Авторът на „Зеленчуци, който не яде“ – син на съратник на Левски

0

Не е популярно името му, макар всички да сме израснали с песничките „Зеленчуци, който не яде“ и „Прела баба“.

Михаил Георгиев Кочев е роден през 1878 г. в Чирпан. Станало е на 14, на 18, на 25 или 27 февруари, сочат различни източници. Явно се е стигнало обаче до компромис и датата 15 февруари 1878 г. е взета от кръщелното свидетелство на Михаил Кочев и от личната карта, копия от които се съхраняват в музея в Чирпан. Счита се, че това е най-надеждният източник – 15 февруари стар стил!

Да, не е много популярно името! Не се сещаме кой е, какво е направил. Но може би, ако напомним песничките „Прела баба“  или „Зеленчуци, който не яде…“! Негова е музиката! Да, „той голям не ще да порасте“! И ние не ще пораснем духовно големи, ако не помним значими личности от нашето минало! А автор на текстовете точно на тези две детски песнички е друг позабравен българин – Цанко Церковски.


Всъщност композиторът, учителят, просветителят Михаил Кочев е роден, расте и е възпитаван в будно, родолюбиво, бунтовно семейство с традиции, в стар чирпански род. А как иначе – Чирпан е това! Там е Георги Данчов-Зографина! Там са хаджи Стамо Чома, даскал Коста – Рошавия даскал, Димитър Недялков Матевски…

Бащата Георги Т. Кочев е учител в Синьото първоначално училище в долната махала, съратник на Левски и един от основателите на тайния революционен комитет в Чирпан, а през 1871 г. заедно с брата си Янко – на учителското дружество „Милосърдие“. Другарува с Георги Данчов! Създава в Чирпан книжарница, в която по спомени на съвременници има „учебници и всякакъв вид учебни помагала – като хартия, язии – писци, тетрадки по чистописание, мастило, дивитчета и пр.“.

През 1873 г. е осъден и заточен в Диарбекир. След завръщането си от заточение изпълнява редица изборни и държавни длъжности – окръжен съветник, председател на Окръжната постоянна комисия, ковчежник. Добросъвестен, честен и както пишат за него в чирпанския вестник „Развитие“, бр. 51 от 15 март 1941 г. „Във всичката си най-разнообразна служба се е ръководил само от едничката мисъл и желание да бъде колкото е възможно по-полезен на неосвободеното си отечество. Обстоятелството, че той се е отказал в полза на държавното съкровище от отпуснатата му поборническа пенсия, говори твърде много, че той е живял и работил повече за благото на страната, отколкото за себе си, което е голяма рядкост, па даже и изключение в сегашно време.“

Чичото – Янко Т. Кочев (1839-1913), също учителства, 15 години непрекъснато, както пишат изследователи, до изпращането му в заточение. И главен учител е бил в мъжко главно училище, и радетел за просвета и свобода. Пише стихове! Председател на Чирпанския революционен комитет, основан от Левски! Оценява условията като подходящи и през 1866 г. предлага да се създаде българско читалище в Чирпан. През 1873 г. е осъден на доживотен затвор и изпратен в Диарбекир. Завръща се оттам след Освобождението през 1878 г.
Михаил Кочев от ранно детство събира и „попива“  патриотичните и ученолюбиви качества в своето семейство. Учи в родния си град, а после в Пловдивската класическа гимназия. Бащата Георги изпраща Михаил в Одеса, Русия, със заръката да учи медицина. Много иска да го види лекар! Но синът от малък е увлечен по музиката – пее, дирижира ученическия хор, сам се научава да свири на цигулка. И в Одеса се записва в Музикалната академия, получава висше музикално-педагогическо образование през 1905 г. След завършването и завръщането в България от 1906 г. започва работа като учител в Асеновград. От 1912 до 1925 г. е учител в родния Чирпан, а от 1925 до 1929 г. – в Старозагорската мъжка гимназия. И в Асеновград, и в Чирпан, и в Стара Загора създава граждански и църковни хорове и детски музикални китки, дирижира, композира. Внася музикална култура сред учениците и съгражданите си. Пише детски песнички и издава четири сборника с училищни песни през 1910, 1921, 1928 и 1939 г. През 1920 г. издава в Чирпан „Коледари сбирка от коледарски песни на 2 и 3 гласа” . В предговора пише: „От известно време у нас започнаха да се популяризират народните обичаи: Коледуване и Лазаруване. Хубава гледка представлява група коледари или лазарки, облечени в народна носия, да кръстосват улиците и пеят подходящи за случая песни… За да запълня отчасти липсата на коледарски песни, нагласени за хор, реших да отпечатам настоящата сбирка, и ако тя намери добър прием, ще ме насърчи да напечатам и събраните от мен „Лазарски песни“.

Подписва се М. Г. Кочев, учител по музика в Чирпанската см. Гимназия и дата – ноември 1920 г. В сборника посочва селата, откъдето са песните – Спасово, Медово, Чехлари, Радомир (дн. Колю Мариново), Оряхово, Сърневец. Засега няма сведения да е осъществил обявеното намерение за сборник с лазарски песни. Кой знае дали липсата на интерес или на пари е осуетила това начинание?

През 1923 г. написва детската оперета „Сираче“. Във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, се съхраняват екземпляри от „Коледари“ и две пощенски карти с композиции от Михаил Кочев. Едната – с песента „Де?“, по стихове на Любомир Бобевски е издание на Старозагорската детска музикална китка в полза на ранените войници. Другата, с лазарска песен, отново по текст на Л. Бобевски, издадена през 1917 г., е в полза на бедните войнишки семейства в Стара Загора.

Изследователят Николай Русев в обемен двутомник „По следите на една безсмъртна песен“, издаден през 1988 г., пише за Михаил Кочев „…създава през годините 1912-1915 осем маршови песни, които намираме отпечатани в четирите му сборника „Ученически песни“. Това обаче не са ученически песни, защото са посветени на българския войник и на подвизите му. „Това са маршовете: „Българин в боя“, авторът на текста не е даден; „Готови сме!“; „Война“; „На похитителите“ и „Хан Крум“ и четирите по текст на Любомир Бобевски; „На св. цар Борис“ и „Цар Калоян“ – по текст на Иван Вазов; „Тракийски кумир“ – по текст на Св. поп Николов. Свързани са с участието на България в Балканските и Първата световна война.

От бащата и чичото приема и любовта към Русия. Неслучайно Михаил Кочев, попадайки в Одеса, сред руските революционни среди, става вторият куриер на Лениновия вестник „Искра“ след Иван Загубански от Сопот. Пренася болшевишка литература и кореспонденция от Русия и до Димитър Благоев.

Умира на 29 януари 1940 г. в Стара Загора. По повод смъртта му А. Берсенев (Георги Стоянович) пише във в. „Старозагорско утро“: „…защото покойният бе човек на една голяма висота, а като педагог и ръководител на хорове и оркестри – един от редките у нас служители на музиката, по своята безкрайна преданост и трудолюбие. У него се съчетаваха по един извънредно рядък за нашата общественост начин качествата на човека и музиканта, затова никой не може да каже лоша дума за него. Той подкупваше със своята чиста и добра душа, в която нито веднъж не се проявиха изблици на злоба и омраза или завист.“

Общополезната работа на Михаил Кочев е забелязана и възнаградена от неговите съвременници и потомци. Награден е с ордените „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Александър“, IV степен. През 1990 г., посмъртно, е обявен за „Почетен гражданин на Чирпан“. Една улица в Чирпан носи неговото име. Негов портрет, рисуван от друг талантлив чирпанлия – Костадин Събев, е в галерията на заслужилите личности в сградата на Община Чирпан, пише изследователката на живота и дейността му Снежана Маринова.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки