- Advertisement -
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушна подкрепа по проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за страната, съобщи правителствената пресслужба.
„Синдикалните организации подкрепят предложението, а работодателските организации – не подкрепят увеличението на минималната работна заплата“, обобщиха от Министерския съвет.
Припомняме, че с проекта на Постановление се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2021 г. да стане 650 лв., което е в изпълнение на Управленската програма на правителството (2017-2021 г.). Досегашният й размер е 610 лева.
Въпреки заявената подкрепа, в свое становище от КТ „Подкрепа“ заявяват, че увеличение с 6,6 на сто на минималната заплата е крайно недостатъчно, за да се задържи в страната населението в трудоспособна възраст.
„Разбира се, алтернативата е това, за което настояват работодателските организации – привличане на още по-уязвими работници от трети държави. Да прогоним българските граждани и да ги заменим, едва ли е стратегия, която ще получи подкрепа от българския народ“, заявяват от синдиката.
През последните години ежегодно се увеличава минималната работна заплата, напредъкът е меко казано ограничен, смятат от КТ „Подкрепа“.
От синдиката настояват графикът за увеличение на минималната работна заплата да бъде удължен.
„Ако след години преговори и работни срещи бъде постигнато споразумение между социалните партньори за договаряне на МРЗ без участието на държавата, няма никакъв проблем механизмът да се промени. Към момента обаче е жизнено важно най-ниското заплащане в България и Европейския съюз да продължи да се увеличава“, заявяват от синдиката. Виж още КТ „Подкрепа“: Ръст от 6,6% на минималната заплата е крайно недостатъчен
От бизнеса обаче не смятат, че увеличение на минималната работна заплата е нужно.
В позиция на Българската стопанска камара се казва, че: „Рязкото повишаване на размера на МРЗ ще създаде условия за повишаване на безработицата в малките и средни общини, където в условията на пандемия местните работодатели имат големи ограничения в своята дейност. Спазването на изискванията за въвеждане на нов, по-голям размер на МРЗ ще ги принуди да освобождават работници и служители. Това ще засегне предимно секторите туризъм, услуги и строителство, които са основна възможност за заетост на голяма част населението.“
От Асоциацията на индустриалния капитал в България също се обявиха срещу предложението.
„Дори и когато се смята, че разговорите за постигане на съгласие за модела на договаряне на МРЗ, едва ли не са излезли на „последната права“, Министерският съвет, открито насърчаван от национално представителните организации на работниците и служителите, бърза да повиши минималната месечна работна заплата за страната колкото е възможно повече, преди механизмът на договарянето й да стане факт“, констатират в своя позиция от работодателската организация.
АИКБ посочва данни, илюстриращи „необоснования и рязък ръст на минималната работна заплата“, като този път представените сведения са за периода 2000 – 2017/2018 г. Чрез тях работодателите отново напомнят за няколко факта:
- Административно определената минимална работна заплата расте „експлозивно“ на фона на останалите икономики в ЕС;
- Минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната;
- Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове;
- България е лидер по отношение на съотношението между годишния размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС.
От Асоциацията апелират в случай, че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход, или е твърде близка до него.
