в тематично-хронологичен и колекционен план. В нея са показани 28 хиляди експоната от едномилионния фонд на музея. Акцент в тематично-хронологичната част, която проследява развитието на Българската армия от 681 г. до наши дни. Акцентът е върху участието на войската ни във войните за национално обединение.
Във външната експозиция са изложени над 230 експоната - артилерийско въоръжение, авиационна и корабна техника.
Колекционните зали представят оръжие, отличия и униформи - трите най-стари и богати сбирки на музея.
Първата зала показва хладно и огнестрелно оръжие. Специално място е отделено на оръжията от царските колекции - на Александър I Батенберг, на Фердинанд и Борис III.
Колекциите с отличия представят 960 ордени, медали и знаци, проследяващи развитието на българската наградна система. В залата с униформи могат да се видят 600 експоната.
Библиотеката на Музея осигурява достъп до около 15 хиляди тома специализирана литература. 

Посетете Националния военноисторически музей тук
 
Страница 8 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google