Журналистика

balgari.bg

Публицистът дисидент

altСтефан Продев е роден на 15 септември 1927 година.
Шестнайсетгодишен, става член на РМС, пише позиви, пренася патрони.
Журналистическата си работа започва като стажант във вестник "Труд". Годината е 1944-та.
Четири години по-късно Продев става офицер и служи в артилерията.
Осторото му перо го принуждава да смени 12 редакции. От вестник "Народна култура" го уволняват, защото не подкрепя "възродителния" процес. След 10 ноември 1989 г. го връщат. На конгрес на БКП е избран за главен редактор на "Работническо дело", чието име той сменя с "Дума", както изданието излиза и до днес. В "Дума" Продев води колонката "Ние пак сме тук" - ярък публицистичен паметник на бурните времена след 1989 година.
Преди "Дума" Продев работи като редактор в "Лик" и "Паралели" (1965-1979), отговорен секретар на в. "Литературни новини" (1957-1959), главен редактор на сп. "София" и на вестник "Народна култура".
Председател е на Съюза на българските журналисти от 1990 до 2000 г.
Стефан Продев почина на 3 септември 2001-ва. През 2005-а бе посмъртно награден с отличието "Черноризец Храбър".
От пишещата машина на журналиста дисидент са "слезли" "Есента на думите", "Картини от камък", "Носене на кръста: Хроника на три години", "Под знака на Дева. Неприятни разкази", "Сваляне от кръста" (в две части).

Източник: paper.standartnews.com

Още за Стефан Продев прочетете тук


 

Етикети:
 

Разностранно перо

altПетър Увалиев - Пиер Рув, се ражда на 12 януари 1915 г.
Седем години учи в Италианското училище в София, а после и в колежа "Свети Августин" в Пловдив. Завършва право и държавни науки в Софийски университет през 1936 г.
Увалиев владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински език. Сътрудничи на изданията "Златорог", "Театър", "Изкуство и критика", "Свободен народ", "La parole Bulgare", "Слово", "Мир" и др.
Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи до 1947 г. През същата година започва работа като секретар на Българската легация в Лондон, но се отказва от дипломатическия пост и остава в британската столица като емигрант.
Поддържа връзка с изтъкнати кинотворци, като Карло Понти, М. Антониони, сценарист е на филмите "Милионерката" със София Лорен, "Чужденец у дома" с Дж. Мейсън и Джералдин Чаплин и др.
Публикува критически и теоретични текстове в английския печат. Автор на над 4500 емисии на културни теми на български и предавания на френски език.
Превежда на френски и италиански творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Стоян Загорчинов и др.
Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико.
Удостоен е със "Златно перо" от Съюза на българските журналисти. Основава фондация "Увалиеви". Почетен доктор е на Софийски университет от 1992 г.
Умира на 11 ноември 1999 г. в Лондон, Великобритания.

От http://bg.wikipedia.org 

Още любопитни факти - на www.monitor.bg

Етикети:
 

Перо остро и трагично

altЙосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин.
Завършва Военното училище в София, но напуска военната служба и се посвещава на журналистиката.
Издава "Вестник" (1900-1901), първия илюстрован ежедневник у нас - "АБВ" (1924-1925), "Ек" (1924-1925), "Днес" (1925) и списание "Вик за свободни хора" (1923-1924). Автор е на публицистичната книга "Вчера, днес и утре". Демократът по убеждения избира за мото за изданията си максимата "На никоя партия в угода, на никоя - напук".
По време на управлението на Демократическата партия Йосиф Хербст е директор на печата (1908-1911).
През 1921 г. се жени за Виола Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов.
След Септемврийското въстание острото перо на Хербст не спестява истината за репресиите на режима на Цанков.
През нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. журналистът става свидетел на изхвърлянето на трупа на Вълчо Иванов, убит от неколцина офицери начело с капитан Кочо Стоянов. На другия ден описва видяното във вестниците си, с което окончателно си спечелва омразата на режима.
Йосиф Хербст изчезва безследно по време на политическите репресии след атентата в църквата "Света Неделя" през април 1925 година.
Близо десет години Виола Каравелова безуспешно издирва съпруга си, докато и нейният живот угасва.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Трагичната история на семейството на Хербст и Виола можете да прочетете на сайта на вестник "Новинар"

Етикети:
 

Емигрантска корона, от тръни

alt

Стефан Груев е роден на 26 май 1922 година в София. Баща му Павел Груев е началник на кабинета на цар Борис III и след присъда от Народния съд през 1945 г. е екзекутиран. Майката, братът и сестрата на Стефан Груев са изселени в Добруджа, по това време той е в Женева. В продължение на десетилетия Груев остава в чужбина като политически емигрант.
Установява се в Париж, където през 1947-1948 г. издава емигрантския вестник "Български народ", а по-късно започва работа като репортер в списание "Пари Мач". Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк. През 1963 година получава американско гражданство.
Стефан Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и на български - "Корона от тръни", издадена през 1991 година, която разказва за България в периода между 1918 и 1943 година, "Проектът Манхатън" (1967) и "Моята одисея", автобиография, излязла през 2002 година.
Като журналист Груев работи върху репортажи в областта на океанографията, на науките за Земята и за произхода на Вселената. Той е и първият българин, стъпил на Антарктида.
През 2002 г. по повод 80-годишнината му Стефан Груев е удостоен с орден "Мадарски конник" - I степен, за приноса си в популяризирането на българската култура и история. Съосновател е на Американския университет в Благоевград и е удостоен с титлата "Доктор хонорис кауза".
Стефан Груев почина на 2 май 2006 г. в Ню Йорк.
Документалната лента на Атанас Киряков "И в рая има ад" е запечатала последната изповед на публициста. Снимките на филма приключват месец и половина преди Груев да си отиде от този свят.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още - на http://paper.standartnews.com

Етикети:
 
Страница 5 от 5