Журналистика

balgari.bg

Най-четеният в Мрежата

Журналистът и преводач Димитри Иванов е роден на 1 януари 1932 г. в Асеновград. Учи във френския колеж в Пловдив. В началото на 50-те години следва френска и английска филология в Софийския университет, но е изключен като неблагонадежден и завършва Икономическия институт (днес УНСС).
Започва работа като преводач в Българската телеграфна агенция. През 1977 г. отива в Българската телевизия, а от 1978 г. става част от екипа на "Всяка неделя". През 70-те и 80-те години работи и като преводач, сред най-ценното световно наследство, което Димитри Иванов дарява на българския читател, са "Нежна е нощта" на Фитцджерал, "Старецът и морето" на Хемингуей, "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг и много други романи и разкази.
Журналистическият късмет каца на рамото на Джимо, както го наричат приятелите, на три пъти. Той пръв в българския тв ефир говори за убийството на Кенеди - годината е 1963-а, той работи за БТА, когато от телевизията мусе обаждат и искат да представи на живо новината за смъртта на американския президент. Тогава Димитри Иванов за първи път застава пред камера. Телевизията е толкова младо явление в живота на българина, та дори той - журналист международник, няма приемник у дома си.
За втори път Джимо е пръв в ефир с вестта за кацането на "Аполо" на Луната. Тогава - през 1969-а, Димитри Иванов превежда на живо зад кадър, докато в телевизията получават картина от "малката голяма стъпка" на Нийл Армстронг.
През 1986 г. отново Димитри пръв съобщава в новините на "Всяка неделя" за авария в атомната електроцентрала в Чернобил - цели пет дни преди да дойде официалната информация от Съветския съюз.
През 1977-1978-а Димитри Иванов прави за БТ предаването "Търсачи на силни усещания" - за първи път в роден ефир са показват екстремни преживявания, като скокове с парашут, водни ски, но "на босо", бънджи скокове. Следва проектът на Кеворкян "Информационен дневник" в неделните обедни часове, където Димитри Иванов прави външнополитическите новини.
По-късно, когато стартира "Всяка неделя", той е част от екипа на предаването - отново с международни новини.
След 1989 г. Димитри Иванов за кратко е шеф на втори канал на БНТ - Ефир 2, и зам.-директор на телевизията. По-късно заедно с Тома Томов води седмичното предаване "Наблюдател". Правил е репортажи, документални филми и интервюта със световноизвестни политици, писатели и общественици.
В последните няколко години Димитри Иванов е колумнист във в. "Сега". Коментарите му - микс от художествена литература и публицистика, имат по 10-15 хиляди посещения, което го прави най-четеният автор на български език в Интернет.
През 2004-та Димитри Иванов обяви в коментарната си рубрика, че е имал връзки с тайните служби. През 2008 г. името му излиза в списък на агентите в медиите. По данни на Комисията по досиетата между 1960 и 1984 година той работи като агент на Второ и по-късно прехвърлен към Шесто управление на Държавна сигурност. Донос за него от далечната 1960-а го определя като "чужд на нашата съвременност елемент, пленен от всичко западно".
Вербуват го, защото има "неблагонадежден произход" - според терминологията на тоталитарната държава, тъй като е от богато семейство, и защото владее чужди езици.
Но през 1984 г. го изключват, защото не изпълнявал задачите си, като се оправдавал със служебна заетост - Джимо отказва да донася за колегите си в БТА и БНТ.
През 2002 г. Димитри Иванов е удостоен с орден "Стара планина" за заслуги в областта на журналистиката и по повод 70 години от рождението му. През 2004 г. получава приза "Черноризец Храбър" за цялостно творчество, а през 2008 г. на Mediamix - награда за цялостен принос в медиите.

Етикети:
 

В горещата точка

Журналистката Елена Йончева е родена на 27 май 1964 г. в София. До 9-годишна възраст живее в Брюксел, където баща й е дипломат. Завършва телевизионна журналистика в Москва.
Работи като репортер в БНТ, за предаването "Панорама", водеща е на "Екип 4".
Елена Йончева е автор на над двайсет документални филма, за чието заснемане пътува по целия свят. Сред лентите са "Сараево", "Албания днес", "Украйна - кой контролира ядреното копче?", "Израел - мир в умовете, война в сърцата", "Чеченският случай", "Война по време на примирие" (за положението в Боснапрез 1995-а), "Белите вълци" (за наемниците и доброволците, воюващи в диверсионното подразделение на Сръбската армия в Босна 1995), "Терор" (отново за Чечня), "Добре дошли в Афганистан", "Анатомия на страха" (за събитията в Алжир), "Десет дни в Косово" (за ситуацията в Косово непосредствено преди влизането на международните сили, както и събитията в областта непосредствено след разполагането на КЕЙФОР), "Заедно" (за живота на ромската общност в Лом), "Ирак - мисия Ашраф" (за дейността на българския контигент в база "Ашраф") и др.
Сред най-опасните и екзотични кътчета, посетени от репортерката, са Венецуела, Колумбия, Сомалия, Северна Корея.
Елена Йончева е носител на Голямата награда на фестивала за документално кино "Златния рог" (1992), Награда на Пресгрупа "168 часа" за най-добър телевизионен репортер (1994), неколкократно става "Репортер на годината", Годишната награда на СБЖ. Филмът й "Сомалийски пирати" спечели бронзова "Златна ракла" за документално кино на телевизионния фестивал в Пловдив през 2009-а.
Авторка е и на документалната поредица "Общи граници" за БНТ.

Още за документалистката - на www.temanews.com
 
Етикети:
 

Тома в действие

Известният ни журналист Тома Томов е роден на 20 май 1942 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет през 1968 година.
Работи като редактор в списание "Младеж". Тогава Томов прави серия репортажи от СССР, като интервюира Александър Солженицин, Иля Еренбург и др.
През 1969-1978 г. е редактор в новините на Българската телевизия. Води седмичната програма "Панорама", международен кореспондент е, създава и води документално-политическата програма "Светът в действие" - серия запомнящи се репортажи, коментари, документални филми и интервюта от всички горещи точки на света.
Стажува при Уолтър Кронкайт в Ню Йорк през 1974 г. и в Би Би Си през 1976 г.
Тома Томов е автор на филми за гражданската война в Ливан, за Скандинавия, Куба, Тайланд, за американската космическа програма, за ракетните преговори САЛТ. Взимал е интервюта от Джими Картър, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Сайръс Ванс, Едуард Кенеди, Юджин Маккарти, Джордж Макгавърн, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Джак Никълсън, Фидел Кастро, Улоф Палме, Курт Валдхайм, лорд Ч. П. Сноу, Алън Силитоу, Хенри Мур.
През 1978 година печата сборника "Естеството на властта днес" в 16 екземпляра. Уволняват го от телевизията с обвинение за антисъветизъм и идеологическа диверсия. Людмила Живкова се застъпва за него и му дават работа във вестник "Култура". По нейно предложение Тома Томов снима в Съветския съюз филм за вестник "Литературная газета".
През 1980 г. Томов отива в Студия за документални филми "Екран", където започва серия от филми за световната политика и култура. Снима документални ленти за Хенри Мур, за архитекта Кензо Танге, за режисьора Акира Куросава. Прави документални репортажи за страната, среща се с писателите Кобо Абе и Иноуе Ясуши.
През 1982 година Индира Ганди приема сценария на Тома Томов и го кани в Индия, където в продължение на три месеца заедно с Рангел Вълчанов я снимат у дома и пътуванията й в страната. Резултатът е пълнометражната лента "Индия, моя любов".
През 1987 година Тома Томов снима в Съветския съюз документалния филм "Революция на мисълта" с водещи фигури на перестройката.
През 1988 година работи върху сценарий за Китай и заминава за Пекин и Ханчжоу, където работи в Художествената академия с професор Марин Върбанов.
Заедно с режисьора Здравко Драгнев създават "Вечният светилник" - филм за Софийския университет.
През 1988-1989 година Томов е в САЩ. Работи по филма си "Америка - идеи за промяна". Интервюира Тед Търнър, Доналд Кендал, Уилям Стайрън, Ричард Майер, Кърт Вонегът, Карл Сейгън.
През периода 1986-1989 г. е външнополитически наблюдател на вестник "Труд".
През 1989 г. снима падането на Берлинската стена. Връща се в БНТ като коментатор. Следват филмите "Евреите" и "Свят без стени".
Тома Томов прави четири интервюта с Михаил Горбачов, среща се с Кристо, с Гена Димитрова, снима Сингапур.
През 1993-1996 година създава, продуцира и води авторска програма в Националната телевизия. Заедно с Димитри Иванов водят 60 минути всяка седмица "Наблюдател". Създават лентите "Страстите български - Българският Великден", снимат интервюта с Лех Валенса, Ицхак Рабин, Шимон Перец, Езер Вайцман, Нурсултан Назърбаев, Адам Михник, Анджей Вайда, аятолах Рафсанджани, Ванга, Петър Увалиев, Дора Валие.
Томов е автор и на документален филм за Христос, заснет в Ерусалим, Назарет, Витлеем и Кумран, с участието на световни експерти, филм за Иван Рилски, за АЕЦ "Козлодуй", за "Боинг", едночасов филм от борда на самолетоносача "Джордж Вашингтон", ексклузивни портрети на поетите Александър Геров и Христо Фотев. За тези общо над 160 часа телевизионна продукция "Наблюдател" получава наградата за най-добро телевизионно журналистическо предаване през 1994 и 1995 година, наградата на Министерство на отбраната за филмите за авиацията и флота ни. Томов взема златен медал и Голямата награда на Световното архитектурно биенале 1982 за филма "Кендзо Танге".
През 1998 г. Томов публикува във вестник "Труд" разследването "Превратът - Луканов и Москва. Девет години по-късно" и "Как бе обединена Германия - едно изследване на историята".
През 2000-2001 година създава документален филм за живота на Виктор Шемтов в Ерусалим и прави телевизионно предаване за съдбата на българските евреи.
През 2001-2002 година е директор на новините и продуцент и водещ на "Наблюдател" в Нова телевизия. Прави документалния филм "Един цар в Ню Йорк", снима в Париж филмов портрет на Жак Делор, разговаря с Далай Лама, снима филм за папата в Рим.
Филмът му "Рисувачът на коне" печели първа награда и златен медал в национален телевизионен конкурс.
През 2003 г. завършва документалния филм "Тъй рече Ванга". Води седмична страница "Анализи" във вестник "Стандарт", където по-късно е главен редактор.

