Парламентът не прие проекта на ГЕРБ за нова конституция и свикване на ВНС

0

- Advertisement -

Разбира се, нито така наречения „рестарт“ успя да замете следите на порочните действия на институциите във връзка с върховенството на закона, нито сегашният предизвестен фалстарт ще прикрие неспособността на правителството да организира ефективен, траен и предвидим отговор на коронакризата“.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че ДПС няма да подкрепи проекта, тъй като той е удар срещу демокрацията и държавността:

„Срамът ви е толкова голям и сега се опитвате набързо да се отървете от темата“.

Тома Биков от ГЕРБ заяви, че обществото тепърва ще търси място за конституционен дебат:

„Подминахме обидите, които бяха хвърлени срещу управляващото мнозинство, личните нападки и лансирахме идеите на протеста. Тези идеи са идеите, които вие днес наричате опит за диктатура и погазване на демократичните принципи.

В интерес на истината не подкрепяме всички тези идеи, ние също имаме забележки към много от тях, но нашата цел беше и в тази зала да влезе разговорът, който преди това се водеше на улицата. Защото този разговор е за парламента“.

Пламен Христов от „Воля“ заяви, че след като са си сложили подписа под проекта на ГЕРБ, те са дали шанс на всички депутати и парламентарни групи да направят свои предложения за конституционни промени. Това обаче не се е случило:

„Ние се надявахме, че „Воля“ най-накрая ще има възможността да прочете N на брой предложения – добри, лоши, отново повтарям – всякакви. Не постъпиха никакви от всички вас, уважаеми дами и господа, които през годините сте говорили за промени в Конституцията“.

Под проекторешението стояха подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и нечленуващи в парламентарни групи.

За да бъде прието днес, то трябваше да бъде подкрепено в зала със 160 гласа – две трети от всички народни представители.

Управляващите предлагаха съществените промени в основния закон да се правят с гласовете на 80% от народните представители. Друга идея е броят на депутатите да бъде намален на 120. На президента се отнема правомощието да назначава главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Предлага се двете прокурорски колегии към Висшия съдебен съвет да са Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите.

Главният прокурор да бъде изслушван два пъти в годината от парламента по общи въпроси, а ако народните представители искат да го питат по конкретни разследвания, това ще става само ако наблюдаващият прокурор даде разрешение.

Предлага се още въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но сред оправомощените лица не са посочени отделните граждани като субекти, които могат да сезират Конституционния съд.

Предложението за нова Конституция дойде от премиера Бойко Борисов през месец август, когато София и големите градове на страната бяха огласени от шумни антиправителствени протести, а той го лансира с аргумента, че е необходим „рестарт на политическия живот“ в страната. С него обаче управляващите си спечелиха и упрека на опозицията, че единствената им цел е да си „купят политическо време“ до края на мандата си, припомня БГНЕС.

Мнозинството създаде и специална комисия, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състава ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев.

Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа. Във връзка със създаването и дейността на комисията беше сезиран Конституционният съд.

Преди дни бе оповестено и становището на Венецианската комисия за проекта на нова Конституция. В него комисията към Съвета на Европа изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, както и че има „пропуснати възможности“ във връзка с функциите и правомощията на главния прокурор.

Комисията смята, че намалението на депутатите от 240 на 120 изглежда произволно като брой, без да е направена цялостна оценка на влиянието на подобно действие върху политическата система на България.

Прегледана: 41551

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки