- Advertisement -
Една от най-успелите ни джаз певици, бивша съпруга на Чочо Попйорданов и дъщеря на покойния диригент на бигбенда на БНР Вили Казасян. Това бе Хилда преди на малък екран да излязат предаванията „България търси талант” и „Като две капки вода”. Покрай журирането по телевизията талантливата арменка стана популярна дори и сред хората, за които най-хубавата музика е поп фолкът, а Азис, Галена и Преслава са идоли.
Репортер на „Уикенд” се свърза с чаровната госпожа Казасян в навечерието на 50-годишният й юбилей и я разприказва подробно за бизнеса й, кариерата и легендарния й баща. Не пропусна да й зададе и въпроси за любовта, а даже я попита дали в скоро време ще застане отново пред брачния олтар.
– Хилда, за пореден път сте оценителка в „Капките”, но има и нов човек в състава на журито. Как се чувствате в сегашната конфигурация?
– Чувствам се фантастично. Обичам истински тези, с които съм в шоуто. Отивайки за първия лайф, усещането ми беше, че пътувам към най-хубавото парти с близки. Огромна късметлийка съм, че във всичките ми работи съм обградена с хора, с които сме с еднакъв вкус към живота. Мисля, че решението на продуцента Маги Халваджиян да покани Юлиан Вергов в журито на „Като две капки вода” е фантастично. Така имаме до нас още един изключително ерудиран, много сладък човек, който ще придаде нещо ново.
– Фънки вече съвсем няма милост и посича със замах някои участници. Каза на Георги Симеонов, че виел като бизон, стоял като умреляк и мястото му не било в шоуто… Не смятате ли, че е прекалено краен?
– Фънки е невероятна личност с огромно сърце. Той казва точно това, което мисли в дадения момент. Абсолютно откровен е. Участвала съм и в други сезони на „Капките”, както и в „България търси талант”, когато Маги Халваджиян правеше формата, и мога да кажа съвсем открито, че няма нищо, което да е поставено като сценарий за журито. Няма роли! Маги ни е оставил още от началото сами да си изградим нашите отношения по най-естествения начин. Искреността между нас, и от нас към предаването, си личи много силно.
– Мнението ви за подбора на тазгодишните участници?
– Мисля, че тепърва ще става още по-интересно в шоуто. Участниците са маскирани, не са себе си, но макар и по особен начин, „Като две капки вода” разкрива личността на всеки един имитатор. Още след първите няколко лайфа си проличава кой какъв е, колко широко е скроен, има ли самоирония и чувство за хумор. Надявам се, че изпълнителите ще дадат най-доброто от себе си, защото летвата е вдигната много високо през изминалите 7 сезона.
– Искало ли ви се е да бъдете жури и в друг тв формат?
– Не съм жури на всяка цена. Журирам там, където се чувствам отлично, където съм като у дома си. Неприятно ми е непрекъснатото появяване в ефир, а и не мисля, че е редно. Имала съм покани за много други формати, които не са били правени от Маги, но смятам, че едно от най-важните условия за дълготрайни добри резултати, е да си постоянен, да си с хора, с които си вярвате.
– Какви са другите ви ангажименти?
– Продължаваме представянето на проекта „Да послушаме кино”. Имаме изненада със специални гости Теодосий Спасов и Васил Петров. На сцената сме отново с Христо Йоцов, Живко Петров, Мишо Йосифов, Димитър Карамфилов. Всички аранжименти са направени от Христо и Живко. Смятам, че „Да послушаме кино” стана едно истинско събитие. Интересното е, че към концертите прибавяме щрайха на Плевенската филхармония, с която започваме голямо турне из страната. Подготвям и нов албум, който ще излезе в края на годината или в началото на следващата. Хубавото е, че придобих самочувствие, че мога и сама да пиша песните си. Отпуснах се и започнах… Току-що написах нова песен, записахме я, а в скоро време тя ще има и клип. През зимата ни предстои голям тур по театрални сцени в Северна Америка – Канада и САЩ. Имаме планувани и доста концерти в европейски градове. Очаква ни като цяло много щастлива година. Щастие са за мен музиката и концертите.
– Остава ли ви време за „Студио 5” и ресторантите, които управлявате?
– Да, остава ми време за всичко. Разчитам на хора, които много сериозно се занимават със заведенията. Ресторантите са мое хоби, но и те ми носят радост.
– На 27 март навършвате 50 години. Чувствате ли се променена?
– Никога не съм се чувствала по-добре от сега – и външно, и вътрешно. Променена съм в това, че успявам да се насладя повече на живота, да го оценя.
– Остава ли ви време за спорт? Отказахте ли цигарите? Спазвате ли диета?
– Разполагам с време, но непрекъснато си намирам причина да не спортувам. Колкото до цигарите, от няколко години съм на бездимни. В началото дори преминах през симптомите, съпътстващи спирането на тютюнопушенето – това ме кара да си мисля, че новите цигари са по-безвредни от класическите. Храня се сравнително здравословно, имам чувство за мярка. По незнайни за мен причини спрях да ям месо преди 3 години. Явно организмът ми няма нужда от него.
– Изглеждате супер! Има обаче ли някаква истина в мълвата, че носите само черни дрехи, защото не можете да се преборите с комплекса, че сте пълна?
– Нямам никаква представа защо си купувам и нося само такива тоалети. Винаги влизам в магазин с огромното желание да си взема нещо червено или жълто, но някаква невидима сила ме завежда при черните дрехи. Явно е някакво вътрешно усещане. Чувала съм, че черното много защитава. Може би получавам усещане за сигурност, когато съм облечена в този цвят.
– Тост нямате комплекс от килограмите си…
– Някога – когато съм била с излишни килограми, съм го имала. Няма как да е иначе при човек, който не се чувства добре в кожата си, както аз преди. От известно време съм в доста добра форма и комплексът автоматично отпада.
– Близките ви как са?
– Благодаря на Господ, всички около мен са живи, здрави и добре. Дъщеря ми тази година ще стане на 18 и направо не мога да повярвам как минава времето. Слава Богу, тя е по-различен тийнейджър от това, което бях аз на нейната възраст. Ако беше като мен някога, не знам как щях да се справя. Много е вярна поговорката „Изпраща ти се това, което можеш да понесеш”. Надежда-Мари е изключителна – интуитивна, деликатна, талантлива. Избора й съм го оставила на нея. Смятам, че е със силно развита интуиция, която й показва верния път.
– Защо са ви изключили от училище навремето?
– Играехме карти в Докторската градина, когато мина един полковник и каза, че правим бойкот на конгреса на БКП. Ние дори не знаехме за партийния форум, бяхме в 9 клас. Полковникът събра личните документи на всички, но аз нямах. След няколко часа се обадиха от училище вкъщи. Казаха на майка ми, че трябва да напиша кой е бил с мен в градинката. „Хилда не може да пише доноси!” – това чух мама да отговаря. Отидох след това на свиждане на приятел в казармата, а на връщане отново минах през Докторската, където беше компанията ми. Съучениците ме посъветваха да бягам веднага в училище, защото имало съвет и ме изключили. Не можех да повярвам, какво се случва!
– Не можеше ли да ви се размине?
– В училище ми казаха: „Нека баща ти се обади в министерството.”. Той пък заяви, че никога няма да ходатайства, че никога не го е правил за когото и да било. Беше краят на учебната година и се наложи да се явя на 16 изпита за 20 дни, за да ме допуснат да продължа. Тогава на мама и побеля косата от притеснение и нерви. След години баща ми с усмивка каза: „Ако има хора, репресирани от онова време, ти спокойно можеш да претендираш, че си от тях.”.
– Какво сте взела от баща ви Вили Казасян и какво от майка ви?
– Огромна късметлийка съм, че съм израснала сред такива личности. Смятам, че нашите душички си избират родителите, при които попадат. От баща ми мисля, че съм взела по малко от невероятното му благородство, от умението му да застава над дребнотемията, над нещата, които тровят теб и хората наоколо. От мама – вкуса й към живота, финеса, деликатността й. Поне се надявам да е така.
– Александрина Пендачанска ли е най-близката ви приятелка?
– Да, тя е от най-скъпите ми хора. Сестри да бяхме, вероятно нямаше да я чувствам толкова близка. Тя е от тези, които стават част от теб. Всеки ден си се чуваме. Имаме много особена връзка помежду си, според мен дори прекрасните ни отношения са започнали още в минали животи.
– Много загуби ли сте имала в живота?
– Най-големите ми загуби са кончините на баща ми и на Чочо Попйорданов. Тях съществото ми е приело най-тежко. Даже още не съм приела, че вече ги няма.
– Ще сключите ли граждански брак с приятеля ви Пламен? Отказахте ли се да осиновявате дете, каквото намерение бяхте заявили?
– Пламен се е женил два пъти, аз веднъж. Защо трябва да сключваме брак? Когато нещо е добре, няма нужда да се пипа. Че искаме да осиновяваме дете не съм казвала. Просто журналист ме попита и отговорих, че не бих имала нищо против това, че бих го направила с любов. Ежедневието така ни завъртя, че не съм се замисляла вследствие на въпросния разговор за осиновяване.
