С малко известни факти от официалния Османски архив се търси истината за годината на раждане на Апостола

0

- Advertisement -

Григор Бойков, Австрийска академия на науките

Пламен Митев, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Най-ранният регистър, в който откриваме информация за семейството на Васил Левски, датира от 1833 г. и се съхранява в Османския архив в Истанбул. Това е джизие регистър, който описва поименно християните в нахиите Гьопсу (Гьопса) и Конуш на казата Филибе (Пловдив). Османският администратор, съставил документа, е вписал на 213 страници всички данъкоплатци на възраст над една година, живеещи в селищата и манастирите в границите на двете нахии. Грижливо изписаните с черно и червено мастило имена съдържат собственото и бащиното име на регистрираното лице, неговата възраст и данъчната категория, в която попада – висша, средна или нисша. Жителите християни на град Карлово, центъра на Гьопсенската нахия, са описани между стр. 36 и 56, разпределени относително пропорционално в четири махали – Михал, Сърб, Пейо, Табак и около тридесет конаци, къщи и одаи в различни части на града, които са отдавани под наем и подслоняват немалка част от карловското население. Без да се спираме в детайли на този иначе превъзходен извор за историята на Карлово и неговото население, ще насочим внимание към жителите на махалата Табак (Табашката махала), разположена в източната част на града, около т.нар. Арабски мост. В нея, сред останалите жители на махалата, откриваме описани следните данъкоплатци: „… кабзъмал Въло, син на Кунчо, възраст – 30, средна категория; синът му Иван, възраст – 6 (1250 г. възраст – 7 ½ г.), средна категория; брат му Иван, син на Кунчо, възраст – 20, средна категория[i]).

      По всичко личи, че това е най-ранният известен ни запис, съдържащ се в официален османски документ, който предоставя информация за семейството на Васил Левски. Регистраторът е описал домакинство, оглавено от Въло (чичото на Левски), и то очевидно обитава един и същи дом в Табашката махала. Въло е по-големият от двамата братя, женен е и вече се е сдобил с един син – Иван, който към момента на съставянето на документа е дете на 6 години. По-късна добавка, направена през 1250 г. по Хиджра (1834/35), добавя средна данъчна категория към името на Въловия син Иван и коригира възрастта на момчето на 7½ години. Корекцията в регистъра може би идва да покаже, че момчето е започнало да чиракува и респективно да получава доходи, за което е и допълнително данъчно категоризирано.

      Бащата на Левски – Иван, син на Кунчо, към момента на съставянето на документа е описан като 20-годишен, твърде вероятно все още неженен и няма данни към този момент вече да има син. В контекста на неяснотата, породена от домашните извори, този документ представлява първото ясно доказателство за време, в което Левски все още не е роден. Липсата на Левски в регистъра от 1833 г., разбира се, не е изненада, но неговото съдържание сякаш подсказва за нещо друго – относително неотдавнашното преместване на двамата братя в Карлово. Традиционно е прието, че бащата на Левски пристига в Карлово, напускайки някое от околните села, но няма никаква яснота кога се случва това и от кое точно селище произхожда родът. Сведенията, отнасящи произхода на рода към карловското село Кочмалар (днес с. Отец Паисиево), имат по-скоро легендарен характер, ако ли не и съзнателно осъществена мистификация, и към тях следва да се подхожда с голяма доза критичност.

Османският администратор, съставил регистъра, е оставил важна податка, подсказваща за продължаваща връзка на Въло с родното му село. Професията му на кабзъмал, т.е. на прекупвач или по-скоро доставчик на плодове и зеленчуци, несъмнено демонстрира пряка връзка с производителите, чиято продукция той пласира чрез по-дребните зарзаватчии в Карлово. Изглежда напълно логично Въло да реализира продукцията на съселяните си, с които той е в дългогодишни контакти и се ползва с тяхното доверие, но, разбира се, наличните данни не позволяват тази хипотеза да бъде развита по-далеч от спекулация. Дали поради промяна на обстоятелствата или поради други причини, но в следващите години Въло Кунчев променя попрището си и както ще се види от следващите документи, става занаятчия.

      Регистърът от 1833 г., за съжаление, не е в състояние да предложи никакви сведения за дядото на Левски – Кунчо. Сред жителите на Карлово, в махалата Пейо, е описан един данъкоплатец под името „басмаджията Кунчо, син на Иван на възраст от 45 години“, но ни се струва почти изключено това действително да е дядото на Левски. Въпросният басмаджия Кунчо е твърде млад, за да бъде баща на Въло, за когото се сочи, че е на 30 години, а и занаятът му подсказва, че живее в града отдавна. По-вероятно е това да е родоначалникът на другия род Кунчеви, който също живее в Карлово в средата – втората половина на ХІХ в. Името „Кунчо“ обаче не е сред най-често срещаните и това ни окуражи да потърсим евентуална информация за сродника на Левски из всички села на Гьопса, проверявайки описаните лица буквално човек по човек. Внимателното преглеждане на всички данъкоплатци в регистъра от 1833 г., за съжаление, не даде резултат, тъй като не успяхме да открием друг мъж на име Кунчо, който би могъл да е дядото на Левски. Разбира се, преди всичко отделихме специално внимание на с. Кочмалар, за което се твърди, че е дало начало на рода на Васил Левски. През 1833 г. селото е сравнително голямо. Описани са общо 229 платци на данъка джизие, което означава, че общото население на селото към датата на регистрация би следвало да е към 450 – 500 души. Въпреки това, в с. Кочмалар няма описано нито едно лице на име Кунчо, което означава, че тезата за кочмаларския произход на рода Кунчеви е малко вероятна. Нещо повече, всички „Кунчовци“, описани в съседните на Карлово села, които откриваме в регистъра от 1833 г., са на възраст под 35 г., което прави практически невъзможно някой от тях да е търсеният хипотетичен баща на Въло и Иван Кунчеви. С голяма доза увереност би могло да се каже, че дядото на Левски към 1833 г. или е починал и поради тази причина не присъства сред регистрираните данъкоплатци в нито едно околно село или пък, ако е бил все още жив, то той не живее в никое от селата на Гьопса и родът би могъл да произхожда от някое по-отдалечено място.

      Вторият извор, в който намираме данни за населението на Карлово, е от особено значение. Това е нюфус регистър, датиращ от 1255 г. по Хиджра, която обхваща периода от 17 март 1839 г. до 4 март 1840 г. по Григорианския календар[ii]). С други думи, ако Левски действително е роден на 6/18 юли 1837 г., то към датата на съставянето на регистъра той би следвало да е момче на две години и да попадне сред описаните от османския администратор лица. В търсене на познатите ни от регистъра от 1833 г. Въло и Иван Кунчеви и момчето Иван, син на Въло, насочваме вниманието си към познатата ни махала Табак и там откриваме следния запис, оставен от регистратора: „[данъкоплатец] № 136: среден на ръст, с руси мустаци, гайтанджията Въло, син на Кунчо, възраст – 40, средна категория; [данъкоплатец] № 137: брат му Иван, среден на ръст, с руси мустаци, възраст – 35, средна категория; [данъкоплатец] № 138: синът на Въло, чиракът Иван, възраст – 11, средна категория[iii]).

      Както отбелязахме по-горе, османските регистратори обръщат специално внимание на младите момчетата, защото те представляват новопридобити данъкоплатци и агентите на централния фиск ги вписват в регистрите особено педантично. В този смисъл, данните за възрастта на малките момчета са с висока степен на надеждност, защото те отразяват внимателно следен процес на промени между две регистрации, каквато впрочем е била и целта за провеждането на регулярни регистрации. За сметка на това годините на възрастните мъже, отразени в описите, би следвало да се схващат по-скоро като индикативни и можем само да гадаем дали това се дължи на небрежност от страна на регистраторите, липса на интерес за въвеждане на абсолютно точни данни или пък чисто и просто регистрираните нямат съвсем безпогрешна представа за собствената си възраст и съобщават ориентировъчни окръглени години.

Дори и при повърхностен преглед на данните в регистъра от 1839/40 г. се установява липсата на индикация за съществуването на лице, наречено Васил, син на Иван Кунчев. По наше мнение това е ясно свидетелство, че въз основа на данните дори само и единствено от този регистър би могло отново да се заключи, че традиционно възприетата рождена дата – 6/18 юли 1837 г., е невярна. Ако Левски действително е роден през 1837 г., то той безусловно би попаднал сред описаните в регистъра от 1839/40 г. карловски жители така, както са описани баща му, чичо му и първият му братовчед Иван. Информацията в следващите регистри потвърждава тази теза и показва съвсем категорично, че официализираната рождена дата на „иконата“ на българското национално движение, пред която ежегодно се прекланят държавници и граждани, следва да бъде ревизирана.

Регистърът от 1839/40 г. не съдържа никакви податки за присъствието на Васил Левски, но за сметка на това отбелязва важни промени, настъпили в неговото семейство в периода след 1833 г. На първо място, би могло да се отбележи, че домакинството продължава да живее под един покрив в Табашката махалата, но чичото и глава на домакинството е прекратил доставките на земеделска продукция, обучил се е в занаят и вече е регистриран като гайтанджия. И Иван Кунчев – регистриран под № 137, е изучил тънкостите на гайтанджийския занаят и също е вписан в регистъра като занаятчия. Портретното описание на двамата мъже, средни на ръст и с руси мустаци, не оставя съмнение, че става въпрос именно за родственици на Васил Левски. Братовчедът Иван, син на Въло, е видимо пораснал, чиракува и е записан в регистъра на възраст от 11 години, въпреки че, ако се доверим на предходния регистър, предполагаемата му реална възраст би следвало да е около 12 – 13 години. Други мъжки чеда в домакинството през разглеждания период не се появяват, което, разбира се, не отменя възможността да са се родили момичета, които поради характера на османските регистри на населението, остават извън обхвата им.

 Пълният текст на изследването на двамата известни български историци четете в кн. 1, 2021 г., на сп. „История“ на Национално издателство „Аз-буки“


Прегледана: 30878

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки