- Advertisement -
Любомир Андрейчин e роден на 22 март 1910 година в Габрово.
Бащата на бъдещия виден езиковед – Димитър Андрейчин, е лесовъд по образование. Със съпругата си Ангелина и двете си деца – Марта и Любомир, за 8 години сменя 11 работни места из цяла България.
Навсякъде той защитава българската гора и възпитава у децата си любов към нашата природа. Любомир Андрейчин също учи лесовъдство – по настояване на баща си. След първата година на обучението си обаче прекъсва и се заема с онова, което винаги му е било на сърце – родния език.
През 1929 г. младият Андрейчин е студент по славянска филология, слуша лекции на известни учени, като Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др., които градят фундамента на българското езикознание.
През 1931 г. Любомир е стипендиант на Славянския институт в Университета в Краков, а по-късно – лектор по български език там. Завърнал се в България, Андрейчин работи по 16 часа на ден – коригира и редактира текстове. Съпругата му Надежда преписва редактираното на машина. Става професор в Катедрата по история на българския език на Софийския университет през 1950 г. През 1957 оглавява Института за български език и остава на този пост до своята кончина.
От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките. Занимава се основно с проблемите на граматиката и стилистиката на съвременния българския език. Създава служба „Езикови справки“, на която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването на Националното радио „Родна реч“.
Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика и ревностен борец срещу всяка езикова неправилност. За него дори делничната ситуация изисква да подхождаме отговорно към речта си и даже в „неформална“ обстановка професорът стриктно съблюдава правилата на българския книжовен език, споделят негови ученици и последователи.
Проф. Любомир Андрейчин е автор на българска граматика, на правописен и правоговорен речник, на тълковен речник. Неговите сборници статии „На езиков пост“, „Езикови тревоги“ и др. разглеждат актуални проблеми на книжовния ни език в теоретичен и практически аспект.
Изследовател е на езика и стила на Вазов. Умира на 3 септември 1975 г.
