Един от символите на българската свобода – Самарското знаме, първоначално е предназначено за въстаниците от Априлското въстание (1876).
По решение на Думата на град Самара от април 1877 г. знамето е предадено на великия княз Николай Николаевич, за да бъде връчено на Българското опълчение. На 18 май 1877 г. в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотър Алабин, предава Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от войводата дядо Цеко Петков.
Самарското знаме е изготвено в традицията на православните хоругви с иконописни изображения от двете страни. Ушито е от тънък копринен плат и е с почти квадратна форма и размери 185 на 190 см. Състои се от три хоризонтално разположени ивици с различен цвят – малиновочервена, бяла и небесносиня.
В средата на всяка страна на знамето е апликиран кръст от черна рипсена коприна, разположен основно върху бялата ивица, а горната и долната част на вертикалното рамо навлизат в червената и синята ивица. В центъра на кръста е пришита шестоъгълна икона, а краищата му са украсени с декоративни арабески, извезани със сърма, и пет вида пайети от позлатен метал.
Знамето е ушито и кръстовете са извезани от монахините на Иверския женски манастир в Самара под ръководството на игуменката Антонина.
Иконите са с височина 43 см и ширина 23.5 см. Върху тях са изобразени светите братя Кирил и Методий и чудотворната Иверска икона на света Богородица с младенеца. Рисунките са изпълнени с маслени бои върху платно от Николай Симаков. Върху ръкава на Иверската света Богородица се вижда подписът на художника. Над него е била поставена и годината на изписването, но днес тя не може да се разчете.
За удобство при транспортиране на знамето дръжката му първоначално е била направена от две части, съединени с шарнирна панта и ключалка. Дръжката е от ясен, дължа е 278 см и е с диаметър 3.5 см. Към нея са прикрепени пика, скоба в средата (поставена през 1880 г.), две месингови гривни в долната част и шпор накрая.
Пиката на Самарското знаме е сребърна, позлатена, дължината й е 38 см. Изпълнена е във византийски стил с богата декорация във фабриката на Павел Овчинников в Москва по ескиз на известния руски инженер и архитект граф Николай де Рошфор. Има листовидна форма и на всяка нейна страна е прикрепен осемконечен андреевски кръст, завършващ с детелина в долния край. На лицевата страна на пиката, под долния край на кръста, е гравиран в черковнославянски стил текстът ГОРОДЪ САМАРА БОЛГАРСКОМУ НАРОДУ 1876 Г.
Самарското знаме се прочува по време на битката при Стара Загора. Носено е и в битката при Шипка и Шейново.
След войната III Опълченска дружина е преобразувана в III Радомирска пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона й в Радомир. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (днес Национална художествена галерия). През 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес.
След Освобождението със Заповед 129 на Военното ведомство от 31 юли 1880 г. знамето е наградено с голям кръст І степен на българския княжески военен орден „За храброст“. По този повод основата на пиката е подменена с нова, представляваща втулка с дължина 10 см. Над нея е закрепен ажурно изработен сребърен венец с диаметър 10 см с лаврови и дъбови листа. В средата на венеца е вграден орденът. Тово е единственото знаме, наградено с високото отличие.
През 1958 г. са изработени две копия на знамето. Едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 г. реставрационният отдел на Военноисторическия музей изработва друго копие за музея. През 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. През 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ също даряват на Военноисторическия музей копие на знамето.
Самарското знаме е рисувано от много художници. Най-известните са картините „Самарското знаме“ на Ярослав Вешин (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на Николай Дмитриев-Оренбургски.
Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Негово бронзово копие се издига на Паметника на загиналите български опълченци в Руско-турската освободителна война в София.