- Advertisement -
На 3 септември 2020 г. се навършват 90 години от рождението на Росица Баталова – една от първите жени диригентки у нас. Тя беше ярък образ на пулта на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“ – енергична, точна, ръководеща спектакъла със здрава ръка. Предизвикваше възхищение и като човек – много естествена и дружелюбна, с дар слово, много сладкодумна, удоволствие беше да бъдеш в нейната компания. В нейните книги личи, че има великолепен стил на изказ и писателска дарба. Отиде си от този свят преди 5 години – на 19 януари 2015 г.
Родена и израснала в Стара Загора, в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солисти на първия извънстоличен оперен театър – Държавна опера – Стара Загора. През 1941 г. семейството и се преселва в София и тя едновременно с гимназиалното си образование учи пиано при известните клавирни педагожки Жени Ковачева и Мара Петкова. Завършва Музикалната академия в класа по композиция, като учи при Марин Големинов и Асен Димитров, а дирижиране – при Влади Симеонов. Специализира в Италия при прочутия диригент Франко Ферара.
Две години е асистент-диригент на прочутия Симфоничен оркестър при Двореца на пионерите. Явява на конкурс за диригент в ДМТ „Стефан Македонски“ – от 100 кандидати тя е одобрена и дълги години работи в престижния оперетен театър. Дебютът й е в оперетата „Бялата акация“ от Дунаевски. В репертоара й са десетки заглавия на оперетни творби. Само „Царицата на чардаша“ е дирижирала 2000 пъти – и не само у нас, а и в Раймунд театър – Виена, а спектакли на “Веселата вдовица“ е ръководила в Москва и Варшава. Поставяла е за първи път и много български творби: „Златната птица“ от Марин Големинов, “Сирано дьо Бержерак“ от Парашкев Хаджиев и др. Росица Баталова е направила над 300 записа за БНР, БНТ и „Балкантон“.
През 1968 г. тя създава Дамския камерен оркестър „София“ – състав, който ръководи 40 години и с него пътува в много страни по света. Сред многото отличия, с които е удостоена Росица Баталова, е и „Музикант на годината 2005″ – награда, която се определя от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР. За своите родители и за родната Стара Загора Росица Баталова разказва в интервю от 1990 г., запазено в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.
