- Advertisement -
На 26 май 1876г. загива революционерът Панайот Волов. Той се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание.
Волов е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание
Панайот Волов е роден на 23 януари 1850 година в Шумен. Майка му и баща му са занаятчии в село Ченгел, където революционерът учи няколко години в местното училище. Завършва класно училище в Шумен, а след това продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев благодарение на богатия си роднина Маринчо Бенли.
Месеци преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Волов е принуден да се върне в родния си град заради заболяване. В Шумен той става главен учител, а по-късно и директор на класно училище, като участва активно и в дейността на местното читалище.
През 1874 година е първият му досег с революционната дейност. Тогава той води на обиколка с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, за да скицира укреплението на Шумен и крепостта Преслав. Малко след това Волов е избран да ръководи Шуменския частен революционен комитет и заминава за Букурещ, където се провежда общо събрание на БРЦК.
Обикаля шуменските селища под прикритието на училищен испектор, за да изгради комитети в 14 населени места.
Заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, строящи жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол, е арестуван и хвърлен в затвора. Там прекарва няколко месеца, след което отново заминава за румънската столица.
Определен е за един от апостолите на Старозагорското въстание, като действа в Ловешко и Троянско. След като въстанието е неуспешно той става един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Избран за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. Двамата създават десетки революционни комитети.
Заради конфликт с ръководството отстъпва първото място на Бенковски и инициира общо събрание на комитетите от окръга в местността Оборище, близо до Панагюрище.
Панайот Волов е сред апостолите, които вдигат на бунт местните в Панагюрище при избухване на въстанието. Формира и оглавява чета, с която обикаля Копривщица, Клисура, Карлово, за да окаже помощ на въстаниците.
След разгрома на Априлското въстание той се отправя отново към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство Волов е ранен и при опит да преплува река Янтрайкрай Бяла се удавя на 26-годишна възраст.
