- Advertisement -
Иво Танев е сред популярните певци и шоумени у нас. Името му нашумява още в зората на демокрацията, когато парчето му „Сто марки” става хит и звучи от всяко заведения в столицата и в страната. И макар че за кратко се увлича по ритъма на фолка, Иво остава верен и на класическата музика. Малцина знаят, че той е завършил „Оперно пеене” в класа на Михаил Томашов.
Той е сред първите българи, които експериментират смело и си присаждат перчем, макар че с днешна дата е гологлав. Изключителна популярност добива с предаването „Треска за злато”, на което е водещ до 2007 г. След това води за кратко „Стани милионер” по Нова телевизия и други тв формати, радващи се на зрителски интерес. Участва в риалити предавания като „ВИП Брадър” и „Като две капки вода”. Обича природа, спорта и редовно може да бъде забелязан на тенискорта. Роден е на 1 май 1966 г. в София. Ето какво казва Танев в интервю за Уикенд,
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– В тази обстановка си пожелавам страната ни да се размине леко. На всички хора желая здраве, безкороние, имунитет, късмет. Пожелавам си по-скоро да се върнем към нормален начин на живот, въпреки че няма да бъде никога повече така както беше преди пандемията. Според мен това е началото на края на стария ред – на глобализма, на бруталното консуматорство, на уродливото неравенство, превърнало милиарди хора по света в потомствено бедни и стотина хиляди тарикати в мултимиардери. Нека всеки има достоен живот!
– Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?
– Миналата година никак не беше лесна, защото семейството ни загуби изключително близък човек, имахме и други проблеми. Преживяхме много тъжни истории. Толкова тъжни и емоционално разтърсващи, че не искам хората, дори най-лошите, да имат никога такива проблеми.
– Кой е най-тежкият и най-хубавият момент в живота ти?
– Най-тежкият е, когато останахме с жена ми без работа. Тя беше учителка, вече имахме дете. Тогава ми се наложи да работя като хамалин, строител, общ работник и какво ли не. В продължение на година и нещо бях уличен музикант. Работих в подлез и на още други места. Това за мен беше доста тежък период. На няколко пъти съм рестартирал живота си. Сега ще се наложи пак да го рестартирам, защото не се знае какво ще направим в бизнес средите, в нашия бранш. След като се вдигне карантината няма да е лесно и ще дойде поредният тежък момент за мен. Дай боже, да се справя!
А хубави моменти – много… Един от тях е сватбата ми. Женех се и не знаех какво точно се случва. Направихме прекрасна сватба в ресторанта на тогавашния Японски хотел. После се роди дъщеря ни – бях безкрайно щастлив, направихме голямо парти. Много й се радвах. Ходех по два пъти на ден в родилния дом, да си я погледам, докато спи. Обичах да я гушкам, след като се нахрани. Можех с часове да я държа, без да помръдвам. Велико усещане беше за мен. Правех нещо като медитация, гледайки малкото бебе.
– Притеснявате ли се от старостта?
– Не, за мен тя е нещо нормално. Спортувам и живея здравословно, за да живея дълго. Живея качествено и искам да умра здрав, без да се разболявам, без да съм в тежест на някой. Не ми харесва времето, в което живеем. Признавам, че това не е моето време. Да, някои го намират за прекрасно, но аз го считам за отвратително. Е, имало е и по-лоши времена. Не може да сме сигурни, че сега лошите времена няма да се повторят като още по-лоши. Може би ще е добре да доживея една дълбока преклонна възраст и да се занимавам с любимите си неща. В момента, ако бях на 80, щях да съм безкрайно щастлив, защото можех да кажа сбогом на живота и да се спася от времето, което никак не харесвам…
– Предопределена ли е съдбата на човек според теб?
– Определено. Вярвам и в прераждането на душите ни. Учудвам се, че все още има хора, при това образовани и интелигентни, които намират прераждането за глупост и отказват да слушат каквито и да било аргументи в подкрепа на съществуването на живот след физическата ни смърт. Чел съм много книги по темата, харесвам творбите на американския доктор психолог Майкъл Нютън. Човек има мисия тук, на земята, и не слиза случайно. Животът на Земята е най-тежкото училище, макар че някои го наричат рай. Според мен тук наистина е училището за душите.
