Забележителности

balgari.bg

Къщата без пирони

Единствената запазена триетажна жилищна сграда в традиционен архитектурен стил от периода на Възраждането у нас е Лафчиевата къща в Дряново.
Построена е около 1840 г. от дряновския майстор Кольо Гайдаржията и е известна като "къщата без пироните" - в градежа на внушителното крикатно здание не е използван нито един пирон или желязна скоба.
Лафчиевата и Перевата къща са "близнаци", свързани в цялостна архитектурна композиция. В приземието е мястото за стопанска дейност - дюкяни, складове, мазета. Всеки следващ етаж е издаден над долния с еркери и конзоли. Оригинално е решена фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата.
Майсторът е обособил преходно към двора многофункционално пространство, за да разшири обема на затворения между високи оградни зидове терен и да го обедини с жилището.
В Лафчиевата къща и днес впечатляват съвършената зидария и изисканата работа с дървото. Вратите са засводени, таблени, стенните долапи са с изчистени линии и класически пропорции. Украсата е оскъдна - малка стилизирана розета на част от вратичките на долапите и т. нар. "слънце" на тавана в гостната. Избегната е прекомерната пищност и разточителство на възрожденската резба, набляга се на строги форми, прави линии и на естествените багри на дървото.
Интериорът на Лафчиевата къща показва как дряновци са живеели през Възраждането и в края на деветнайсетивек.
Мебели и предмети за бита от село и от Европа си съжителстват в "жива" музейна експозиция "Градски бит от края на XIX и началото на XX век". Дряновски носии, но и "алафранги", стомни и модерни сервизи за кафе могат да се видят в стаите на уникалния дом.
На приземния етаж има ретро-фотоателие, в което гостите на града се снимат в традиционна премяна.�

Източник: www.dryanovo.com
 

Близо до водата

Джамията "Баня баши" в центъра на София е издигната през далечната 1566-а (974 г. по хиджра, мюсюлманско летоброене).
Храмът е изграден по инициатива и с финансовата подкрепа на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах в памет на починалата му съпруга, затова в някои източници джамията е наричана джамията "Молла Ефенди" или "Кадъ Сейфуллах".
"Баня баши" е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската строителна традиция през шестнайсети век. Дело е на османския архитект Синан.
Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе и минарето. В предната ѝ част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета. Стените й са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно каменно тяло и са в матов цвят. Арката над входната врата, която завършва с венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини.
Вътрешността на джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на двайсети век.
Днес джамията е действаща, но е обявена за паметник на културата.

 

Късче Ватикан в сърцето на София

Градежът на най-големия католически храм у нас - "Свети Йосиф" в София, започва при посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002-ра - тогава е положен първият камък на нова, по-голяма катедрала там, където се е намирала старата католическа църква.
Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев. Катедралата е осветена от държавния секретар на Ватикана - кардинал Анджело Содано, на 21 май 2006 г.
"Свети Йосиф" разполага с 350 места за сядане и може да побере 1000 богомолци. Катедралата е дълга 23 м, широка е 15 м, а височината й е 19 м. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 метра, а камбанарията, оборудвана с четири електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи - на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.
От дясната страна при входа е иконата на Божието милосърдие, свързана с явяването на Исус на света Фаустина Ковалска.
В катедралата се намират статуи на Дева Мария, на света Тереза, на свети Антон от Падуа.
При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г.

Историята на конкатедралния храм "Свети Йосиф" започва през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като епископски викарий е изпратен от монсеньор Франческо Рейналди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. През 1878 г. на това място започва строеж на малка църква и принадлежащ към нея комплекс. Още незавършена, през 1880 г. тя е осветена и отворена за служби. Първи енориаши са строителите на железопътната линия София - Истанбул и многобройните хървати и албанци, занимаващи се с търговия в града. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците капуцини, колеж и концертна зала.
На 30 март 1944-та църквата е разрушена при бомбардировка. Оцелява само концертната зала, в която повече от 60 години, до построяването на днешния храм, са се провеждали службите. 
 
 

Любов и добрина в наследство

Централната синагога в София е най-голямата сефарадска (испаноеврейска) синагога в Европа. Строежът й започва през 1903 г., Фридрих Груенангер, най-известният архитект в България по това време, е избран да създаде проекта.
Предпочетено е местоположение в самия център на града, на терен, на който преди това се е намирала старата синагога "Ахава и хесед" ("любов и добрина").
На 13 ноември 1905 г. тържествена церемония поставя началото на градежа на Синагогата. Сградата е завършена четири години по-късно, на 9 септември 1909 г. е открита официално.
Месинговият полилей с тегло над 2200 кг, големият многосвещник (менора) и други части от украсата са купени във Виена.
Централната синагога веднага става символ на българското еврейство. Тук е седалището на главния равин на България, тук се е помещавал и Висшият равинистичен трибунал - Бет дин. В Синагогата се е съхранявала и известната юдейска библиотека на софийската общност с безценна колекция от средновековни равинистични трудове. Само през периода 1943-1944 г., когато повечето евреи от София са депортирани в провинцията, в Централната синагога не са провеждани служби.
По време на бомбардировките над София през 1944 г. Синагогата е улучена от бомби. Балконът и няколко колони в главната зала са частично разрушени, изящните стенни орнаменти са повредени, изгаря богатата библиотека.
Централната синагога е единственият еврейски молитвен дом в София. В момента тя се реставрира по оригиналните архитектурни планове.
На втория етаж на Синагогата има малък музей.

Още снимки и история - на www.sofiasynagogue.com
 

Извори с имена на светци бликат край Бургас

Горноезеровският манастир "Света  Богородица" се намира между бургаския квартал "Меден рудник" и село Горно Езерово.
Легенди разказват, че на това място още от тракийско време е имало езическо светилище.
Вероятно манастирът е основан през XII век, като заради целебните води тук е имало и отделение за лечение на болни.
Първите документирани сведения за съществуването на манастира са от 1892 г. В общински протоколи той е споменат под името "Аязмото".
От Освобождението до 1944 г. манастирът е много тачен и посещаван от бургазлии.
През 1982 г. група вярващи започват да възстановяват позападналата обител. Една жена - майка Серафима, се посвещава на Бога, приема монашеството и оттогава до днес се грижи за възстановяването и поддръжката на магичното място.
В момента манастирът "Света Богородица" има две църкви, едната от тях - "Свето Рождество Богородично", е новопостроена. Има жилищна сграда на три етажа, магерница и стопански сгради.
Най-интересни са параклисите - 40 на брой. Всяко параклисче носи името на различен светия, като някои са издигнати върху кладенчета с лековита вода.
Всеки от седемте минерални извора в Горноезеровския манастир е с различен химически състав и различни лечебни свойства на водата.


Снимка: www.indigovo.info
 
Страница 10 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google