Екс лидерът на СДС не е политически льольо, той е пресметлив хитрец и кариерист, изригна Иван Сотиров

0

- Advertisement -

Яростен разказ на бившия зам.-шеф на СДС Иван Сотиров за едно от остриетата на Демократична България – Мартин Димитров, смая десните симпатизанти. В поста си, някогашният зам.-кмет на София и екс кмет на столичния район „Средец“ разкри експредседателя на сините в доста шокираща светлина, като изнесе куп смущаващи детайли от времето, когато икономистът беше шеф на „Раковски” 134.

Мартин Димитров не е водач на листа, а е едва 5-и в 24-и МИР в София и в момента води усилена кампания да бъде избран с преференция. 

Тъкмо разубеждавайки феновете му да му дадат преференции, Иван Сотиров поряза яко бившия си съпартиец, като припомни, че е бил наричан политически льольо, а самият той го определи като  пресметлив хитрец и безскрупулен кариерист.

Ето и текста в дългия пост на Иван Сотиров:

„Пиша тези няколко реда понеже виждам, че някои мои приятели агитират за гласуване с преференция в подкрепа на лицето Мартин Димитров. Днес той ни се представя като кандидат от гражданската квота в листите на ДБ, след като преди това е изгонен от две партии, като на едната от тях беше председател. Само това обстоятелство е достатъчно, за да бъде ясно какъв е политическия морал на този човек и колко безличен лидер на СДС е бил, след като толкова безпроблемно днес може да се представи за „независима“ и „гражданска“ фигура.

    Именно като такъв, той се появи преди 16г. в листите на СДС. Тогавашният председател на СДС Надежда Михайлова го представи пред ръководството на СДС София с аргумента, че иска да има в листата която води един безпартиен млад икономически експерт. Нямам намерение тук да коментирам, кои лобистки структури тогава, а и до днес стояха и стоят зад него и го рекрутират в различни политически формати, не защото това не е важно, а защото предпочитам да говоря за неговата публична дейност.

Хората се познават по делата им и по тях трябва да ги съдим, а от делата им лъсват и техните зависимости.

Един виден журналист беше характеризирал неговото лидерство на СДС, като го беше нарекъл политически льольо, но аз не съм напълно съгласен с това определение. Зад визията на неугледен, политически безхаберен, но ентусиазиран и работлив млад икономист с либертариански възгледи всъщност се крие един пресметлив хитрец и безскрупулен кариерист.

    В младия Дон Кихот повярваха трима лидери на СДС – Надежда Михайлова, Филип Димитров и Петър Стоянов, но и тримата изживяха тежки разочарования, след като видяха, че „льльото“ ги е лъгал в очите и ги е използвал. Надежда Михайлова го доведе за ръчичка в парламента, но после той бързо се ориентира зад новия председател Петър Стоянов, който го подкрепи за ръководството, а след това и за председател на СДС. Филип Димитров се разочарова от младият ентусиаст, по време на номинирането на представител на СДС за Европейския парламент, позиция за която бяха конкуренти.

Тогава безпатрийният експерт се прояви като завършен политически интригант. Петър Стоянов сигурно никога няма да забрави клетвите на Мартин Димитров, който за да получи неговата подкрепа за председател на СДС, няколко пъти е повторил: „Г-н Президент, никога няма да закарам СДС при Иван Костов“. Е закара го и то веднага след като беше избран.

Не се вадя пред скоби, аз също съм вярвал на този човек и съм го подкрепял в най-трудните за него моменти. И на мен ми се е клел, и мен ме е лъгал в очите, а аз вярвах, че той е вярващ човек и няма да наруши клетвата си, въпреки, че и до днес не мога да кажа със сигурност дали е православен или протестант, защото пред протестантите е протестант, а пред православните е православен.

Такъв е и в политиката – с костовистите е костовист, с антикостовистите е антикостовист.

    С тази игра спечели убедително преките избори за председател на СДС, но след това също толкова убедително беше изключен за системна работа срещу партията от нейният Национален съвет – от над 100 члена на висшия партиен орган, нямаше нито един глас против изключването му и то при тайно гласуване. Това е световен рекорд достоен за Гинес. За аналогични действия, опит да изтъргува организацията в която членува, за да договори личното си оцеляване, беше отхвърлен и от следващата партия в която се подвизаваше – „Синьо единство“, както и от Гражданското сдружение „Национален съюз Единство“.

Много неща мога да спомена за безобразията на това лице, но за да не ставам отегчителен ще спомена само тези които са най-значими и безспорни:

През 2009 г. като председател на СДС в грубо нарушение на Устава подмени водачите на няколко кандидатски листи за 41 НС. Лицата, които бяха избрани за водачи на тези листи с пряк вот от всички членове в съответните райони бяха отстранени и на тяхно място постави хора по свое усмотрение.

Арогантно отказа да свика Национален съвет за разглеждане на тези нелегитимни промени в листите, по искане на една трета от неговите членове, както повеляваше Устава. Скри се от Софийското ръководство, което искаше среща с него, за да му връчи протестна подписка по този въпрос от над 2000 члена на организацията, като избяга от централата на СДС и се скри в щаба на „Синята коалиция“. Румен Христов, който беше негов конкурент за председател, беше отстранен като водач на русенската листа, без да му бъдат дадени каквито и да е обяснения.

Същият Мартин Димитров, който тогава обясняваше, че е отстранил Румен Христов от листите, като „опасен“ човек, след това по същия начин – без аргументация и без извинение, наложи на НС на СДС този „опасен“ човек за кандидат за президент.

В 41 НС, в което „Синята коалиция“ беше яростна опозиция на ГЕРБ и гласуваше вотове на недоверие на правителството на Борисов рамо до рамо с БСП, Мартин Димитров беше председател на парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм. Абсурдно е депутат, който претендира де е от опозицията да приеме председателското място на стратегическа парламентарна комисия.

    Нещо повече, за да не изпусне председателското място в комисията се би като лъв за налагането на мораториум върху проучването за наличие на шистов газ – изобщо не допусна да се разгледа от НС на СДС позицията на Столичната организация за гласуване срещу този мораториум и изви ръцете на повечето депутати от СДС да гласуват за него.

Показателно за последователността на Мартин Димитров, беше свикването на оглавяваната от него парламентарната комисия, за да бъде представено инвестиционното намерение на някакви мними американски инвеститори за строежа на АЕЦ „Белене“, които небезизвестния Емил Хърсев развеждаше наляво и надясно.

Да свикаш парламентарна комисия, за да изслушва инвеститори за стратегически проект, след като Народното събрание, по предложение на правителството, вече е взело категорично решение че този проект се замразява, е проява или на пълна некомпетентност, или на откровен лобизъм.

На местните избори през 2009г. Мартин Димитров, като председател на СДС, категорично отказа да се разграничи и не допусна на Национален съвет да се гласува позиция за разграничаването на партията от подкрепената от разложката ни организация кандидатура за кмет на човек официално обявен още от 2007г. като сътрудник на ДС. Само за да си осигури 80 гласа от Разлог за предстоящите вътрешнопартийните избори, днешният поборник за лустрация, тогава опозори СДС, който от създаването си е отстоявал антикомунизма и винаги е имал категорична позиция срещу сътрудниците на ДС.

На президентските избори, през 2011г., Мартин Димитров призова да се гласува по съвест между Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев. Калфин тогава открито се заяви като продължител на евразийската политика на агент „Гоце“, а Плевнелиев застъпваше категорична евроатлантическа линия. Такова поведение на председател на СДС беше първият прецедент в историята на Съюза от неговото създаване.

Днес, това лице, което винаги е парадирало с десните си икономически убеждения, се явява като кандидат на коалиция с откровено лява икономическа програма.

Разбира се, това кой за кого и как ще гласува е въпрос на личната му съвест, но информираният избор е този, който ни прави истински отговорни за нашия вот. Затова смятам, че моята отговорност и дълг са да споделя публично тези факти.“

Прегледана: 27082

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки