Илия Павлов давал пари, за да е Желю президент

0

- Advertisement -

Много са поводите, да си спомним за президента Желю Желев точно в този момент. На 30 януари се навърши петилетка от кончината му, а след месец, навръх националния ни празник, ще бъдат чествани 85 години от рождението му. Сега се отбелязват и 3 десетилетия от провеждането на Кръглата маса, най-деен участник на която бе философът от Веселиново.
За времето, прекарано в политиката, бившият държавен глава свърши доста работа, но не изпълни плана си максимум. Неговото желание бе да види България президентска република, в която комунистите са безгласни.

Желю става президент на 1 август 1990 г., след като предшественикът му на поста Петър Младенов подава оставка заради разраснал се скандал с репликата „Най-добре е танковете да дойдат”. Фразата е изречена на митинг на оглавяваната от Желев опозиция пред парламента на 14 декември 1989-а. Тогава наследилият Живков комунистически лидер излиза да говори пред протестиращите и като не успява да ги усмири, предлага на обкръжението си да извикат бронирани бойни машини. Слава Богу, танкове все пак не идват и кръвопролития и евентуална гражданска война са избегнати.
Желю изкарва два мандата начело на републиката. Втория от тях печели с избори. През 1992 г. народът гласува масово за него, вместо за кандидата на БСП Велко Вълканов, който по тв диспутите нарича опонента си „турчин с фес”.
Спонсори на кампанията на д-р Желев са бизнесмените, превърнали се впоследствие в могъщи олигарси. Със значителна сума

участва дори босът на „Мултигруп”.

Самият ексдържавен глава чистосърдечно си признава този срамен факт малко преди смъртта да го отнеме от близките му през зимата на 2015 г.
„Няколко фирми са превеждали пари за моята кандидат-президентска кампания. Но, уви, това е ставало в разрез със закона, определящ допустимите суми. Ние взехме и върнахме. Истина е, че и Илия Павлов. Тогава бизнесът излизаше на сцената, а ние бяхме хората, които правеха пазарното стопанство в България”, сподели Желю пред „Уикенд” на финала на земния си престой.
Той стои начело на държавата до 22 януари 1997-ма. След това ръководи фондация, носеща името му, и продължава да се интересува живо от процесите в страната. А в интервютата, които дава в качеството си на вече бивш президент, политикът от селата Веселиново и Грозден не пропуска да отбележи колко го е яд за това, че Тато, БКП и приемницата й БСП са се разминали с възмездие. „Дълбоко съжалявам, че не можахме да ги осъдим, задето зад гърба на народа няколко пъти предлагаха България за 16-а република на СССР. Първия път е било по времето на Никита Хрушчов, който не се е съгласил. Втория път – 10 години по-късно, при Леонид Брежнев. Тайно от народа е вършено това, което показва, че комунистическите управници са осъзнавали престъпния характер на делото си. Тодор Живков и другите висши партийни кадри можеше спокойно да бъдат осъдени. Ако беше сторено, щяха да ни се развържат ръцете да забраним БКП още в началото на прехода.”

Желю хич не обичаше Русия и СССР

и няма да е грешка, ако го определим като отявлен русофоб. Той недоумяваше защо има нашенци, които и в новия век лансират идеи за възраждане на някогашната българо-съветска дружба. „Уви, в някои русофилски глави все едно нищо не се е променило”, констатираше с тъга в гласа си.
Първият ни пряко избран от народа държавен глава става опозиция на тоталитарната власт още през 60-те. Когато заради скандалната за времето си дисертация той е изключен от БКП и уволнен от философския факултет на СУ, с жена му Маруша се установяват за постоянно в нейното село Грозден.
„През 1960-а бях аспирант първа година. Трябваше много литература да прехвърля за темата, по която бях започнал да работя – за определението на материята, което Ленин дава. Аз това Лениново определение го отричах категорично. Твърдях, че няма нищо общо с науката. Аспирантурата си я карах в София, но можех и да отсъствам от столицата. Аспирантът е асистент, който не е задължен да присъства при студентите. Той си копае по дадена тема. Работех за дисертацията си, като четях материали в Народната библиотека, но ходех и в Грозден. В София първо си мислеха, че темата ми не е сериозна. Разработих я обаче и като я прочетоха, започнаха хайка срещу мен.

Защо съм критикувал Ленин?!

Разбрах, че няма да ме допуснат до публична защита. Затова отпечатах дисертацията в 200 екземпляра на циклостил в едно ТПК. Платих над 200 лева. С мой приятел и с неговата кола комби разпространихме всичко светкавично. Трябваше да действаме веднага преди да се усети милицията и да ни арестува. След като бяхме дали екземплярите на 200 души интелектуалци, всеки се замисли за репресиите. 70 бройки разнесохме в университета, в Писателския съюз също оставихме. Дори лично на Тодор Живков изпратихме екземпляр, на Митко Григоров, на завеждащия отдел култура на ЦК на БКП… Така вързахме ръцете на потенциалните преследвачи.”
В личен план след хабилитационния труд следват хубави години за изпадналите в немилост съпрузи Мария и Желю – в Грозден се раждат щерките им Станка и Йорданка. Пак на село Желев пише и книгата на живота си – „Фашизмът”. „Това беше някъде през 1966-1967 г. Зимата беше голям студ. Имаше в нашата стая, където мъжът ми работеше, една печка с реотани, но тя не можеше да сгрее никого. Слагахме я под масата, за да му е топло на ръцете поне. Желю беше облечен с кожух на баща ми. Имаше мастилница. Топеше в мастилото и пишеше”, разправяше приживе експрезидентшата.
В началото на 70-те нейният татко ходил при Станко Тодоров и акад. Димитър Косев, за да ги моли да върнат съпруга й в София. Тъстът Иван Маринов се познавал с премиера от времето, когато онзи бил първи секретар на Бургаския ОК на БКП. С ректора на СУ пък били приятели от детските си години.
Уви, нито единият, нито другият съдействал. „В Политбюро ресорният по идеологията е акад. Тодор Павлов”, вдигали рамене големците.
Книгата „Фашизмът” е издадена през 1982 г. от „Народна младеж”. Тиражът е 10 000 бр., но 3 седмици след пускането му по книжарниците е изтеглен и унищожен, тъй като в труда са описани прилики между фашистката диктатура и соцсистемата. Така Желю съвсем се утвърждава като дисидент на режима.
На 3 ноември 1988 г. Желев е сред инициаторите за създаването на

Клуб за подкрепа на гласността

и преустройството в 65-а аудитория на СУ. В ръководството са избрани и активни борци против фашизма и капитализма, и хора от висшата номенклатура. Те трябва да предпазят организацията от евентуални репресии. В сдружението са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин… За председатели, които да се сменят на ротационен принцип, са издигнати Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Невена Стефанова и Желю. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация е изпратена до ЦК на БКП, до творческите съюзи и средствата за масова информация.
До падането на Тато от власт членовете на опозиционната формация се събират редовно в столовата на университета и дискутират статии от руския печат. Като представител на тази организация Желев участва в закуската, която през януари 1989-а френският президент Митеран дава в посолството на критични към комунистическата партия интелектуалци.
Същата година клубът за подкрепа на гласността и преустройството приема редица протестни декларации – включително и такава, осъждаща Възродителния процес. Заради тях Желю става обект на преследване. През май той е арестуван като акцията се ръководи от небезизвестния Димитър Иванов – началника на Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Два дни по-късно, интервюиран по телефона от Румяна Узунова, философът отправя в ефира на финансираното от САЩ радио Свободна Европа искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и сдружаването, равноправие на националните малцинства.
След като Тодор Живков е принуден от своите другари в Политбюро да сдаде властта, авторът на „Фашизмът” се включва в организирането на първия митинг срещу управляващата БКП, проведен на 18 ноември на централния столичен площад „Ал. Невски”. На 7 декември пък е създаден Съюз на демократичните сили и Желю става негов пръв председател. На този пост остава до избирането му за президент през лятото на 1990-а. Той е и ръководител на

делегацията на СДС на Кръглата маса

Именно там се договарят параметрите на българския преход.
„Кръглата маса е дело преди всичко на СДС. Говореше се, че Андрей Луканов и пленумът на ЦК на БКП са я измислили, но не беше така. Коментираше се дори дивотията, че ДС по инициатива на КГБ стои зад нея. Реалните резултати показаха категорично, че точно с Кръглата маса съборихме цялата тоталитарна политическа система на комунизма. Извоювахме й статут, по-висок от този на действащото ВНС. Това ни даде възможност да наложим темите на дискусията и дебата”, разправяше Желев преди кончината си през 2015-а.
В наши дни Станка – дъщерята на Желю, продължава традицията му да събира на вечеря най-близките му съветници на всеки 19 януари. Тази зима тя пак покани антуража му на маса, а около трапезата се наредиха 12 човека. Гощавката беше в изискано софийско заведение.
„Началото на този обичай беше поставен от татко през 1991 г. След смъртта му аз поех организацията. За съжаление много хора от обкръжението на баща ми не са вече между живите”, сподели пред наш репортер наследницата на президента. Припомняме, че 19 януари е и датата, на която през 1989 г. Митеран покани на закуска във френското посолство най-изявените ни дисиденти интелектуалци, след които и героя на възпоменателния ни очерк.

Прегледана: 108

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки