Забележителности

balgari.bg

Манастирът градина

Кабиленският манастир "Рождество на Пресвета Богородица" се намира недалеч от археологическия резерват Кабиле, на 6 км от Ямбол.
Обителта има древна история. Легендите разказват, че през IV-V век, по времето на римския император Константин Велики, тук е имало манастир с лековита вода и царица Елена изпращала да й носят от нея.
По-късно Кабиленският манастир бил стопанисван от монахини - чак до падането на България под турско робство през XIV век. Турските орди търсили в района съкровище, за което се носела легенда. Когато не открили нищо, в яростта си разрушили манастирската обител до основи.
Дълги години манастирът не съществувал, но преданията за лековитото аязмо не потънали в забрава.
През 1898 г. мъж от близкото село сънувал жена, която му посочила мястото, където извирала водата. Човекът започнал да копае и открил аязмото. Грижил се за извора няколко години, но свади със съседите го принудили да го затрупа, за да го опази от посегателства. Така аязмото отново било забравено.
През 1918 г. жена от Сливен сънувала същото. Тя разкопала лековитото изворче, а хората от близкото село построили малък параклис край него. По-късно в района бил издигнат манастир.
Градежът на днешния манастир започва през 1919 г. и продължава до 1944 г.
Днес обителта е истински цветен оазис и привлича поклонници от близо и далеч.

 

На мястото на древно селище

Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е разположен в поречието на река Малък Искър, между селата Боженци и Своде, на 15 км от Правец. Названието на манастира идва от едноименната махала в близост до него.
Обителта е основана по време на Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало църковен комплекс и двата манастира са поддържали тесни връзки. При падането на Боженишкия Урвич под османско владение в края на четиринайсети век Чекотинската обител е разрушена.
През седемнайсети век е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир.
Възстановяват я, но по време на кърджалийските набези в края на следващото столетие манастирът отново е сринат.
В средата на деветнайсети век с усилията на местното население Чекотинската обител е вдигната отново. В годините на робство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, тук се съхранява голямо книжовно богатство, има и училище. Някои от монасите са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.
През 1992 г. в околностите на Чекотинския манастир са правени разкопки, които доказват, че селище по тези места има още през шести век пр. Хр.
Днес Чекотинският манастир е действащ. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради, параклис "Св. Генадий". От средновековните манастирски сгради е оцеляла частично само църквата - еднокорабна, триконхална базилика с абсида, преддверие и цилиндричен свод. Интересни са нейните вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура.
От двете страни на базиликата има две издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, водещ до битова сграда, която до 1943 г. се е извисявала на скалата до църквата. През тази врата е излизал Левски, когато е намирал убежище в манастира. Входът към църквата е нисък и сводест, оформен с дялани камъни. Над портата е изсечен кръст, а отляво и отдясно са изобразени Луната и Слънцето. Интерес преставляват иконата на свети Мина, изографисана от хаджи Иванчо от Габрово, и дървеният иконостас с богата дърворезба със стилизирани лозови листа и гроздове, дело на тревненски майстори.

От www.bulgariamonasteries.com

 

Възраждането съхранено в град музей

Недалеч от центъра на Карлово се намира Архитектурно-историческият резерват "Старият град".
Тук са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата.

Историческият музей е в една от най-представителните сгради от епохата на Възраждането - някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Богатата музейна сбирка разказва историята на Карловския край от праисторическата, античната и средновековната епоха, снимки представят промяната в архитектурния облик на града от основаването му през ХV век до наши дни. Изложби показват някои от занаятите, изделията и инструментите, съществували в Карловско, представено е развитието на образователното дело и участието на населението от околията в борбата за църковна независимост. Специално внимание е отделено на дарителите от Карлово, сред които и най-големите български благодетели, родени в града - Евлогий и Христо Георгиеви.
 
Мазаковата къща в Стария град е архитектурен и исторически паметник на културата, построена е около 1848 г. В нея е разположена постоянна етнографска експозиция, която представя оригинални тъкани, народни носии от Карловско, домашни занаяти и др. Пресъздаден е типичен градски бит, характерен за богатите карловски фамилии.
 
Даскал-Ботевата къща е приютила фотодокументална изложба, представяща живота и делото на видния възрожденски просветител, баща на революционера Христо Ботев.
 
Бухаловият хан (на снимката) е издигнат в средата на ХІХ век и е едно от най-интересните и красиви здания в града. В хана някога се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски.
Днес тук е Центърът за занаяти и културни традиции и посетителите могат да се докоснат до майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят калоферската дантела, тъкачеството, плетачеството, изработката на кукерски маски.
 
Карлово се гордее и с двете си църкви. "Света Богородица" е построена през 1851 година от майстори строители от Карлово и Брацигово, а изтъкнати зографи от Банско, Трявна и Самоков рисуват иконите. На северната стена на църквата карловският художник Дечко Тодорове стенописва момент от ръкополагането на дякон Игнатий в йеродяконски сан. Камбанарията на църквата е построена през 1897 г. на мястото на Хилендарския метох.
 
Църквата "Свети Николай" пък е от 1847 г., а сред иконописците, работи тук, са Станислав Доспевски и Иван Зографски. Камбанарията е построена през 1890 г. При тържествено биене на камбаните ясно се чува името на църквата "Све-ти-Ни-ко-лай". Тук през 1858 г. за първи път е отпразнуван Денят на българската писменост. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева - майката на Васил Левски.
 
Родната къща на Апостола се намира в западната част на Карлово, близо до централния площад "20 юли". Къщата е построена в края на ХVІІІ век. Останала необитаема, тя се саморазрушава в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 г. и е отворена за посещение като музей през 1937 г. Представлява скромна сграда в стил, характерен за ранното Възраждане. Състои се от спалня, гостна, зимник, работилница и бояджийница.
Възстановени са и калдъръменият двор, чешмата с бистра старопланинска вода, чемширите и китната градинка, дуварите, старата асма. Комплексът включва още експозиционна зала, Чардаклиевата къща, Онбашиевата къща и параклиса "Всех святих болгарских", където се съхранява най-ценната реликва - косите на Левски.
 
Паметникът на Дякона, издигнат на площада между двете църкви, е по проект на скулптора Марин Василев.
Полагането на основния камък става на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд.
На пиедестала на паметника са изписани имената на загиналите през страшните юлски и августовски дни на 1877г. карловци.
 
Най-старият архитектурен паметник в Карлово, запазен до днес, е Куршум джамия. Сградата е строена през 1485 г. по времето на известния османски военачалник Карлъ Али бей. За градежа на храма са използвани материали от разрушения манастир "Свети Спас". Свидетелство за това са мраморните колони, още с християнски символи по тях.
Джамията получава името си - Куршум, заради оловния покрив.
 

 

 

Свидетелство за древност

Могилният некропол в местността Мишкова нива се намира в района на Малко Търново, до границата с Турция.
В центъра на древното тракийско светилище е Голямата могила. В южната й част се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м и височина 1.80 м, състоящ се от 3 реда блокове от бял местен мрамор. В южната част на кръга има вход към гробница с покрит дромос и кръгла куполна камера. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, изградено с ломени гранитни камъни, с материал и техника, различни от онези на гробницата. От същите ломени гранитни камъни е изграден вътрешен каменен кръг, който огражда големи гранитни плочи - останки на разрушен долмен. Открити са още мраморни жертвеници на Аполон Аулариос, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, кито могат да се видят в музея на Малко Търново.
Култовото съоръжение в Мишкова нива е свещено място, което еволюира от мегалитен паметник (долмен) от средата на II хил. пр. Хр. до светилище. Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на близките железни рудници. Долменът е използван като място за почитане на митичен прародител. През по-късен период останките от долмена и оградата му, превърнати в място за прослава на обожествения прародител, са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което вече е почитан бог Аполон. Светилището е използвано до края на античността - IV-VI в.
В близост до съоръжението в Мишкова нива, в седлото между върховете Голямо и Малко Градище, се намира странен обект, останал дълги години под забрана, след като през 1981 година археологическа експедиция на Комитета за култура, водена от Кръстю Мутафчиев, сътрудник на Людмила Живкова, в която участва и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, започва разкопки, за които се твърди, че са на гроба на египетската богиня Бастет.
Древните паметници на Мишкова нива са застрашени от разруха.

 

Манастирът с царските секвои

Германският манастир "Свети Иван Рилски" се намира на 5 километра от село Герман, в Лозен планина.
Основан е през десети век и според легендата, преди още да бъде построен, на мястото известно време е живял свети Иван Рилски.
При управлението на цар Петър манастирът се развива като важно духовно средище и се превръща в част от Софийската Мала Света гора.
При нашествието на османските войски и превземането на София през 1382 г. светата обител е разрушена. Възстановена е век по-късно и през седемнайсетото столетие става център на книжовна дейност. Свидетелство за това е запазеният Германски сборник от граматик Никола, който се съхранява в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
По време на кърджалийските размирици през осемнайсети век Германският манастир отново е плячкосан. Монасите, които успяват да се спасят, заедно в местни хора започват да го строят наново и през 1818 г. е издигната еднокорабна църква, вкопана в земята, и жилищни сгради.
След Освобождението тогавашният игумен на Германския манастир - Никифор - и неговия брат Кирил решават да изградят манастира наново. През 1886 г. старата църква е съборена и на нейно място е построена нова. Прави се и нов иконостас с икони на свети Иван Рилски, света Богородица, Исус Христос, Йоан Предтеча и свети Николай Мирликийски. Иконите са дело на братята Никола и Иван Доспевски от Самоков.
В края на деветнайсети век в Германския манастир идват княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които засаждат две секвои (на снимката). По-късно, през 1936 г., цар Борис III също засажда дърво при визитата си в светата обител.
През 1928 г. бъдещият български екзарх Стефан дарява Германския манастир на ефория "Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския Зографски манастир "Св. вмчк. Георги Победоносец".
Днес Германският манастир е действащ, с един монах.
Манастирът представлява комплекс от църква и една жилищна сграда. Днешната църква е издигната през 1886 г. върху основите на стария храм и представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвол, без купол.

 
Страница 2 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google