От http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Издател от класа

Тошо Тошев е роден на 7 декември 1942 г. в село Дриново, Търговищко. Завършва българска филология в Софийския университет.
Работи като литературен уредник и сътрудник във вестник "Средношколско знаме" през периода 1965-1967 и като литературен сътрудник във вестник "Вечерни новини" от 1968 до 1970 г. Две години завежда отдел във вестник "Народна младеж", после става главен редактор на програмата в БНТ.
Главен редактор е на вестник "Труд" от 1991 г. Изпълнителен директор е на "Медиа Холдинг АД".
Тошо Тошев е член на Съюза на българските писатели, съосновател и председател на Съюза на издателите на всекидневници в България.
Автор е на книгите: "Истина за лично ползване" (1984), "Времето за умиране стига" (1988), пътеписа "Китай в годината на Дракона" (1989), романа "Страх" (2001), "Лъжата, Жан, Иван и другите" (2003), "Лъжата, Жан, Иван и Величеството" (2004).
Носител е на орден "Стара планина" І степен за изключителни заслуги в областта на журналистиката, медийния бизнес и културата и на Голямата награда на медийния фестивал в Албена.
От януари 2011-а Тошев издава ежедневника "Преса".

Още за журналиста тук
 

Мистър Панорама

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, Пазарджишко. Завършва журналистика в Софийския университет.
През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води политическо-информационното предаване "Панорама". Създател е на вечерното публицистично предаване "Екип 4". През 2000-2001 г. е шеф на "Новини и актуални предавания" в Нова телевизия. В БНТ се връща за кратко през есента на 2010-а като част от възобновеното коментарно предаване"Екип 5".
През 2004 г. Гарелов става водещ на телевизионната игра "Вот на доверие", която се излъчва по Би Ти Ви до края на 2006 г.
Иван Гарелов е известен като познавач на проблемите на Югоизточна Европа и Близкия изток.

Интервюта с именития журналист прочетете�тук

За мемоарната му книга "Недалеч и неотдавна" прочетете в неговия сайт

Етикети:
 
Страница 1 от 5