Иновациите са „заразни“! Обмяната на опит стимулира създаването на училищни мрежи и учителски екипи

0

За първи път през учебната 2017/2018 г. е приет Списък със 184 иновативни училища в България. През следващата учебна година те вече са 290, а през тази – 395. Още 205 училища са подали проектни предложения за учебната 2020/2021 в МОН (до 31 януари), а до края на март ще станат ясни одобрените да получат иновативен статут. Общо 529 училища са включени в Националната програма на МОН „Иновации в действие“ и са осъществени 748 мобилности, за да се видят на място иновативните идеи и практики в реална среда. От осъществените мобилности 490 са между иновативни училища, а 258 са между иновативни и неиновативни. 72 от участвалите в обмена училища са от малки градове и села. пише Аз Буки.

Иновациите са възможност за промяна на културата на преподаване в българската образователна система и начин училищата да станат по-желано място за децата. Това е най-положителният резултат от Националната програма „Иновации в действие“. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представяне на научноизследователския анализ на обмена на иновациите, извършен от екип на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

„Все повече училища осъзнават, че наличието на стремеж към иновации и на креативни учители е предпоставка те да бъдат по-добри и да провокират интереса на децата към учене, да намерят специфичните подходи към всяко дете и да постигат по-добри образователни резултати – добави министър Вълчев. – Иновациите доведоха до партньорства между училищата, до това да се учат взаимно от опита си, да си взаимодействат и да обменят практики, да са свързани. В днешния динамичен свят децата трябва да придобият не само ключови компетентности, а да развият още много други, като уменията за критично мислене, креативност, сътрудничество, комуникация, но най-вече за учене през целия живот, за да бъдат адекватни на променящата се реалност.“

Друг положителен момент е, че в иновативните училища се въведоха не само интегрални часове, а и нови учебни предмети, чието създаване изначално е трудна задача. Това означава и собствена учебна програма, учебни материали за всеки час, което изисква мобилизирането и обединяването на големи екипи от педагогически специалисти, които работят заедно за създаването им.

„Досега са създадени 20 нови учебни предмета, свързани с дигитализацията, интердисциплинарно обучение, позитивна педагогика и гражданско образование. Това ще доведе до промяна на традиционната педагогическа практика и ще даде голям тласък за доближаване на нашето образование до съвременните тенденции“, заяви директорът на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Галин Цоков. Той е ръководител на екипа, изготвил научноизследователския анализ на въздействието на програма „Иновации в действие“, и главен редактор на сп. „Педагогика“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“. Най-често наблюдаваните иновации са в областта на дигитализацията и съвременните технологии, включително облачните. В тази сфера са създадени редица нови учебни предмети, като „Изкуствен интелект“ , „Интерактивно програмиране“, „Оператор на дрон“, „Интернет на нещата“, „Дигитално предприемачество“, „Дигитална креативност“ и „Роботика“.

На второ място са педагогическите иновации, които включват интердисциплинарни уроци и интерактивни методи на обучение с ориентация към участието на учениците в процеса на обучението. Сред новите предмети тук са „Дигитални природни науки“, „Изкуство“, „Културология“, „Природни науки и технология“, „Екология“, „Немски плюс“ и други. След тях се нареждат иновациите в областта на позитивната педагогика и методите за личностно развитие, сугестология, обучение по метода „Монтесори“, финансова грамотност, гражданско образование, здравословен начин на живот и др. Част от новите учебни предмети са „Аз и моят свят“, „Училищна медиация“, „Етикет и ценности“, „Емоционална интелигентност“ и т.н.

„Все повече организации се развиват чрез иновации в периода на технологичната революция 4.0, включително и образователните, за да бъдат ефективни. ОИСР също измерва нивото на иновациите в училищното образование – каза проф. Цоков. – Споделените иновации са свързани с водещите световни тенденции, като конструктивизъм, проектно базирано обучение, интердисциплинарно обучение, училища в облака. С висок потенциал за промяна в сегашната образователна система са продуктовите иновации, свързани със създаването на нови учебни предмети със свои учебни програми, съдържание, помагала.“ 

Според проф. Цоков обменът и споделянето стимулират създаването на мрежи от иновативни училища. Те променят и ролята на учителя, защото той вече не е само източник и транслатор на знания, а дизайнер на интердисциплинарните уроци, създател на съдържание в рамките на новите учебни предмети. Това води до насърчаване на креативността и на самите ученици, които също са създатели на нови идеи и дори на стартъпи. Това се доказва и от проучването, според което 74% от участниците в Програмата смятат, че трябва да продължат съвместната си работа, а 78 на сто от тях са с повишена мотивация да ползват иновативни инструменти.

От друга страна, взаимните посещения и създаването на съвместни продукти стимулират формирането на учителски екипи и в специфичните професионални училища и общности. Затова се създава огромен потенциал за промяна на качеството и на квалификацията на тези педагогически специалисти. Защото, обменяйки на място иновативни практики, те получават ново знание. „Това е и една от световните тенденции, свързани не само с иновациите в образованието, а и в подготовката и управ­лението на човешките ресурси“, подчерта проф. Цоков.

Друг голям плюс на „Иновации в действие“ е свързан с по-голямата свобода при избора на подходи на преподаване, на учебно съдържание и доверие при изработването и прилагането на иновативните проекти. За да бъде създаден и внедрен един иновативен проект, трябва да има доверие както в родителската общност, така и в учителския колектив и в Комисията за иновативните училища с участието на психолози, социолози, педагогически специалисти и представители на научната общност към министъра на образованието и науката. 

„Изводите, които се налагат от научноизследователския анализ на обмена на иновациите, са, че Програмата е успешна и може да послужи за промяна на модела на квалификация на учителите –  заяви проф. Цоков. – Успешното мултиплициране на добрите иновативни практики може да доведе до промяна на образователната система от долу нагоре. Предлагаме

да се създаде индекс за иновативност като този на ОИСР,

а също и научноизследователски институции, които да подпомагат иновативните училища. Иновациите са „заразни“ – те са мотивиращи, въздействащи и водят до промяна на учители, ученици, класни стаи, училища, на образователната система.“

Най-голям процент от предложенията за тази учебна година са насочени към нови методи на преподаване – 39%, следвани от организация и/или съдържание на обучението – 29%, управление, обучение и образователна среда – 21%, и учебно съдържание, учебни планове и програми – 11%. В зависимост от вида на нововъведенията иновативните училища могат да увеличат с до 10% учебните си часове на седмица, както и броя на учебните си седмици, но не повече от 38 седмици на година – обясни Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН. – Тези възможности са предвидени в наредбите за учебния план и за общообразователната подготовка.“ Според Михалевска най-важна е промяната в организацията и начина на структуриране на работата в училище, което в бъдеще ще доведе до още по-добри резултати.

„Програмата „Иновации в действие“ ще се разшири и в бъдеще националните програми все повече ще залагат на принципа на обмяната, защото сме убедени, че училищата могат да се научат най-добре от други училища, взаимно да се насърчават и да споделят опита си – каза министър Вълчев. – Създаването на мрежи от иновативни училища за споделяне и обмяна на опит ще ни помогне и по-бързо да въведем компетентностния подход в обучението и да създадем онези ключови умения на учениците, които ще ми помогнат да се адаптират и реализират по-добре. Вече има училища, които прилагат по няколко различни иновации или разширяват прилагането на вече съществуващите.“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки