Мария Бакалова: Разбира се, че бих се върнала в България
„Разбира се, че бих се върнала в България. На този етап от живота ми работата ми е преди всичко. Това е моят приоритет. Затова не бих искала да казвам къде живея и какво е днес, защото утре може да е напълно различно. Още утре някой може да ми звънне, да ми предложи роля в Австралия и аз може да приема. И това може да бъде за месец-два или за шест години. Така че сега не съм сигурна къде бих живяла и по-скоро зависи от проектите, по които работя.
И така ще е до момента, в който не установя семейство и ще се наложи да имам някъде местоживеене. Бих се върнала да живея и в България, бих живяла и в Америка. Харесвам и Англия, където съм в момента. И, за жалост, не мога да й се насладя в голяма степен заради рестрикциите, които са наложени. Не знам какво ще се случи утре, старая се да се наслаждавам на днешния ден“, това заяви Мария Бакалова в интервю пред БТА.
Звездата допълни, че е важно да искаш повече, защото винаги може повече.
Преди фурора от „Борат 2“ Мария е любознателно и изключително талантливо дете, пълна отличничка в училище, след това е приета в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Добчев, участва в няколко филма и в сериал.
След номинациите за БАФТА, „Златен глобус“ и „Оскар“ тя иска да докаже, че зад нейните успехи стои преди всичко нейната собствена борба, нейната визия за професионално развитие, но и можене, подплатено с отлична подготовка и качества, присъщи на духовните лидери.
„Аз казвам, че съм реалист, но май съм оптимист. Не ми се иска да витая в облаците и да мисля, че с едно щракване на пръстите нещата могат да станат по-добре. Но нещата по принцип могат да станат по-добре! Една птичка пролет не прави, но в същото време капка по капка вир става“, допълва тя.
В момента звездата от „Борат 2“ е в Лондон, където снима филм. Именно по време на снимки тя е разбрала, че е номинирана за Оскар. Само дни по-рано тя се появи и на корицата на британското списание Glass.
За пътя към успеха Мария категорично заявява, че не знае как се тръгва по него.
„Не знам дали това е успех… Старая се да се наслаждавам на процеса и на пътя. От известно време се опитвам да не мисля за резултата, а да се радвам на процеса… Защото процесът е най-важен. Какво ще се случи после, не е моя работа. Има хора, на които това е професия. Моята работа като актьор е просто да се насладя на този процес, който е изключително кратък. Дори и две години да са, минават като секунда“, допълва първата българска актриса, която получи номинация за „Оскар“ като подчертава, че дисциплината е качество, което е важно по пътя към процеса.
Трудностите описва като това да не си прочетеш репликите за другия ден, когато решиш да излезеш навън вместо това и на другия ден да не си в кондиция.
„Всичко това би направило работата ти трудна. Ако си отговорен и дисциплиниран, няма как да е трудно. Може би е плашещо, може би е стряскащо, защото е отговорност. Ако си дисциплиниран, просто знаеш накъде вървиш и се доверяваш на екипа, с който работиш, на режисьора, на оператора, на сценариста, на хората, които са създали този проект, преди ти да бъдеш част от него“, казва още бургазлийката.
„Всяка една от тези номинации първо е бонус. Защото като актьор ти се стараеш да си изпълниш ролята по възможно най-добрия използваем начин. След това имаш един готов проект, който се показва на света, и реакциите на хората са първата награда. Ако филмът бъде приет от хората, означава, че си направил нещо, което е добро. След това наградите и номинациите наистина са бонус. Те са нещо, върху което не можеш да се фокусираш – да се стараеш да бъдеш номиниран или да бъдеш награден. Ако е писано да заслужиш това внимание, най-важното нещо, което трябва да изпиташ според мен, е благодарност.
Разбира се, отговорността се увеличава, защото вече имаш платформа. Доста хора знаят името ти и гледат по стъпките ти. За някое малко дете в Бургас или във Варна, или в София, ти можеш да бъдеш пример. И то може да иска да бъде следващата теб, а защо не и по-добра от теб. Затова и отговорността е по-голяма, и действията ти се видими за повече хора, независимо дали в България или по света. Затова трябва да внимаваш по какъв начин реагираш, по какъв начин общуваш, защото един ден може да бъдеш пример“, допълва тя.