Журналистика

balgari.bg

Голям пловдивски журналист и издател тъне в забвение

Ангел Семерджиев се ражда на 22 юни 1861 година в Батак.
Като по чудо юношата оцелява при кървавото потушаване на въстанието през 1876 г. След Освобождението Семерджиев се установява в Пловдив. Съсобственик, по-късно - и собственик е на печатница "Напредък", където се печата знаменитият вестник "Борба" на Захарий Стоянов. Тук е отпечатан и уставът на Българския таен централен революционен комитет, а самият Ангел Семерджиев е активен участник в подготовката на Съединението на България, агент и куриер на оглавявания от Захари Стонов комитет, дори попада в ареста заради бунтовната си дейност. 
В Сръбско-българската война Семерджиев участва като доброволец.
Основава вестник "Пловдив" и е негов директор и редактор през 1886 г., изданието съществува 22 години и се утвърждава като пример за умерен тон и авторитетна журналистика.
Семерджиев е голям привърженик на инициативата за Пловдивското изложение, при откриването му е натоварен със задачата да приветства княз Фердинанд от името на пловдивското гражданство. 
В продължение на два месеца през 1893-та издателят изпълнява функциите на кмет на Пловдив като председател на градската тричленна комисия. Именно през тезидва месеца започва озеленяването на Бунарджика. За общински съветник и народен представител Ангел Семерджиев е избиран нееднократно, активист е на народнолибералната партия на Стефан Стамболов.
Макар близките му да загиват под руините на разбунтувалия се Батак, Ангел Семерджиев не таи желание за мъст - напротив, подкрепя идеята за помощ на семействата на загиналите и ранени турски войници в Гръцко-турската война, с което си навлича гнева на политическите си противници.
Сам той подпомага сираците Ангел Станков - по-късно председател на адвокатската колегия в Пловдив, както и Коста Стефанов, преподавател по английски език в Софийския университет.
Съгражданите на Ангел Семерджиев са потресени от ранната му смърт. Издателят и журналист умира едва 45-годишен през 1907-а. Пловдив издига паметник на видния общественик и издател.

Още за отбелязването на двете юбилейни дати вижте тук
 
Етикети:
 

"Ние, българите, сме с къса памет"

Наричат Данаил Крапчев "създателя на българския "Таймс". През 1919 година журналистът с най-могъщото перо в историята на българската словесност създава независимия информационен всекидневник "Зора", на чиито страници отстоява демократичните си възгледи и патриотичния си душевен заряд.
Крапчев се ражда в Прилеп на 15 декември 1880 година. Завършва Солунската мъжка гимназия и история в Софийския университет.
Журналистическата му кариера започва в седмичното списание "Македоно-одрински преглед", четник е във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През 1907 година Крапчев заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактира вестник "Илинден". През 1908 година е редактор на вестниците "Отечество" и "Родина", излизащи в Солун. В периода 1909-1912 г. издава вестник "Вардар" в София и последователно го преименува "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция.
През 1912 година Данаил Крапчев отново е четник, този път - заедно с Яворов. Същата година редактира вестник "Българин" в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915-1918-а е военен кореспондент на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец".
През 1919 година основава всекидневника "Зора", на който е директор до края на живота си. Вестникът се самоиздържа, Крапчев не взема пари от никого, за да гарантира независимостта на изданието си и свободата на публицистичното слово.
В "Зора" се публикуват новини от световните информационни агенции и от собствени кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин и Женева, коментари и анализи, научни статии, репортажи и хроники. Вестникът има литературни страници, илюстрована страница, "весела" страница, спортна страница, подлистници с преводна белетристика.
Веднъж седмично, веднага под главата, читателя посреща отправка "Днес "Зора" с литературна страница" и чак под нея идват останалите анонси. На литертурната страница на "Зора" излизат за пръв път пръв разкази от циклите "Ако можеха да говорят" и "Вечери в Антимовския хан" на Йовков, пак "Зора" дава зелена светлина на "Железният светилник" на Талев,�Чудомир�също е откритие на Крапчев. Два пъти седмично пък "веселата" страница на вестника е дело на Фра Дяволо – сатирика Райко Алексиев.
Радетел за демокрация, европейски ценности и национално единство, Данаил Крапчев пише през далечната 1924-та: "България ще бъде изкарана от сегашното си положение не чрез диктатури, които ще я опропастят, а чрез истински парламентаризъм и контрол над правителството." Би написал същото и днес.
Честното перо на Данаил Крапчев е прекършено на 10 септември 1944 година, когато публицистът е арестуван и убит в Благоевград (тогава Горна Джумая).
Посмъртно е осъден от Народния съд. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.

Още - на http://liternet.bg
Етикети:
 

Царицата на извънредните новини

Ралица Василева е родена през 1965 г. в София. Учи в индийския град Ню Делхи и в английската гимназия в София.
Завършва английска филология в Софийския университет и започва работа в Националното радио като преводач-говорител в английската редакция през 1987-а. Три години по-късно става репортер в БНТ.
Година по-късно отива на специализация в Си Ен Ен. Там харесват репортажите й и през 1992-ра Ралица се установява в Атланта и започва работа като водещ новинарски емисии в телевизионния гигант.
От студиото на Си Ен Ен Ралица информира зрителите по цял свят за войната в Босна и Херцеговина, за арабско-израелския конфликт, падането на индонезийския президент Сухарто, мирното споразумение за Северна Ирландия, гибелта на принцеса Даяна, атентатите на 11 септември и др. Интервюирала е световноизвестни личности като Михаил Горбачов, бившия външен министър на САЩ Мадлин Олбрай, израелския премиер Ариел Шарон, пакистанския президент Первез Мушараф, лидерът на Шин Фейн Джери Адамс, Хенри Кисинджър, Петър Стоянов и др.
Фронтменът на "Джетро Тъл" Йън Андерсън възпя Ралица в парчето "Not Ralitsa Vassileva". Синеоката телевизионерка се появява във филма "Кралицата" (2006) с реплика от реална новинарска емисия.
По повод 20-годишнината от демократичните промени Ралица Василева направи за Си Ен Ен филма "Есента на промяната", в който разказва за събитията тогава и личностите, участвали в тях, като интервюира Емил Кошлуков, ген. Семерджиев, Желю Желев, Соломон Паси, Нери Терзиева и др.
Василева е "Доктор хонорис кауза" на Американския университет в Благоевград. Любопитство и обективност са двата "ключа", които крият тайната на успеха в журналистическата професия според най-известната българка в медиите по света.

Още за Ралица - на http://ide.li

 

Новият шеф

Вяра Анкова бе избрана от СЕМ за генерален директор на БНТ днес, съобщава www.dnevnik.bg.
Анкова е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ.
През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, и редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния новинарски екип.
Специализира журналистика в САЩ, печели и конкурс за специализация по журналистика в Си Ен Ен. След завършването й е нещатен кореспондент за България на американския информационен гигант. Специализира и журналистика в Би Би Си.
От 1994 г. Вяра Анкова е водеща на централната емисия новини "По света и у нас".
Работи като кореспондент на БНТ от Атина, а от 1 октомври 2004 г. е директор на Дирекция "Новини и актуални предавания" в телевизията.
Вяра Анкова е съпруга на бившия президент на ПФК "Левски" Томас Лафчис, имат пет деца.

За личния живот и професионалния път на новия генерален директор разказва www.24chasa.bg

Етикети:
 

Голямата уста на ъндърграунд-журналистиката

Мартин Карбовски е роден на 4 февруари 1970 година в София.
Завършва Немската езикова гимназия, по-късно - телевизионна журналистика.
Изостря перото си още в средата на 90-те в култовото списание "Егоист". Автор и водещ е на предаването "Пропаганда" по Дарик Радио.
Любовта му към телевизията го води най-напред при Кеворкян, докато възродената "Всяка неделя" върви по БНТ. Натрупал опит като втори водещ, Карбовски започва свое предаване в ефира на Нова тв - "Отечествен фронт", в което разказва за хора и случки от бита на българина така, както е разказвал в есеистичните си търсения за "Егоист".
Поредицата му "Емигранти" за Нова телевизия проследява съдбите на българи, избрали да живеят в чужбина.
"Карбовски: Директно" пък се нарича съботно токшоу в ефира на Нова тв, което журналистът стартира през 2010-а.
Карбовски е автор на книгите "Дефлорация" (1995), "Едно" (1998), "Обществен experiment" (2003), "Пътеписи" (2005) и стихосбирките "Недялко яде лайна в НДК" и "Технология на екстаза" (2010). Съавтор на биографичната книга на примата Лили Иванова "Истината".
Провокативният телевизионер не обича да мълчи по въпросите, които терзаят българина, и винаги изненадва със смели и нестандартни внушения.

Прочетете в "Стандарт" остра статия на Карбовски за "Биг Брадър"

Интервю с журналиста помества e-vestnik.bg

Етикети:
 
Страница 2 от 5