Журналистика "Ние, българите, сме с къса памет"

balgari.bg

"Ние, българите, сме с къса памет"

Наричат Данаил Крапчев "създателя на българския "Таймс". През 1919 година журналистът с най-могъщото перо в историята на българската словесност създава независимия информационен всекидневник "Зора", на чиито страници отстоява демократичните си възгледи и патриотичния си душевен заряд.
Крапчев се ражда в Прилеп на 15 декември 1880 година. Завършва Солунската мъжка гимназия и история в Софийския университет.
Журналистическата му кариера започва в седмичното списание "Македоно-одрински преглед", четник е във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През 1907 година Крапчев заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактира вестник "Илинден". През 1908 година е редактор на вестниците "Отечество" и "Родина", излизащи в Солун. В периода 1909-1912 г. издава вестник "Вардар" в София и последователно го преименува "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция.
През 1912 година Данаил Крапчев отново е четник, този път - заедно с Яворов. Същата година редактира вестник "Българин" в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915-1918-а е военен кореспондент на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец".
През 1919 година основава всекидневника "Зора", на който е директор до края на живота си. Вестникът се самоиздържа, Крапчев не взема пари от никого, за да гарантира независимостта на изданието си и свободата на публицистичното слово.
В "Зора" се публикуват новини от световните информационни агенции и от собствени кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин и Женева, коментари и анализи, научни статии, репортажи и хроники. Вестникът има литературни страници, илюстрована страница, "весела" страница, спортна страница, подлистници с преводна белетристика.
Веднъж седмично, веднага под главата, читателя посреща отправка "Днес "Зора" с литературна страница" и чак под нея идват останалите анонси. На литертурната страница на "Зора" излизат за пръв път пръв разкази от циклите "Ако можеха да говорят" и "Вечери в Антимовския хан" на Йовков, пак "Зора" дава зелена светлина на "Железният светилник" на Талев,�Чудомир�също е откритие на Крапчев. Два пъти седмично пък "веселата" страница на вестника е дело на Фра Дяволо – сатирика Райко Алексиев.
Радетел за демокрация, европейски ценности и национално единство, Данаил Крапчев пише през далечната 1924-та: "България ще бъде изкарана от сегашното си положение не чрез диктатури, които ще я опропастят, а чрез истински парламентаризъм и контрол над правителството." Би написал същото и днес.
Честното перо на Данаил Крапчев е прекършено на 10 септември 1944 година, когато публицистът е арестуван и убит в Благоевград (тогава Горна Джумая).
Посмъртно е осъден от Народния съд. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.

Още - на http://liternet.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови