Морето ни не е черна дупка

Д-р Радослава Бекова от Института по океанология – БАН, във Варна е една от трите победителки в стипендиантската програма „За жените в науката“. Проектът й е свързан с изследване степента на замърсяване на българското Черноморие и цели ограничаване на един от най-големите замърсители в наши дни – пластмасата. Програмата „За жените в науката“ започва в България през 2010 г. в партньорство между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО и L’Oréal България. Инициативата отбелязва тази година 10-ия си юбилей у нас. За този период са наградени 27 жени учени.

Радослава Бекова завършва средно образование във 2. СУ „Професор Никола Маринов“, с профил биология и химия в Търговище, откъдето е родом. Казва, че интересът ѝ към природните науки е от съвсем малка. Чувства се като предопределена от самото си раждане да се занимава с природата, екологията и свързаните с тях теми.

„Учителката ми по биология – Нина Петкова, помогна да се ориентирам какво точно да кандидатствам – спомня си Радослава. – Повечето зрелостници избират медицина или молекулярна биология, но усещах, че това не е моят път за професионална реализация. Тя ме насочи към специалност „Биология“ в Софийския университет, където продължих образованието си и получих магистърска степен по „Приложна хидробиология и аквакултури“, а след това под ръководството на доц. д-р Галерида Райкова успешно защитих научната си степен „Доктор“ по биологически науки (Хидробиология – Ихтиология).“

Непосредствено след завършването на магистърската си степен започва работа в Басейнова дирекция за Черноморски район към Министерството на околната среда и водите във Варна. После дълго време работи в аквариума в Института по рибни ресурси. Паралелно с това е привлечена като експерт по риби и безгръбначна фауна към проект по „Натура 2000“. Накрая получава покана от Института по океанология, където се сформира добър екип, и тя разширява заниманията си с морска биология екология.

Проектът, с който печели стипендията по програмата „За жените в науката“, е фокусиран върху замърсяването на нашето Черноморие с отпадъци. Съгласно Рамковата директива за морска стратегия тези отпадъци са разделени на няколко основни категории. Основната категория, която преобладава в досегашни изследвания на екипа, от който е част д-р Бекова, е тази на изкуствените полимерни отпадъци, или т.нар. пластмаси. „Институтът по океанология извършва ежегоден мониторинг на Черно море, като пилотното изследване за отпадъците беше проведено през 2017 г. – разказва д-р Бекова – То е разделено на няколко фокуса – отпадъци, отложени по плажовете, по морското дъно, във водната среда и по повърхността на морето. Има отпадъци и от речния отток, който досега не е изследван. Нашият фокус беше върху по-големите отпадъци – над 2,5 см. Тепърва предстои да започнат и наблюдения върху микроотпадъците, тъй като при тях методиката на изследване е малко по-сложна.“

Досегашните изследвания, направени през мониторинговата кампания през 2017 – 2018 г., са публикувани в доклади към Басейнова дирекция за Черноморски район към МОСВ. Д-р Бекова е част от екипа, който проучва отпадъците, отложени по морското дъно. През 2017 г. мониторингът е съсредоточен в дълбочини между 30 м и 100 м. Събирането на проби се извършва по дъното с ОТМ тралове. Този метод е особено подходящ при мониторинг на обширни площи, въпреки че има ограничения за неговото използване в райони с подводни скали или други препятствия по дъното, което води до занижени оценки. Въпреки ограниченията този метод е надежден и позволява статистическа обработка на данните.

„Опитахме се да съвместим работата с наблюдение върху състоянието на популациите на рибите и да проучим какво точно попада като отпадъци в торбата на тези тралове – казва д-р Бекова. – Събираха се проби от дъното от над 50 пункта от север до юг по цялото Черноморие. През 2018 г. допълнихме задачата с набиране на проби от водолази от плитката крайбрежна част от 0 до 15 метра дълбочина.“

В резултат на тези наблюдения се установява, че основната категория – над 83%, от отпадъците в плитката крайбрежна и по-дълбоката шелфова част на крайбрежието са от пластмаси. Следващите отпадъци са от категория „Метал“, има и текстилни отпадъци – изхвърлени дрехи, парцали и т.н. Доста неща са отнесени навътре в морето като надуваеми дюшеци, топки, балони, както и отпадъци от хранителната промишленост.

„Тъй като държавата не финансира всяка година такъв тип мониторинг със сегашния проект, се надявам да разширим обсега на изследванията с наблюдения на трудно достъпни плажове, които се водят като референтни пунктове. Това може да стане с помощта на дронове, когато няма „цъфтеж“ във водата, много добре се вижда до 5 – 7 метра дълбочина  – подчертава д-р Бекова. – Тази година в Несебърския залив наблюдавахме в едно пристанище изхвърлени над 700 гуми – вероятно изпопадали от рибарските лодки, на които ги поставят отстрани по бордовете, за да ги предпазват при акостиране. Снимката беше доста плашеща, да си призная. Почти всяка година се провеждат кампании за изчистване на дъното с помощта на водолази. Тази година предложихме да се изчисти този участък, тъй като там се провеждат археологически разкопки. Бяхме поканени да заснемем границите, в които биха могли да се намерят артефакти, но от гумите не успяхме да видим нищо.“

Мечтата на Радослава е в бъдеще тези изследвания да се разширят и да бъдат ежегодни, като в допълнение да бъде закупен подводен дрон, който да улесни работата с подводните изследвания в плитката крайбрежна зона и по този начин водолазите да бъдат използвани само при валидиране на данните от този начина на работа, тъй като водолазната работа в Черно море не е безопасна. Водата е доста мътна, а и теченията не са за подценяване. Дънните изследвания с тралове пък са ограничени до около 100 метровата линия заради техническите особености на самите риболовни кораби, които се използват за наблюденията. С подводните камери може да се стигне до много по-големи дълбочини, където се очаква да има доста отпадъци. Правени са такива наблюдения в Черно море по проект, свързан с подводна археология. Учени са наблюдавали на дълбочина от 150 – 200 м кораб със закачени на него найлонови торбички, както и батерии, варели, циментови торби.

Друг резултат от изследванията, открит при сравняване на данните от проведените мониторингови кампании през 2017 и 2018 г., е, че Северното Черноморие е по-чисто, а Южното е по-замърсено с пластмаси. Това може да се дължи на теченията, които са основно от север към юг, както и на корабоплаването. На юг има и повече туристи. Идеята на сегашното изследване, с което Радослава печели стипендията, е точно това – да се направи оценка на основните отпадъци по черноморските ни плажове. Във връзка с COVID-19 болшинството туристrи се ориентират към Южното Черноморие, за разлика от Северното. Наблюденията, които екипът учени правят с дронове, отново показват наличието на пластмасите. Наблюденията на по-недостъпни плажове, като Тюленово, Яйлата, Камен бряг, показват също наличието на такива отпадъци. На плажа на Шабла има изхвърлени дори печки, перални. А морето не е нито безгранична,  нито черна дупка – рано или късно то ще изхвърли боклуците обратно върху нашите глави, категорични са специалистите.

„С екип от млади ученипод мое ръководство имаме и спечелен проект към Фонд „Научни изследвания“ – обяснява Радослава. – Един от работните пакети е да открием наличието на микропластмаси в пясъка по плажовете и плитката крайбрежна зона, т.е. какъв ще бъде процентът на тези микрочастици от състава на седимента. Ще направим опит да проучим дали има акумулирана микропластмаса в някои видове дънни риби. Световни изследвания сочат, че висок процент от месото на черната мида е от пластмаса, и това, в крайна сметка, попада в нас. Сигурно и в нашите организми вече има някакъв процент пластмаса.“

Решението на проблема е във възпитанието. Според д-р Бекова трябва да се тръгне от датските градини – децата от малки трябва да бъдат научени да не хвърлят боклуци в природата, да я пазят и уважават. Институтът по океанология има добра инициатива – почти всяко лято в него идват деца, ученици и студенти. Специалистите им обясняват етеството на своята работата, за да ги направят съпричастни към проблемите на екологията. „Имаме ангажираност да възпитаме едно добро поколение след нас – да се надяваме, че то ще може да пази околната среда“, подчертава тя.

Друго решение за борба със замърсяването е в търсене на начини за прочистване на природата. Затова има много добри примери – в Израел, САЩ и други развити страни, където се правят много научни разработки за пречистване на водите. Помагат дори най-елементарни методи – например поставянето на мрежи на отводнителни канали и други подобни съоръжения, за да бъдат задържани чисто механично отпадъците, които периодично да се очистват.

„Това е най-малкото, което може да се направи, за да не попадат боклуци в морето, в реките, в язовирите – подчертава д-р Бекова, – тъй като замърсяването на водните ни екосистеми е убийствено освен за техните обитатели, но и за нас, хората!“