78 г. от спасението на българските евреи

0

- Advertisement -

Днес се навършват 78 години от спасяването на българските евреи. Годишнината ще бъде отбелязана с церемония пред Паметника на спасението в София, каза доцент Александър Оскар, председател на организация на евреите в България „Шалом“.

„Това не е само исторически спомен за драматичните събития от годините на Втората световна война. Това е един ден за равносметка, ден, в който всеки от нас трябва да осъзнае отговорността, която носи за света, в който живее. Аз се гордея с това, което направи българският народ, и записа със златни букви името на България в човешката история“.

Церемония ще се състои и пред Паметника на благодарността в Пловдив.

Представители на еврейската общност ще посетят и Бачковския манастир. Там те ще поднесат цветя на гробовете на патриарх Кирил и екзарх Стефан.

10 март се чества като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това е и датата, на която в България почитаме жертвите на Холокоста. Спасяването на евреите е едно от малкото исторически събития, които са дело на целия народ – от властта, през видни обществени фигури, Църквата и обикновените хора.

Спасяването се състои в това, че на 10 март 1943 година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия.

Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче все пак са изпратени към „Треблинка“.

Според преброяването през 1934 г. евреите в България са 45 558 души, т.е. 0,7% от цялото население на страната. Сред тях няма големи банкери, индустриалците са само 84, а 1422 имат магазини.

В края на 1940 година парламентът гласува, още преди България да се е присъединила към Тристранния пакт, Закона за защита на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е съгласуван като последствия с нацистката политика спрямо евреите, се налагат редица тежки ограничения за евреите.

Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се сключват брак с българи, налага им се полицейски час. Една от неизменните клаузи е депортацията към „трудовите“ лагери.

Първи реагират редица общественици, сред които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в парламента започват дискусии. До 1943 г. на страната на евреите се обявява голяма част от обикновеното население, политици, интелектуалци.

Междувременно е създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от Александър Белев. През 1943 г. 43–ма депутати, начело с подпредседателя на събранието Димитър Пешев, отправят публично своето протестно писмо до министър-председателя.

На страната на евреите застава и Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той заявява, че ще тръгне с тях, ако се случи депортиране. Окуражава както евреите, така и българите, които се застъпват за тях.

До депортиране не се стига – на 9-ти срещу 10-ти март 1943 г. в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи действия от страна на четиримата – адвокат Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския народен представител Петър Михалев със закрилата на Пешев, спират и последвалите опити.

Прегледана: 32101

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки