Иновациите са „заразни“! Обмяната на опит стимулира създаването на училищни мрежи и учителски екипи

0

- Advertisement -

За първи път през учебната 2017/2018 г. е приет Списък със 184 иновативни училища в България. През следващата учебна година те вече са 290, а през тази – 395. Още 205 училища са подали проектни предложения за учебната 2020/2021 в МОН (до 31 януари), а до края на март ще станат ясни одобрените да получат иновативен статут. Общо 529 училища са включени в Националната програма на МОН „Иновации в действие“ и са осъществени 748 мобилности, за да се видят на място иновативните идеи и практики в реална среда. От осъществените мобилности 490 са между иновативни училища, а 258 са между иновативни и неиновативни. 72 от участвалите в обмена училища са от малки градове и села. пише Аз Буки.

Иновациите са възможност за промяна на културата на преподаване в българската образователна система и начин училищата да станат по-желано място за децата. Това е най-положителният резултат от Националната програма „Иновации в действие“. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представяне на научноизследователския анализ на обмена на иновациите, извършен от екип на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

„Все повече училища осъзнават, че наличието на стремеж към иновации и на креативни учители е предпоставка те да бъдат по-добри и да провокират интереса на децата към учене, да намерят специфичните подходи към всяко дете и да постигат по-добри образователни резултати – добави министър Вълчев. – Иновациите доведоха до партньорства между училищата, до това да се учат взаимно от опита си, да си взаимодействат и да обменят практики, да са свързани. В днешния динамичен свят децата трябва да придобият не само ключови компетентности, а да развият още много други, като уменията за критично мислене, креативност, сътрудничество, комуникация, но най-вече за учене през целия живот, за да бъдат адекватни на променящата се реалност.“

Друг положителен момент е, че в иновативните училища се въведоха не само интегрални часове, а и нови учебни предмети, чието създаване изначално е трудна задача. Това означава и собствена учебна програма, учебни материали за всеки час, което изисква мобилизирането и обединяването на големи екипи от педагогически специалисти, които работят заедно за създаването им.

„Досега са създадени 20 нови учебни предмета, свързани с дигитализацията, интердисциплинарно обучение, позитивна педагогика и гражданско образование. Това ще доведе до промяна на традиционната педагогическа практика и ще даде голям тласък за доближаване на нашето образование до съвременните тенденции“, заяви директорът на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Галин Цоков. Той е ръководител на екипа, изготвил научноизследователския анализ на въздействието на програма „Иновации в действие“, и главен редактор на сп. „Педагогика“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“. Най-често наблюдаваните иновации са в областта на дигитализацията и съвременните технологии, включително облачните. В тази сфера са създадени редица нови учебни предмети, като „Изкуствен интелект“ , „Интерактивно програмиране“, „Оператор на дрон“, „Интернет на нещата“, „Дигитално предприемачество“, „Дигитална креативност“ и „Роботика“.

На второ място са педагогическите иновации, които включват интердисциплинарни уроци и интерактивни методи на обучение с ориентация към участието на учениците в процеса на обучението. Сред новите предмети тук са „Дигитални природни науки“, „Изкуство“, „Културология“, „Природни науки и технология“, „Екология“, „Немски плюс“ и други. След тях се нареждат иновациите в областта на позитивната педагогика и методите за личностно развитие, сугестология, обучение по метода „Монтесори“, финансова грамотност, гражданско образование, здравословен начин на живот и др. Част от новите учебни предмети са „Аз и моят свят“, „Училищна медиация“, „Етикет и ценности“, „Емоционална интелигентност“ и т.н.

„Все повече организации се развиват чрез иновации в периода на технологичната революция 4.0, включително и образователните, за да бъдат ефективни. ОИСР също измерва нивото на иновациите в училищното образование – каза проф. Цоков. – Споделените иновации са свързани с водещите световни тенденции, като конструктивизъм, проектно базирано обучение, интердисциплинарно обучение, училища в облака. С висок потенциал за промяна в сегашната образователна система са продуктовите иновации, свързани със създаването на нови учебни предмети със свои учебни програми, съдържание, помагала.“ 

Според проф. Цоков обменът и споделянето стимулират създаването на мрежи от иновативни училища. Те променят и ролята на учителя, защото той вече не е само източник и транслатор на знания, а дизайнер на интердисциплинарните уроци, създател на съдържание в рамките на новите учебни предмети. Това води до насърчаване на креативността и на самите ученици, които също са създатели на нови идеи и дори на стартъпи. Това се доказва и от проучването, според което 74% от участниците в Програмата смятат, че трябва да продължат съвместната си работа, а 78 на сто от тях са с повишена мотивация да ползват иновативни инструменти.

От друга страна, взаимните посещения и създаването на съвместни продукти стимулират формирането на учителски екипи и в специфичните професионални училища и общности. Затова се създава огромен потенциал за промяна на качеството и на квалификацията на тези педагогически специалисти. Защото, обменяйки на място иновативни практики, те получават ново знание. „Това е и една от световните тенденции, свързани не само с иновациите в образованието, а и в подготовката и управ­лението на човешките ресурси“, подчерта проф. Цоков.

Друг голям плюс на „Иновации в действие“ е свързан с по-голямата свобода при избора на подходи на преподаване, на учебно съдържание и доверие при изработването и прилагането на иновативните проекти. За да бъде създаден и внедрен един иновативен проект, трябва да има доверие както в родителската общност, така и в учителския колектив и в Комисията за иновативните училища с участието на психолози, социолози, педагогически специалисти и представители на научната общност към министъра на образованието и науката. 

„Изводите, които се налагат от научноизследователския анализ на обмена на иновациите, са, че Програмата е успешна и може да послужи за промяна на модела на квалификация на учителите –  заяви проф. Цоков. – Успешното мултиплициране на добрите иновативни практики може да доведе до промяна на образователната система от долу нагоре. Предлагаме

да се създаде индекс за иновативност като този на ОИСР,

а също и научноизследователски институции, които да подпомагат иновативните училища. Иновациите са „заразни“ – те са мотивиращи, въздействащи и водят до промяна на учители, ученици, класни стаи, училища, на образователната система.“

Най-голям процент от предложенията за тази учебна година са насочени към нови методи на преподаване – 39%, следвани от организация и/или съдържание на обучението – 29%, управление, обучение и образователна среда – 21%, и учебно съдържание, учебни планове и програми – 11%. В зависимост от вида на нововъведенията иновативните училища могат да увеличат с до 10% учебните си часове на седмица, както и броя на учебните си седмици, но не повече от 38 седмици на година – обясни Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН. – Тези възможности са предвидени в наредбите за учебния план и за общообразователната подготовка.“ Според Михалевска най-важна е промяната в организацията и начина на структуриране на работата в училище, което в бъдеще ще доведе до още по-добри резултати.

„Програмата „Иновации в действие“ ще се разшири и в бъдеще националните програми все повече ще залагат на принципа на обмяната, защото сме убедени, че училищата могат да се научат най-добре от други училища, взаимно да се насърчават и да споделят опита си – каза министър Вълчев. – Създаването на мрежи от иновативни училища за споделяне и обмяна на опит ще ни помогне и по-бързо да въведем компетентностния подход в обучението и да създадем онези ключови умения на учениците, които ще ми помогнат да се адаптират и реализират по-добре. Вече има училища, които прилагат по няколко различни иновации или разширяват прилагането на вече съществуващите.“

Прегледана: 241

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки