Журналистика Журналистиката - "обществено най-полезна"

balgari.bg

Журналистиката - "обществено най-полезна"

altДимо Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886 година.
Завършва гимназия в Русе, от 1906 до 1910 година учителства в Тутракан, Русе и Бургас. Секретар е на Българския учителски съюз и редактор на неговия вестник "Съзнание". Казасов учи литература и завършва право в Софийския университет през 1918 г.
Става член на БРСДП (широки социалисти) през 1902-ра. Участва в синдикалните движения, председател е на стачния комитет по време на Транспортната стачка през 1919 година. Бил е председател на Дружеството на столичните журналисти и главен редактор на вестниците "Трибуна", "Народ", "Изгрев", "Защита" и др.
След Деветоюнския преврат от 1923 година Казасов заема поста министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Цанков. От 1924 до 1928 г. е председател на Съюза на българските журналисти. През 1926-а е изключен от БРСДП (ш. с.) и създава нова партия - Социалдемократическа федерация. През 1927-а Казасов се включва в новосъздадения кръг "Звено" и членува във формацията до 1934 година, когато се присъединява за известно време към Народното социално движение, оглавявано от Александър Цанков. От 1935 до 1936 година е посланик в Югославия.
През 1943 година Димо Казасов влиза в Отечествения фронт. След 9 септември 1944-та става министър на пропагандата, информацията и изкуствата. Заема различни държавни длъжности, сред които директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения, до 1953, след което се оттегля от обществения живот.
Публицистиката на Димо Казасов е темпераментна и подкрепена с факти, книгите му следват криволичещите пътища на българския политически живот от първата половина на двайсети век.
Сред най-ценните му творби са документалната "В тъмнините на заговора" (1925), "Без път и без идеи" (1926), "Проблемът на политическия вожд" (1933), "Една историческа дата - 9 юни 1923 г." (1933), "Звено без грим" (1936), "Конституцията на НР България" (1949), "Бурни години 1918-1944" (1949), мемоарните "Видяно и преживяно 1891-1944" (1969), "Следи от минали дни" (1971), "Срещи, случки, размисъл" (1971), "Преживелици" (1979).
Димо Казасов е автор на изследване за родния си град Трявна, исторически очерк за Русе и пътеводител за София.
Любопитен факт от биографията на журналиста е, че като министър на пропагандата изготвя списък на вредните книги, в който включва и своята "В отечеството на Мусолини". В излязлата през 1933-та документална творба Казасов разказва за срещата си с италианския диктатор, когото нарича "политически гений на съвременността".
В своята "Изповед на един журналист от миналото" Казасов пише: "Ако някой би разгърнал пред мен всичките съблазнителни професии и би ми предоставил избор, аз пак ще избера журналистическата професия, защото я считам за най-интересна и обществено най-полезна, въпреки слабостите и грешките, които сред нея съм правил."
Димо Казасов умира на 28 юли 1980 година в София.

Източници: http://bg.wikipedia.org, вестник "Поглед", 23-29 октомври 2009 г.

Борислав Гърдев онасловява статията си за Димо Казасов "Талантливият демагог".

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови