- Advertisement -
Талантливата българска цигуларка Светлана Цонева, която се изявява на най-престижните сцени в Ню Йорк, пленява и американците със своя талант и с уникалните си аранжименти, в които вплита българския фолклор.
Композициите Светлана изпълнява със собствено трио – с китарист Рупърт Бойд и контрабасист Джим Робъртсън, с които свирят и авторски аранжименти на музика от Пиацола. Казва, че с нетърпение очаква ситуацията да се нормализира и да доведе триото в родината си, за да изсвирят тази музика и пред българска публика, писа Труд.
Намираме я в родния Пловдив, където не успява да се прибере близо две години, заради пандемията. Именно от там тръгва нейният бляскав път, който я превръща в един от най-успешните ни музиканти в Ню Йорк. Започва да свири на цигулка когато е само на 5 години.
„На около 3 годишна възраст, по детски впечатлена от изпълненията на оперната ни прима Гена Димитрова, казвах, че искам да бъда като нея. След консултации на майка ми с най-добрите музикални педагози в Пловдив и сериозно прослушване, заради отличния слух, бях насочена към цигулката. Цигулката стана моя живот, неразделни сме “, разказа пред „Труд“ Светлана. Когато е на 9 години, прави соло дебюта си с Камерен Оркестър на музикално училище „Добрин Петков” в Пловдив, а на 11 вече тръгва на турнета с него.
„Когато бях на 15, бяха и по-трудни години за културата в България, разбрах, че ако искам да успея като музикант и като артист трябва да гледам към чужбина. Кандидатствах в няколко училища, едно от които беше Idyllwild Arts Academy – училище по изкуствата в Калифорния, спечелих пълна стипендия и това беше моята първа спирка в Щатите“, споделя още тя.
Признава, че началото не е лесно. Когато заминава не знае английски, но определя Idyllwild Arts Academy като един чудесен трамплин за нейното развитие и образование.
Днес Светлана Цонева не спира да пленява публика и критици със своите богат звук и експресивност. Изданието „Ocean City Sentinel” я описва като „впечатлително талантлив” музикант, чийто звук е „грациозен, с очароващ и топъл тон”. Основната й цигулка е от 1858 г., създадена от лютиер от знатна френска школа, а другата е направена известния български лютиер Андриан Андреев от Казанлък.
Българката прави дебюта си във величествената Карнеги Хол, Ню Йорк през март 2005 г., с подкрепата на Фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя е носител на редица награди и лауреат на няколко международни конкурси. Редовно се изявява на големи световни сцени като Роял Фестивал Хол в Лондон, Джордън Хол в Бостън, Джаз ет Линкълн Център в Ню Йорк и участва в записите на над петнадесет албума.
През 2009 г. получава възможността да свири соло цигулка със Стинг в неговия албум „В една зимна нощ”.
„В момента имам изяви предимно на Бродуей, участвам като соло и първа цигулка в едни от най-престижните спектакли там – „Моята прекрасна лейди“, „Фантомът на операта“, „Евита”, „Сънсет Булевард” и много други. Също така участвам в известния камерен оркестър на Сейнт Люк, с който правя концерти и записи“, разказва още Цонева пред вестника.
След като пандемията от Covid-19 затваря драстично вратите на всички театри и сцени в Ню Йорк, младата цигуларка решава да подпомогне артистичната общност. Започва да набира средства за онлайн концертни серии, които да й позволят да наема музиканти от световно ниво и да комбинира техните изпълнения с интервю. Свързвайки изпълнителните изкуства с терапевтичните, Светлана се надява да предостави дистанционна платформа за изяви в тези трудни за артистите времена. Така се ражда предаването „Слушай и се Лекувай“, което до този момент е издало шест епизода. Всеки от тях е с определена тема, която обединява изпълненията и интервюто. Понякога разговорите са с психолог или духовен коуч, или със самите изпълняващи артисти.
На въпроса дали се е чувствала подценявана, защото идва от България, Светлана отговаря: Целият свят е събран в Ню Йорк. Там трудно може да се говори за лошо отношение към който е и да е талант. Отношението там винаги е много топло и приветстващо, дори търсещо таланти от цял свят. Но аз сякаш винаги ще имам емигрантското и българското в себе си и част от мен винаги ще има желанието непрекъснато да се доказвам, без значение в коя държава.
Светлана е категорична, че никога не е затваряла вратата към България и ще се радва да работи и тук, ако има възможност за такава изява.
