Журналистика

balgari.bg

Новото лице на новините

Нери Терзиева е родена на 21 февруари 1952 година във Велинград.
Завършва журналистическия факултет на Софийския университет със специалност "Телевизионна журналистика".
От 1975 до 1989 година работи в Пловдивския телевизионен център като репортер, редактор, водещ, а от 1990 до 1993 година е продуцент на новините, водещ на "По света и у нас", програмен директор в Българската национална телевизия.
Нери гради новата концепция за новините - променя езика им, "отваря" телефони за зрители. Aвтор е на първото икономическо предаване по БНТ - "За един милиард". Основател и директор на Ефир 2. Учредител и президент на "Медия консултинг" - компанията, спечелила първия парламентарен конкурс за частна телевизия в България с проекта "Темпо тв".
В периода 1996-2002 г. Терзиева е прессекретар на президента Петър Стоянов. От 2002 г. е директор на дирекция "Публични комуникации" в "Овергаз".
Днес тв легендата чете лекции по медиазнание и PR в Пловдивския университет, а в Софийския университет - по новинарство в катедра "Европеистика" на Философския факултет.
Удостоена е със специалния приз "PR-легенда" на Седмите годишни награди в PR-сферата през 2007-а.
Неин е сценарият на филма "Откраднати очи", който разказва за събития от така наречения "възродителен процес" в България. Лентата на режисьора Радослав Спасов спечели наградата на публиката на 12-ия фестивал "Палич" в Сърбия и Черна гора. 

Интервю с Нери Терзиева прочетете във вестник "Новинар"

Етикети:
 

"Златният глас"

Радиожурналистката Божана Димитрова е родена на 22 февруари 1940 г. Завършва българска филология в Софийския университет, работи като учителка в гимназията в Карлово.
През 1965 г. печели конкурс за репортер в Националното радио. На 15 февруари 1974 г. застава пред микрофона като водеща на предаването "Разговор с вас" по Програма "Хоризонт" на БНР. Това е първото живо предаване в родния ефир с такава продължителност - четири часа. В ефира на БНР Димитрова остава четвърт век - до месец 1999 г.
Божана Димитрова е първият носител на приз "Следа в ефира". Отличието се присъжда ежегодно на личности, оставили трайна следа в радио- и телевизионния ефир у нас.
Удостоена е с наградата "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство в БНР по повод 75-годишнината на радиото (2010). Носителка е и на наградата на името на Надежда Дженева "Златен глас".
Димитрова е председател на Обществения съвет на националното радио, чете пред студентите си лекции по медиазнание.

 

"Дано се окажа лош пророк"

altВладимир Костов е роден на 28 май 1932 година в София.
Завършва българска литература в СУ през 1954-та. Свързва житейския и професионалния си път с журналистиката през 1956 г.
Пише във вестниците "Средношколско знаме", "Работническо дело", "Поглед", сътрудничи на програма "Хоризонт" на БНР, на списание "Антени", в. "Литературен фронт", "Народна култура" и др.
От 1968 до 1977 година Владимир Костов е офицер от тайния щат на Държавна сигурност по линия на външнополитическото разузнаване. През 1977-а обаче напуска Българската комунистическа партия и ДС и заминава за Франция, където получава политическо убежище.
Година след това става коментатор в българската секция на Радио "Свободна Европа".
Срещу Костов е извършен атентат, подобен на покушението срещу писателя дисидент Георги Марков.
Автобиографичната книга на Владимир Костов "Българският чадър" е писана на френски, публикувана е от парижкото издателство "Сток" през 1986-а и четена в ефира на "Свободна Европа". В следващите две години излизат нейни преводи на немски и на английски, у нас книгата е отпечатана през 1990-а. В страниците, които Костов пише специално за българското издание, той споделя своята тревога от процесите, които началото на демократичните промени у нас задейства - вълната от емигранти, противопоставянето на отделни групи българи на верска или етническа основа, стремежите България да търси "покровител" сред големите държави (което журналистът смята за най-голямото историческо зло за страната ни).
"Не е изключено в по-близко или по-далечно бъдеще ново засилване на явления или обществени групи, които прибързано се определят като слезли от сцената", пише в обръщението си към българския читател Костов и добавя: "Дано да се окажа лош пророк." 

Интервю с журналиста дисидент помества e-vestnik.bg

Етикети:
 

Радиолегендата

altПроф. Веселин Димитров бе удостоен посмъртно с Голямата награда на Съюза на българските журналисти "Йосиф Хербст" за 2009-а. Доайенът на радиото в България получи отличието за цялостния си принос към българската журналистика. Наградата бе връчена от главния секретар на СБЖ Снежана Тодорова на вдовицата на професора Люба Еленкова на официална церемония в Пресклуба на БТА в София на 4 ноември.
Веселин Димитров е роден на 19 май 1938 г. в Пловдив. Започва да сътрудничи на Радио София през 1958 г. като студент във Филологическия факултет на СУ. Работи в БНР като редактор, репортер и водещ.
През 60-те година на двайсети век Веселин Димитров става първият водещ на информационно-музикална програма у нас - "От 6 до 8", излъчваща се на честотите на Националното радио. Този сутрешен блок е предходник на сегашното предаване "Преди всички".
По-късно застава пред микрофона на "Разговор с вас" - един от най-популярните радиоформати в България.
От 1970 г. Веселин Димитров преподава в Журналистическия факултет на Софийския университет, от 1995 до 2003 г. е негов декан. Мнозина от най-авторитетните български журналисти дължат първите си стъпки в професията на него. Немалко от тях дебютират в създаденото от проф. Димитров Университетско радио "Алма матер".
Проф. Веселин Димитров е автор на близо двайсет книги, сред които двутомната "История на радиото в България", на стотици статии и студии. Носител е на наградата на БНР "Сирак Скитник" за цялостен принос в развитието на радиото.
Веселин Димитров почина на 25 юни 2009-а.

Откъс от книгата му "Новото радио", излязла през 1995 г., може да прочетете в e-vestnik.bg.

Още за тазгодишните журналистически награди - на www.sbj-bg.eu.

Етикети:
 

Журналистиката - "обществено най-полезна"

altДимо Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886 година.
Завършва гимназия в Русе, от 1906 до 1910 година учителства в Тутракан, Русе и Бургас. Секретар е на Българския учителски съюз и редактор на неговия вестник "Съзнание". Казасов учи литература и завършва право в Софийския университет през 1918 г.
Става член на БРСДП (широки социалисти) през 1902-ра. Участва в синдикалните движения, председател е на стачния комитет по време на Транспортната стачка през 1919 година. Бил е председател на Дружеството на столичните журналисти и главен редактор на вестниците "Трибуна", "Народ", "Изгрев", "Защита" и др.
След Деветоюнския преврат от 1923 година Казасов заема поста министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Цанков. От 1924 до 1928 г. е председател на Съюза на българските журналисти. През 1926-а е изключен от БРСДП (ш. с.) и създава нова партия - Социалдемократическа федерация. През 1927-а Казасов се включва в новосъздадения кръг "Звено" и членува във формацията до 1934 година, когато се присъединява за известно време към Народното социално движение, оглавявано от Александър Цанков. От 1935 до 1936 година е посланик в Югославия.
През 1943 година Димо Казасов влиза в Отечествения фронт. След 9 септември 1944-та става министър на пропагандата, информацията и изкуствата. Заема различни държавни длъжности, сред които директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения, до 1953, след което се оттегля от обществения живот.
Публицистиката на Димо Казасов е темпераментна и подкрепена с факти, книгите му следват криволичещите пътища на българския политически живот от първата половина на двайсети век.
Сред най-ценните му творби са документалната "В тъмнините на заговора" (1925), "Без път и без идеи" (1926), "Проблемът на политическия вожд" (1933), "Една историческа дата - 9 юни 1923 г." (1933), "Звено без грим" (1936), "Конституцията на НР България" (1949), "Бурни години 1918-1944" (1949), мемоарните "Видяно и преживяно 1891-1944" (1969), "Следи от минали дни" (1971), "Срещи, случки, размисъл" (1971), "Преживелици" (1979).
Димо Казасов е автор на изследване за родния си град Трявна, исторически очерк за Русе и пътеводител за София.
Любопитен факт от биографията на журналиста е, че като министър на пропагандата изготвя списък на вредните книги, в който включва и своята "В отечеството на Мусолини". В излязлата през 1933-та документална творба Казасов разказва за срещата си с италианския диктатор, когото нарича "политически гений на съвременността".
В своята "Изповед на един журналист от миналото" Казасов пише: "Ако някой би разгърнал пред мен всичките съблазнителни професии и би ми предоставил избор, аз пак ще избера журналистическата професия, защото я считам за най-интересна и обществено най-полезна, въпреки слабостите и грешките, които сред нея съм правил."
Димо Казасов умира на 28 юли 1980 година в София.

Източници: http://bg.wikipedia.org, вестник "Поглед", 23-29 октомври 2009 г.

Борислав Гърдев онасловява статията си за Димо Казасов "Талантливият демагог".

Етикети:
 
Страница 3 от 5