- Advertisement -
Не й е до песни точно сега на Янка Рупкина. Буквално преди дни народната певица погреба съпруга си, бореца Георги Рупкин. Мъжът, който й дава фамилията, прекарва инсулт преди година и половина. Грижите за него като за малко дете падат на плещите на певицата и на сина им Росен. Тя пазарува, тя шета и се опитва да дава кураж на болния.
Артистичната кариера отвежда странджанската легенда по широкия свят. Певицата среща много хора, получава аплаузи и възторзи, както и различни предложения да се устрои в богати страни. Обстоятелства са я принуждавали да да влиза във фиктивни договори. Но винаги у дома я чака, верен и предан Георги Рупкин. И тя се завръща при него.
„Много мъже са ме харесвали, но държах да запазя семейството си”, споделя изпълнителката на „Калиманку Денку”. Погребението на Рупкин съвпадна с мерките за безопасност, затова той е изпратен в тесен семеен кръг, писа Уикенд.
Така се случва, че Янка Рупкина е в чужбина, когато умира майка й и не успява да присъства на погребението. Ден пък преди 80-годишнината си, навършена през 2018 г., народната певицата погребва брат си, а часове след това има ангажимент да пее. Тя преглъща мъката и не отменя изявата си, а публиката не разбира, че душата й плаче.
В момента работата и на народните певци е спряна. Рупкина остава в празния дом и се моли за душата на покойния си съпруг. И двамата са си простили всичко. А любовта, която ги събира на младини, е силна като скала.
По-голям е от нея с 9 години. Вижда я като момиче и от пръв поглед разбира, че гласовитата Яна ще му стане жена. Търпеливо я чака да порасне. Певицата взема фамилията му с нагласата, че трябва да е достойна за нея, защото той я е популяризирал преди нея – в популярните в миналото народни борби.
След женитбата отиват да живеят в неговото село Габър, на 12 километра от родното й Богданово. Янка Атанасова (по баща) пее от малка, оглася и техникума за медицински сестри, който завършва, но твърди, че типичните за Странджа песни и орнаментика научава не в своето село, а в това на мъжа си. Там старите хора й предали научените от предците си песни с характерните за региона извивки.
След това със съпруга си се преместват да живеят и работят в мина „Росен”, Бургаско. Янка постъпва на работа в бобинажния цех. Пее на работниците и по празници, но и в почивките.
1960 г. е преломна в живота на Рупкина. В бургаското село Граматиково се провежда първият национален събор-надпяване. Явяват се много певци и певици от различни краища, на различна възраст и с различни умения. Някои от тях знаят по 300–400 песни. Една от най-малките е детето Калинка Згурова, днес също известна народна певица. Най-възрастната – баба Урга, е връстница на Освобождението от турско.
„Янка пя странджански песни, по свой начин, със свой собствен стил на интерпретация. Този собствен стил всъщност наподобяваше звучността на кавала и гайдата, особено в бавните песни – едно доближаване до инструменталния начин на музициране. И не случайно още с първите си записи в Радио София със Странджанската група тя стана любима изпълнителка”, пише фолклористът Тодор Бакалов.
Само година след събора в Граматиково певицата вече е в София, където се установява със съпруга си. Рупкина става солистка в Ансамбъла за народни песни при тогавашния Комитет за телевизия и радио. Изпита издържа лесно – с яркостта на самородния си талант. Трудното предстои – системно обучение в тайнството на солфежа и на спяването в ансамбъл. И това й се отдава. Янка започва да пее в дуети, триа, на многоглас. Приема идеята на колежката си Ева Георгиева да сформират трио със Стоянка Бонева. Така се ражда трио „Българка”, което носи на България огромна певческа слава. Джордж Харисън от „Бийтълс” е един от най-ревностните ценители на трите гласа от „Българка”.
А гласът на Янка Рупкина продължава да бъде търсен за международни проекти, звучи дори във филм с Анджелина Джоли.
Внукът на Янка носи името на дядо си. Занимава се с музика, но не иска да се представя като Георги Рупкин-младши. Смята фамилията за твърде висока летва. Диджей Бимбо държи да отваря вратите пред себе си без чужда помощ.
