- Advertisement -
Велизар Пеев е роден на 21 май 1859 г. в Чирпан. Учи в Пловдив, по-късно – във Военното училище в София и във Военната академия в Санкт Петербург.
Канят Пеев да остане на работа в Руската армия, но той се връща у нас и оглавява Шуменския гарнизон. През 1884 г. е командирован в Тула да се усъвършенства в оръжейното дело. Получава телеграма да се върне в родината – започнала е Сръбско-българската война и младият полковник се бие в защитата на Видинския край. В края на 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие. Пет години по-късно министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, за да оцени и приеме пушките „Манлихер“ за българската войска. Велизар Пеев напуска армията през 1897 г.
Става строителен предприемач – изгражда жп линии, пътища, мостове. На четирийсет и две годишна възраст открива вдъхновението си в… производството на шоколад. Преди да стартира иновативния си бизнес, Пеев изучава цяла година тайните на занаята в парижка шоколадена фабрика, оттам довежда в София и майстор.
През 1901 г. прави първия шоколад у нас. Началото е трудно – Пеев се сблъсква с недоверието на банките кредитори, с липсата на пазар за непознатия продукт, с конкуренцията на вносната стока. За да построи първата си работилница, залага къщата си.
По-късно построява фабрика на четири етажа на ул. „Екзарх Йосиф“ с 2000 кв.м площ, с модерни машини и 250 работници. Произвежда шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинги на прах. Става и придворен доставчик. През 1922 г. Пеев изнася производството в Своге, където построява нова, по-голяма фабрика. Тя е със затворен цикъл и със собствена водноелектрическа централа, от която черпи ток и районът на гарата.
През 1938 г. Велизар Пеев умира. Наследява го големият му син Велизар, по-малкият – Боян, се включва във фамилния бизнес с юридическите си познания. В Своге са построени и фабрики за спомагателни производства – за нишесте и глюкоза, за карбамид, за масла, ацетон и катран. Велизар Пеев – внук, продължава традицията, като завършва машинно инженерство в Берлин, след което работи в семейната фабрика. Шоколадовите изделия с марка „Велизар Пеев“ печелят първи места на международните панаири в Берн, Париж и Виена. През 1947 г. фабриките са национализирани, а след 1992 г. – приватизирани.
Любопитните факти в живота на Шоколадения цар са не един и два. Нестандартна рекламна кампания провел Пеев, отпечатвайки на опаковките на малки шоколадчета знамената на държавите. Който малчуган съберял цялата серия, получавал килограм от кафявото лакомство. Иновативната игра била пълна с уловки – знамето на Канада например било в много малък тираж.
Своите завети към синовете си Велизар Пеев правел писмено. На трапезата в дома му за бизнес не се говорело. Доставките за короната били в луксозни дървени кутии, с Пеевите бонбони се посрещали чуждестранни величества.
