Александър Балкански: 200 хил. лв. или България остава без истински цирк

0

- Advertisement -

С акад. Александър Балкански се срещаме в едно софийско заведение с македонско име, в което пускат предимно гръцко. И разговорът ни е подобен. За цирка и днешните циркаджии. За изграждането на една империя и за вируса, който заплашва да я срине. За комунизма, нарязал баща му на парчета, и за Корнелия Нинова, която го иска за депутат. За избора да остане в България и родолюбието. За огорчението от Слави Трифонов и Кристо. За Съветския съюз, заради който изпада в кома. За желанието да се прероди в балетист. За недолюбваната от капиталистите малка комунистическа България и за това как един „Сребърен клоун“ буквално става златен… Интервю на topnovini.bg

„200 хил. лв. или България остава без истински цирк“

Преди точно 20 години Александър Балкански създава цирка. Точно преди 200 години фамилия „Балкански“ поставя началото на цирковата си дейност. Точно преди 50 години се ражда малкият му син, а преди 40 – стъпва за първи път на манежа. Така 2020 г. трябваше да е паметна за цирк „Балкански“, вместо това може да бъде последна.

Коронавирусът минава като валяк през цирка и го заплашва от изчезване. Единственото спасение може да дойде от държавата под формата на над 200 хил. лв. Ако това не се случи през следващия месец, Александър Балкански ще бъде принуден да обяви фалит и с това да сложи края на истинския български цирк. За да предотврати това, той прибягва до единственото възможно спасение – иска среща с премиера Бойко Борисов. Преди това е разговарял с министъра на културата Боил Банов, който обаче му е обещал само 50 хил. лв. „Тези пари за нищо няма да стигнат. Ако ще е така, то по-добре да покажа гордост и да изтегля кредит“, посочва Балкански. С огорчение той отбелязва, че държавата не му помага по никакъв начин и най-големият български цирк се издържа само от касата си.


Акад. Балкански се връща в годините назад – още преди да създаде цирка, когато е бил част от най-силната акробатична група в света. „Бяхме уникални с това, че бяхме единствени, които имахме пет различни номера с различни жанрове. Печелят наградата „Сребърен клоун“, както и шест ИКАР-а. Играли са три пъти пред папа Йоан-Павел II. „И втория път, когато играхме пред папата, той слезе при нас, поздрави ни, благослови цялата група. И аз на полски му казвам, че сме били и преди три години при него, а той отвръща: „Аз знам, спомням си, ама сега сте по-добри“.

Успоредно с хубавите неща обаче е имало и много трудни моменти. Акад. Балкански си спомня как през лятото на 1977 г. са се върнали от Холандия и са отишли да почиват на Слънчев бряг. На третия ден обаче „лоши хора в цирковата дирекция“ им изпращат телеграма, че прекратяват отпуската им, за да заминат веднага за Съветския съюз. „Аз обаче се направих на ударен, все едно не съм получил телеграмата. Баща ми като я прочете, ми каза: „Готов си за Белене“, разказа той и обясни, че след това са се върнали от морето.

При репетицията на трапеца обаче той се изплъзва и пада от 11 метра височина. Изпада в кома. На лицето си има 76 шева без упойка. „След това падане лекарят ми даде отпуска, а след 20 дни ми откриха два счупени прешлена. Турнето в Съветския съюз отпадна“, разказа акад. Балкански и подчерта, че това е сред най-черните момент в неговия живот.

Александър Балкански сподели, че през целия му живот злобни хора са писали доноси до Държавна сигурност, за да не го пускат в чужбина, защото ще избяга. „И трябва да ви кажа, че съм тук и вижте каква империя създадох. А всички тия драскачи избягаха в Америка“, обясни той. Избира да остане тук, въпреки че всички от фамилията имат и италиански паспорти. Въпреки че докато в България е имало над 50 години комунизъм, в чужбина цирковете са работили и са ставали богати. „Ако аз реша да правя цирк там, те ще ме смачкат. А когато създадохме нашия цирк тук, ние бяхме единствените. Тезата в живота ме обаче е „по-добре първи в селото, отколкото последен в града“. Има в България още 7-8 малки циркчета, но това не е изкуство. И това ме накара да си дойда в България и съм доволен. Защото не държа на кой знае какви приходи. Но така, както работеше досега цирка, съм благодарен“, обясни той.

„Слави много пъти си позволява да определя нещата като „циркаджийски

Като чуе някой да каже: „гледай какъв цирк“, „какъв цирк правят“ или „циркаджия“, настръхва. Той сподели и че е обиден на шоумена Слави Трифонов, с когото е приятел и на когото е помагал много пъти, че нееднократно в шоуто си е определял цялата ситуация около джиросването на акциите на „Левски“ като цирк и циркаджийска работа. „Думата „цирк“ е свято нещо“, категоричен е Балкански.

„Аз със Слави съм приятел, много пъти със синовете ми сме били в неговото шоу. А и много сме им помагали в техните концерти“, посочи той. Акад. Балкански разказа, че цирк „Балкански“ е единственият в България, който има електрогенератор 600 киловата, и го е давал безвъзмездно на Трифонов, за да провежда концертите си. „Още не съм сигурен дали да отида в неговото шоу и да го отрежа там, или да му напиша едно писмо. Защото Слави много пъти си позволява да определя нещата като „циркаджийски“, коментира той

Можеш да кажеш панаир, можеш да кажеш неудачни истории… В речника има много думи. Защо трябва да използваш цирка? Но мисля, че причината се крие дълбоко в нашия ген – може да сме много изобретателни хора, но дълбоко в гена си си оставаме същите простовати хора“, посочи той. Според него в българското общество е така – когато някой стане за смях, хората обичат да злорадстват. „И казват „ти си голям циркаджия“. И може би и затова определят и нашите политици, особено в парламента, като такива – неудачни клоуни, палячовци, които създават много смях“, посочи акад. Балкански.

„Много партии ме каниха да стана депутат“

Той сподели още, че много партии са го канили да стане депутат, защото е име, което ще дръпне много гласоподаватели. „Една от тях е и БСП – Корнелия Нинова. И си викам на акъла: „Моите родители, моите роднини, лели и чичовци ще се обърнат в гроба, като разберат, че аз съм станал член на БСП“. А другите пък – не мога да се съглася да отида при такива хора, които до вчера са били гладни въшки, а днес развяват милиончета и милиардчета“, категоричен е Александър Балкански.

 „Слушах наскоро Кристо, който каза, че не иска да има нищо общо с България. Какво ти е направил на теб българският народ, че да не искаш да имаш нищо общо с България? При нас например по време на комунизма – през 1949 г., дойде една комисия да одържавява цирка на фамилията. Идват петима души, пратени от София в Стара Загора. И баща ми ги посреща, но не беше съгласен. Той ги хвана и ги натупа всичките. И след това новоизлюпените комунисти му скрояват клопка – хвърлят го под влака и той го разрязва на парчета. Аз го видях – целите му крака бяха нарязани. Един железничар му носеше чорапа с глезена и обувката. И въпреки това аз не мразя България, мразя някои хора. Кристо е сполучил с богата жена и всичко е много хубаво, но България и народът не ти е виновен“, коментира той.


„И така „Сребърният клоун“ стана златен“

Акад. Балкански си припомни и един от най-големите успехи на трупата – получаването на наградата „Сребърен клоун“ на фестивала в Монте Карло през 1986 г. Тогава принцът дава златото на китайско момиченце, което прави номер, какъвто могат още 100 000 деца в Китай, а нашите акробати остават втори. „На нея даде „Златния клоун“, а на съвършената трупа – сребърния. В знак на обида председателят на италианската асоциация на цирковете стана и напусна, казвайки на принца, че повече на неговия корумпиран фестивал няма да стъпи. Известната италианска актриса Джулиета Масина, съпруга на Федерико Фелини, също стана и каза, че това не беше правилно и си отиде. Това е повече от златна награда“, разказа акад. Балкански. Оттогава са канени пет пъти на фестивала в Монте Карло, но той винаги отказва.

През 2005 г. обаче по време на гастрола им в Истанбул представителите на един от местните клубове взимат наградата и му я връщат няколко седмици по-късно в нова червена кутия. „Отварям и викам: „Това не е моят клоун“. А те ми казват – вие не заслужихте, а презаслужихте „Златния клоун“. И затова те са му направили златна баня – има един милиметър и половина злато отгоре. И ни казаха: „Вие го заслужавате. Това е нашият протест срещу Монте Карло“. И така „Сребърният клоун“ стана златен“, разказа акад. Балкански.

„Назначен съм, за да ликвидирам българския цирк“

„През 1990 г. идва първата министърка на културата от демокрацията – Елка Константинова. Една година по-късно тя уволнява 560 първокласни циркови артисти – жокеи, джигити, акробати, гимнастици, еквилибристи, клоуни. Уволнява ги на 31 декември вечерта. Това не е ли гадост“, попита риторично Балкански.

През 1989 г. във всеки град е имало циркова площадка, благодарение на указ на Тодор Живков от 1964 г. „Тогава Елка Констанинова трябваше веднага да направи един доклад до Министерския съвет и те да останат собственост на Министерството на културата. Тя обаче взе, че уволни цирка и даде началото на пълното ликвидиране на цирковото изкуство в България. Назначи един директор, който беше братът на Вили Казасян – Еди. И аз отивам при него и му казвам: „Еди, дай да помогнем“. А той казва: „Аз съм назначен тук, за да ликвидирам българския цирк, а не да го съживявам и да го оправям“, разказа той.


„Да построя стационарен цирк в България и да направя циркова академия“

След като премине пандемията, акад. Балкански си е поставил за цел да построи стационарен цирк и да изгради циркова академия. „Цирковата академия я почнахме много отдавна. Писах до бившия министър на образованието Меглена Кунева. В България има над 100 закрити училища с големи терени и дворове – така седят и циганите ги ограбват. Но на нас няма да ни ги дадат безвъзмездно. Тя категорично не одобри идеята и обясни, че не може да ни помогне“, разказа той.

„Ако се преродя, със сигурност няма да стана цирков артист. Ще стана балетист“

С леко огорчение акад. Балкански сподели, че ако се прероди, със сигурност няма да стане цирков артист. Ще стане балетист. „Защото натоварването, работата и труда са едни и същи – и в балета, и в цирка. Травмите са почти едни и същи. Много трудоемки изкуства са. Но, за съжаление, циркът не е оценен, а балетът е на високо ниво“, обясни той.

„Такъв е животът в цирка – в цирковото шапито има едно сърце, в което има място за всички. Цирк ще има, докато има деца на тая планета“, завърши акад. Балкански.

Прегледана: 31632

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки